Емилия Гулимова за премиерната си изложба „Разчупване“.

Емилия Гулимова е родена в град Нижний Новгород, Русия.
В момента живее, учи и твори изкуство в Пловдив, а на 16.09.2019 година организира и първата си картинна изложба именно тук, в европейската столица на културата.
В момента учи в Национална гимназия за сценични и екранни изкуства, работи за Драматичен театър – Пловдив и едновременно с това успява да демонстрира пред пловдивчани, своята творческа страна.
Можете да посетите галерия PLOVEDIV, която се намира на улица Куртевич №3 в Капана, където ще станете свидетели на уникалния й талант.
Нямам какво да добавя.
Приятно гледане:

Марк Фаулър. Един българин от Австралия.

На 1-ви март, имах честта да поговоря и да се забавлявам искрено, с един изключителен човек.
Направи ми впечатление, че той не гледаше на бъдещето в сив нюанс, а точно обратното, гледаше към него с надежда и оптимизъм.
Днес е 3-ти март, един от малкото празници в календара ни, които все още ни сплотяват, като народ.
Предлагам ви да видите, как един чужденец разсъждава, като истински български патриот, а после се запитайте отново, „Дали тревата, е по-зелена в другия двор?“
Той е от Австралия, пристигнал е в България преди 12 години за радост на почитателите на операта.
„Защо един австралиец избра България?“, „Защо избра Пловдив?“, „Какво го привлече в родината ни, за да остане тук вече 12 години?“ и други теми.
Във видеото отдолу, ви представям Марк Фаулър:

И Пловдив пак е столица!

Много пловдивчани, пък и много хора от други градове, а и много хора от Европа, очакваха датата 12 януари 2019 година.
Къде за да си излеят омразата, къде за да поспорят, други чакаха откриването, за да се насладят на шоуто, което организаторите бяха подготвили.
На 12 януари, ходих няколко пъти до „кулата“, която за краткото си съществуване, се превърна в един от символите на града, който също беше оплюван, иронизиран и едновременно с това, пораждаше възхищение у някои хора.
Един такъв пример, беше възрастна жена, която мъмреше някъде сред тълпата, че били дадени 70 милиарда лева за тази кула.
Безбожно било, това дето сега се прави, вместо да дадат тези пари на хората.
Това естествено не е вярно и цифрите са колосални, но тя вярваше в това си твърдение.
Имаше и такива, които се притесняваха, дали кулата няма да се срине, да се подпали и прочие, и прочие, на други им беше скучно, понеже озвучаването наистина не беше на ниво.

Няколко примера, за недоволни хора.
Нарочно не им скрих имената, така или иначе, вече са излезнали с името си и са казали, каквото имат да казват.
Естествено, че всяко мнение заслужава уважение, но бива ли в този ден, когато Пловдив отново ликува, да бълва е змии и гущери?

Все пак на откриването вечерта, присъстваха хиляди хора.
Всеки искаше да се доближи максимално и да се наслади на програмата, на светлинното шоу и на огромната привилегия, да е част от едно историческо събитие, Пловдив отново да бъде столица.
Историческо събитие, е и това, че Пловдив, завинаги ще остане в историята, като първия български град, столица на европейската култура.
Някак си е закономерно, точно тук да бъде европейската столица на културата, някак закономерно е, този град да бъде представител на страната, защото както обичаме да се шегуваме тук- „Всичко хубаво тръгва от Пловдив и отива към София.“
Колкото на шега, толкова и сериозно е това твърдение, защото непосредствено след освобождението, редица писатели, поети, художници и музиканти, са започнали да градят името си тук, или са избрали този град за да продължат творчеството си.
Закономерно е, защото това е най-древния жив град в Европа, град побрал в себе си историята и спомените на различни култури, етноси и дори империи.
Та така…
Пловдив отново, е столица и пловдивчани, отново могат да покажат пред България и Европа, какво богатство притежава този град.
Не само исторически, не само културни, но и много други ценности, които притежава градът ни.
Препълнените фестивали, културните събития, са ежедневие, заведенията пълни с живот и нощния Пловдив, вече ще радват не само нас, пловдивчаните, но и всички онези, които са дошли за да се насладят на смесената ни и понякога странна, но пленяваща култура.

