Филипи или Пловдив? В кой от двата града е проповядвал апостол Павел?

Попаднах на няколко интересни факта за града ни.
С помощта на писмо, намерено в книга и статия от вестник, дадени ми от човек, който събира информация и писмени източници за историята на град Пловдив от 40 години, изнамерих няколко интересни пасажа, които са описани от чуждестранни посетители на страната ни през вековете.
Първо, нека обясня накратко, какво вдъхнови тази статия.
От години битува идеята, че апостол Павел, е проповядвал в Пловдив и в „Послание до филипяните“, апостолът говори за жителите на днешен Пловдив, а не за гръцкия град Филипи.
Как бихме могли да докажем това?
Нека видим, какво пише в текста:

[16:9] През нощта се яви на Павла видение: стоеше пред него един мъж, македонец, който го молеше и думаше: мини в Македония и ни помогни!
[16:10] След това видение веднага поискахме да тръгнем за Македония, понеже разумяхме, че Господ ни е повикал да проповядваме там Евангелието.
[16:11] И тъй, като отплувахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, а на другия ден – в Неапол,
[16:12] а оттам във Филипи, който в тая част на Македония е първи град – римска колония. В тоя град престояхме няколко дни.
[16:13] А в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят, и като седнахме, говорихме на събралите се жени.
[16:14] И една богобоязлива жена от град Тиатир, на име Лидия, която продаваше багрени платове, слушаше; и Господ й отвори сърцето да внимава на това, що говореше Павел…

Когато говорим за Македония от времето на апостол Павел, то тази римска провинция обхваща териториите от Адриатическо море до Черно море и от Бяло море до Стара Планина.
В този регион, главните градове са Солун и Филипополис, вторият става столица на провинция Тракия, след 46г. сл. хр.
Град Филипи в Гърция, никога в историята не е бил важен град, освен заради твърдението, че ап. Павел е проповядвал там и се обръща към тях в посланието си.
От друга страна Филипопол е важна стратегическа точка от империята.
Освен това, текста говори за голяма река, където хората се събират и да се молят.
Около гръцкия град Филипи преминава малък приток на р. Струма и то на километри от населеното място.
Съмнявам се, че жителите на този град, са имали обичай да пропътуват по няколко километра всеки ден, за да се молят край малко поточе, защото този приток на р. Срума, не е повече от поточе.
От друга страна, през Филипопол преминава р. Еброс (Хеброс(Марица)), която по това време е плавателна и пълноводна.
Минава близо до града и от хиляди години, обитателите му се радват на богатствата с които реката ги дарява.

[16:40] А те, като излязоха из тъмницата, отидоха у Лидиини, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха.

Тук мога да отбележа, че тъмница има в големи градове с разположени в тях легиони, иначе казано, важните центрове.
Никой не би разположил легион за постоянно в малкото градче Филипи в Гърция.
Да не говорим, че естествено ап. Павел, е търсел големи градове, където има образовани хора, които ще запишат посланието му и ще го предават и на околните градове и села. Нали мисията му, е да разпространи Християнството.
С какво би му било полезно, малкото градче Филипи?

По нататък в текста пише:

20:2] а като премина ония места и даде много наставления на вярващите, дойде в Елада;
[20:3] там престоя три месеца. И понеже иудеите направиха против него заговор, когато щеше да отплува за Сирия, той взе решение да се върне през Македония.
[20:4] Придружаваха го до Асия Сосипатър Пиров, бериец, а от солунчани Аристарх и Секунд, Гаий от Дервия и Тимотей, и асийците Тихик и Трофим.
[20:5] Тези отидоха напред и ни чакаха в Троада.
[20:6] А ние отплувахме от Филипи след дните на Безквасниците и в пет дни стигнахме в Троада при тях, дето прекарахме седем дни.

От целия текст, важен е [20:6].
В него отново виждаме доказателство за твърдението си, защото тук се споменава за отплаване, а от  гр. Филипи в Гърция, имате шанс да отплавате, колкото в Сахара да се удавите.
Но защо обяснявам втори път, погледнете картата:
2019-07-11 (1)
Както казахме, река там не минава, а самото Егейско море е на десетки километри.
От друга страна р. Еброс, е пълноводна и плавателна с оживена търговия по нея.


И след като разгледахме самия текст, нека ви покажа статията от вестника, а след това и писмото от книгата.