И Пловдив пак е столица!

Roots of disease – Историята на една пловдивска банда.

В последния ден преди новогодишната нощ, на 30 декември 2018 година, към 7 и нещо вечерта,  се запознах с едни момчета, събрани в общ проект, с една обща мечта и една обща цел, водени от общата им любов към музиката.

Пред мен бяха Roots of Disease или иначе казано:

Ясен Димитров – Вокалист
Венцислав Петков – Китара
Момчил Атанасов – Китара
Добрин Стоянов – Бас
Васил Бохоров – Барабани

Чуйте разказа им, за пловдивската сцена, коментари за български групи и за това, колко трудно се прави музика и изобщо изкуство в България.
Разговора беше достатъчно изчерпателен и въпреки, че не протече както очаквахме, въпреки страничните шумове, записът все пак беше направен и историята на „Корени на заразата“, беше разказана.

Чуйте я:

Чуйте още:

Ще ми се!

Ще ми се, да живея сред народ, който почита традициите и обичаите си, който милее за историята и културата си.
Ще ми се, да съжителствам с народ, който уважава възрастните хора и инвалидите, народ който отрича насилието над слабите и толерира единението на хората.
Иска ми се, ама искрено желая, да живея в независима страна със собствена неподправена история и ясно бъдеще, с която да се гордеем и на която можем да разчитаме, като на майка кърмилница, а не като на злата мащеха.
Така ми се ще да живея в свободна държава, със свободни и будни граждани, които ги е грижа, какво се случва с родината и роднините им.
Живее ми се в чиста и свята република, живее ми се в България!

Това бяха желанията ми!
Сега въпросите…

Къде сте братя българи?
Къде сте, когато сте нужни на България?
Трябва ли ви пак освободител?
Трябва ли ви още кръв?
Трябва ли ви още време?
Колко още ще ви мачкат?
И последно…
Защо мислите братя, че без България, сте нещо повече от скитаща скала из космоса?
Никога няма да бъдете приети в Европа, като равни!

„…а чужбина, тя ни вика с робските латерни, безлики и модерни!…“

     IДI

Разрушители на Пловдив.

В социалните мрежи, възкръсна една идея, която отново раздели българите на два лагера.

Отново някой иска да разрушава в името на демокрацията и свободата.

Прочетох уважаеми читатели, че в Пловдив, нашият любим град, отново е плъзнало нелепото хрумване, да бъде съборен паметника на Альоша.

Питам се „защо“ и наистина не намирам смислен отговор на този въпрос.

Кажете ми, къде се е чуло и видяло да се събарят паметници, които на всичкото отгоре са емблематични за града.

Да знам, ще ме линчуват е за тези думи, но това е истината!

Альоша е един от символите на Пловдив, колкото и да ви е неприятното от този факт.

Тук обаче ще ви покажа, част от спора за свалянето на паметника, който прерастна в тенденциозното деление на русофили и русофоби.

Странното е, че нито един от двата лагера, не се сеща, че значението на паметника, се определя от асоциацията която буди у хората или иначе казано, Альоша символизира това, което е в главата ви.

За едни е паметник на съветски окупатори. За други е паметник на съветската армия, а за трети, място за посрещане на изгрева и изпращане на залеза, място за отдих, място за разходка.

Във всеки един от тези случаи, паметника на Альоша, е събудил у всяка една от тези групи някаква асоциация,което е и целта на един паметник. Вместо да рушите всичко що е пипнато от комунист, гледайте, да го нагодите спрямо сегашните си потребности, вместо да губите ценни ресурси в построяване на нещо, което след 20 години няма да е удобно на децата ви и те ще искат да го съборят.

Кажете ми още нещо!

Защо Франция и Германия успяха да се спогодят след втората световна война и днес да са добре смазани колелета, движещи европейската икономика.

Нека ви припомня драги разрушители, че Германия окупира Франция през втората световна война!