Plowdiw, drewen i vechen
Ако не се чете от снимката в сайта, заради влошено качество при качването й, ще я предоставя на всеки, който поиска това от мен.
Статията е от месец април 1944 г.
В нея, канадския журналист Ф. Крос, говори за бомбардировките над Пловдив и не изпуска момента да опише града в който се намира.
Та той пише:

„Пловдив беше бомбардиран.
За повечето хора, които четат вестници, тази българска спирка на влакове, е само едно ново име, което се появява в процеса на войната.
Съмнително, е дали един от хиляда канадци, някога е чувал за този град, макар че това, е едно от най-известните места на света.
Християните, го познават като Филипи, а гърците, са го нарекли Филипополис.
Българите сменят името му, след последната война и така след 2000 години, градът губи своята идентичност.
В древността, градът е основан от Филип Македонски.
Той му придава толкова блясък, че Пловдив, не го губи 2000 години след това.
Македонската династия, минава през своята велика ера и се смалява до едно място за паша и един разрушен амфитеатър, като паметник за великото минало.
Филипи придобива ново значение, когато християнският свят започва там, където езическият го изоставя.
Савел от Тарсус, както се е казвал свети Павел, преди да бъде канонизиран, открива първата християнска общност във Филипополис.
Наистина, апостолите за пръв път се описват като християни в Антиохия, но първата истинска църква е издигната във Филипополис.
Павел, е бил горд от своето постижение и най-изключителното доказателство за това, може да бъде намерено в неговото послание към Филипяните.
Савел никога не губи връзката с църквата, която сам основава там, като дава втори живот на тази малка, македонска общност.
След последната война в пристъп на истеричния национализъм, който разруши Европа и за малко да направи това и със света, България смени името на Филипополис, на Пловдив.
Градът загуби своята идентичност и хиляди хора, минаха от там с Ориент Експрес, без да знаят, че тази прашна спирка, е била почитана, като гарда на Филип и като, свещен град на свети Павел.
Нацистите допълнително оскверниха града, с многобройни знамена с пречупения кръст на Хитлер, които се веят злобно от училището срещу гарата… „.
d0bb3

Това пише на 22 април 1944 година, господин Ф.Крос.
Не се изненадвайте от заядливия му тон и обидните за града и държавата изразни средства, понеже по това време, Канада и България, са противници във войната, за разлика от Гърция, която е съюзник на Канада и не само.
Днес всеки европеец знае, че Пловдив е най-древния жив град в Европа.
Благодарение на международни класации и статии в престижни списания, този факти станаха обществено достояние, но да не се отклонявам от темата.
Канадски журналист, потвърждава теорията, която се опитвам да докажа и няма смисъл от повече обяснения.
Човекът си го казва, макар със заядлив и презрителен тон, Пловдив е градът споменат, като Филипи в посланието.
Тук ще отворя една скоба, защото искам да покажа още едно мое твърдение, отнасящо се до писмените и културни паметници, които се явяват свидетели на определени историческимоменти.
В статията „Разрушителите на Пловдив“, критикувах хората, които желаят събарянето на Альоша от тепето, и заявих позицията си, че никои паметник не бива да се събаря или унищожава, защото носи информация в себе си, колкото и болезнена да е тя.
Макар статията на господин Крос да е написана с презрение към България, днес тя има стойност на писмен документ, който отново заверява един исторически факт, а именно пребиваването на апосто Павел в Пловдив и посланието му до жителите на града.


Достатъчно време отделихме на господин Крос, нека ви запозная с Елизабет Крейвън.
Елизабет Крейвън, е пътешествала по нашите земи, през първата половина на XVIIIв.
Писмата, които пише до британски благородници, са ценни исторически източници, за много държави, понеже пътуването й, е обхванало голяма част от Европа, а доста време прекарва и на Балканите.
Въпреки, че по това време България е под османско робство и не съществува на картата на света, успяваме да извлечем ценна информация за нас.
Ще ви покажа извадка от писмо, изпратено от Елизабет Крейвън до Абат Конти, написано на 1 април 1717 година.
От цялото писмо, нас ни интересуват две изречения и сега ще ги споделя с вас.
66706269_396617530960235_6065387858049368064_n

„Във Филипополис открих една секта християни, които сами се наричат павликяни. 
Показват една стара черква, където казват, че бил проповядвал Св. Павел.
Той е любимия им светец, както Св. Петър, е на Рим и не забравят да му отдават предпочитание пред останалите апостоли.“

През 1717 година, Европа вече знае истината, а тя е следната:
Апостол Павел идва във Филипопол, покръства първите европейски християни и създава първата християнска църква, като след това отплава по р. Еброс и продължава пътя си.

И Пловдив пак е столица!