Следващите снимки са взети от коментарите, към различни публикации за сваляне на паметника на Альоша и една страница, която се нарича „Delete Альоша“.

Чудя се, как може да очакваш сериозност в думите, от човек, който сам нарича себе си „Психо Десен“?

Лозунгът „Да свалим Альоша от наряд“, е всъщност заглавието на една статия на Волен Сидеров от началото на демокрацията.

Днес обаче, Сидеров е обърнал нова страница в живота си и на неговите митинги се вее руското знаме.

Това в смисъл, че е корумпиран и фалшив, колкото всяка дума излязла от устата му, не че е прав да развява чуждо знаме, но пък има право да го прави, все пак е патриот, незнайно на коя държава!

Това са различните гледни точки по темата.

Аз не смятам, че паметника трябва да бъде съборен.

И без това в Пловдив само се руши и нищо не се строи.

Последния пример е със стадион Христо Ботев,който все още стои недостроен.

С разрушени паметници и никаква култура, с ниски заплати, но високо его, с празни стомаси, но кресливи гърла, сме най-бедните в Европа, но сме и най-големите патриоти. Нали????

Израел на североизток от Йеросалим.

Колко държави имат Евреите?

Тук повечето от вас, а до вчера и аз, ще кажете само една, Израел.
Това обаче, не е съвсем вярно!
В далечния изток на Русия, както се казва, през девет планини в десета, се намира една малка територия, притисната от два мощни гиганта, Русия и Китай.
Точно там се намира малката Еврейска автономна област, която на практика е най-самостоятелната държава в състава на Руската Федерация.

Днес там живеят основно руснаци и много малко евреи, но държавата си остава с това име.
Територията на която е разположена е с големина 36 271 km2 и над 160 000 жители.
През нея текат над пет хиляди реки, които са притоци на основната река Амур.
Основен град на еврейската автономна област, е град Биробиджан с население малко над 74 хиляди души.
Характерна за града, е текстилната индустрия, както и хранително-вкусовата.

За презентацията е нужен JavaScript.

В Биробиджан, се намира Приамурски държавен университет „Шолом-Алейхем“.
За малките си размери и малобройното население, Биробиджан разполага с 3 музея.
„Музей на съвременните изкуства ЕАО“, „Крайведчески областен музей“ и „Музей на славата“.
В града има също и 4 тетъра, градски дворец на културата и регионална филхармония.

Освен Биробиджан, в ЕАО, има още няколко населени места с над 5 000 души.
Град Облучие и селата Николаевка, Ленинское и Амурзет, които са села от градски тип.

Облучие е селище, създадено през 1911 година, покрай строежа на транссибирската магистрала.
Днес селището се обитава от малко над 8 хиляди жители.
Получава статут на град в края на 30-те години на XXв.
В региона на Облучие, се произвеждат строителни материали, цветни метали и хранителни стоки.

За презентацията е нужен JavaScript.


Административен център на Уляновска област, е град Николаевка с население около 6400 души, който също е село от градски тип.

 

За презентацията е нужен JavaScript.

Странното в тази автономна област, е че еврейската общност, е под 1 процент от жителите в страната, за разлика от руснаците, които съставляват над 90 процента, обаче титулния народ, са евреите и надписите в градовете, също са на два езика, руски и идиш.

 

 

 

 

Военният клуб в Пловдив

През последните години, Пловдив се промени много и в някои квартали, старите сгради почти липсват извън „Главната“.
Да, хубаво е, че градът се модернизира и върви напред, като всеки европейски град, но миналото не бива да бъде зачеркнато.
То също има своя отпечатък върху градския бит и привичките на хората.
Все още има запазени сгради, които могат да бъдат видени и които чакат своята реставрация, за да допълнят облика на модерния Пловдив.
По центъра, архитектурата беше запазена и добре реставрирана.
Малките тесни улички на „Капана“, могат да те запленят до толкова, че наистина да се изгубиш сред различните атракции и заведения, които предлагат всевъзможни емоции, както от към дизайн, така и от към меню.
29133696264_a065085acd_h-1024x68456365_660_370
Наистина има какво да се види в съвременния град, но някога всичко, което е било модерно за града е тръгвало от една конкретна сграда.
Като се замисля, дори днес „Главната“ започва от тази сграда.
vodsc03580photo_verybig_312471
Военният клуб някога е диктувал модата в града.
В годините, когато сградата е била построена, военните са съставлявали тогавашната българска аристокрация, така че ритъмът на града определян от тях.
Бални танци, мода, стил и изобщо светския начин на живот, се е диктувал от същата тази сграда.
Идеята за такава сграда в града, датира от 1898 година, когато е удобрен проекта за нея от градската управа на 25 март, а кмет на града е Христо Г. Данов.
Строежът й започва през 1906 година, а за архитект на проекта, е избран Никола Лазаров, който е проектирал веонните клубове в София, Шумен и Сливен.
pld_5F25
Откриването на Военият клуб, е на 31 декември 1908 година с новогодишен бал.
Military_Club,_Plovdiv,_Bulgaria_on_old_photo1397556113524571485371833_voenenosnovna
Всъщност, тогава сградата има три купола отгоре, които днес липсват, заради разрушителното чирпанско земетресение, което е нанесло огромни щети на цялата околност.

Сградата, тъкмо е била отремонтирана, след големия пожар от 18 януари 1927 година, когато само няколко месеца след ремонта, през пролетта на 1928 година, разрушителното земетресение поразява сградата.
В новия ремонт, не са включени куполите, които са били емблематични за сградата.
В наши дни, се прокрадва идеята, че все пак ще има нов ремонт за тази емблематична сграда и този път, куполите ще бъдат възтановени, а Военният клуб, ще добие предишното си величие.

Сега, след като видяхме как е изглеждала тази градска забележителност някога, някак си празнотата на куполите, се усеща по-силно.
f3e9b215b26dfe1e1b580531a2e72bd6_XL

Стинг помете Античен театър Пловдив.

След концерта на Стинг, античния театър в Пловдив, прилича на разорана нива.

За да поберат цялата публика, организаторите на концерта, трябваше да пожертват зелените тревни площи на античното съоражение, като на тяхно място, бяха монтирани още седящи места.

Резултатът, е на лице:

Ето и допълнителните места, преди фирмата изпълнител да ги демонтира:

Да видим, дали ще бъдат възстановени, зелените площи на античния театър на Пловдив.

Изкуството на Джън Шан Жен

Джън Шан Жен или, както звучи на български – Истинност, Доброта и Търпение, е една уникална изложба на китайско (и не само…) изобразително изкуство, което всъщност предствлява пресъздаване на една, колкото ужасяваща, толкова и пленяваща действителност. За огромно съжаление, изложените творби, не са всички, та няма как да се види и осмисли пълнотата на един все още неотминал период на утвърждаване на човешката воля и дух. Тук ще попаднете в един уникален свят, различен, тотално чужд на съвременните евроатлантически ценности, но пленяващ със своя непримирим и непоколебим характер.
Това са хора, гонени и измъчвани, заради миролюбивите им разбирания за света.
Представени са, като опасна секта, само защото не са се отказвали от убежденията си, дори след ужасяващи мъчения.
Репресиите, които са оказани върху тези хора, са отлично илюстрирани в тази изложба.
Не си представяйте тълпа, която говори за революция в агресивния смисъл на думата, защото е точно обратното.
Няма как да бъде обяснено с думи.
Просто посетете Галерия „Пловдив“, която се намира на ул. „Авксентий Велешки“ 20 и обогатете себе си, напълно безплатно, защото входът е свободен!
Надявам се, че скоро ще можете да чуете и записа, който направих, докато моя гид Ани, ме разходи из този тайнствен свят, който напира вече да се покаже.

Вижте част от картините, някои са рисувани върху коприна, което е изключително трудно и рядко изкуство.
Снимките не са направени от мен, намерих ги в интернет, но на живо са много по-въздействащи.

0130160202018-05-11-Picture-FDIC-Svetoven-Falun-Dafa-den-NYC
Част от последователите на учението в Ню Йорк, САЩ.