Много пловдивчани, пък и много хора от други градове, а и много хора от Европа, очакваха датата 12 януари 2019 година.
Къде за да си излеят омразата, къде за да поспорят, други чакаха откриването, за да се насладят на шоуто, което организаторите бяха подготвили.
На 12 януари, ходих няколко пъти до „кулата“, която за краткото си съществуване, се превърна в един от символите на града, който също беше оплюван, иронизиран и едновременно с това, пораждаше възхищение у някои хора.
Един такъв пример, беше възрастна жена, която мъмреше някъде сред тълпата, че били дадени 70 милиарда лева за тази кула.
Безбожно било, това дето сега се прави, вместо да дадат тези пари на хората.
Това естествено не е вярно и цифрите са колосални, но тя вярваше в това си твърдение.
Имаше и такива, които се притесняваха, дали кулата няма да се срине, да се подпали и прочие, и прочие, на други им беше скучно, понеже озвучаването наистина не беше на ниво.

Няколко примера, за недоволни хора.
Нарочно не им скрих имената, така или иначе, вече са излезнали с името си и са казали, каквото имат да казват.
Естествено, че всяко мнение заслужава уважение, но бива ли в този ден, когато Пловдив отново ликува, да бълва е змии и гущери?

Все пак на откриването вечерта, присъстваха хиляди хора.
Всеки искаше да се доближи максимално и да се наслади на програмата, на светлинното шоу и на огромната привилегия, да е част от едно историческо събитие, Пловдив отново да бъде столица.
Историческо събитие, е и това, че Пловдив, завинаги ще остане в историята, като първия български град, столица на европейската култура.
Някак си е закономерно, точно тук да бъде европейската столица на културата, някак закономерно е, този град да бъде представител на страната, защото както обичаме да се шегуваме тук- „Всичко хубаво тръгва от Пловдив и отива към София.“
Колкото на шега, толкова и сериозно е това твърдение, защото непосредствено след освобождението, редица писатели, поети, художници и музиканти, са започнали да градят името си тук, или са избрали този град за да продължат творчеството си.
Закономерно е, защото това е най-древния жив град в Европа, град побрал в себе си историята и спомените на различни култури, етноси и дори империи.
Та така…
Пловдив отново, е столица и пловдивчани, отново могат да покажат пред България и Европа, какво богатство притежава този град.
Не само исторически, не само културни, но и много други ценности, които притежава градът ни.
Препълнените фестивали, културните събития, са ежедневие, заведенията пълни с живот и нощния Пловдив, вече ще радват не само нас, пловдивчаните, но и всички онези, които са дошли за да се насладят на смесената ни и понякога странна, но пленяваща култура.

И Пловдив пак е столица!

Ще ми се!

Ще ми се, да живея сред народ, който почита традициите и обичаите си, който милее за историята и културата си.
Ще ми се, да съжителствам с народ, който уважава възрастните хора и инвалидите, народ който отрича насилието над слабите и толерира единението на хората.
Иска ми се, ама искрено желая, да живея в независима страна със собствена неподправена история и ясно бъдеще, с която да се гордеем и на която можем да разчитаме, като на майка кърмилница, а не като на злата мащеха.
Така ми се ще да живея в свободна държава, със свободни и будни граждани, които ги е грижа, какво се случва с родината и роднините им.
Живее ми се в чиста и свята република, живее ми се в България!

Това бяха желанията ми!
Сега въпросите…

Къде сте братя българи?
Къде сте, когато сте нужни на България?
Трябва ли ви пак освободител?
Трябва ли ви още кръв?
Трябва ли ви още време?
Колко още ще ви мачкат?
И последно…
Защо мислите братя, че без България, сте нещо повече от скитаща скала из космоса?
Никога няма да бъдете приети в Европа, като равни!

„…а чужбина, тя ни вика с робските латерни, безлики и модерни!…“

     IДI

Военният клуб в Пловдив

През последните години, Пловдив се промени много и в някои квартали, старите сгради почти липсват извън „Главната“.
Да, хубаво е, че градът се модернизира и върви напред, като всеки европейски град, но миналото не бива да бъде зачеркнато.
То също има своя отпечатък върху градския бит и привичките на хората.
Все още има запазени сгради, които могат да бъдат видени и които чакат своята реставрация, за да допълнят облика на модерния Пловдив.
По центъра, архитектурата беше запазена и добре реставрирана.
Малките тесни улички на „Капана“, могат да те запленят до толкова, че наистина да се изгубиш сред различните атракции и заведения, които предлагат всевъзможни емоции, както от към дизайн, така и от към меню.
29133696264_a065085acd_h-1024x68456365_660_370
Наистина има какво да се види в съвременния град, но някога всичко, което е било модерно за града е тръгвало от една конкретна сграда.
Като се замисля, дори днес „Главната“ започва от тази сграда.
vodsc03580photo_verybig_312471
Военният клуб някога е диктувал модата в града.
В годините, когато сградата е била построена, военните са съставлявали тогавашната българска аристокрация, така че ритъмът на града определян от тях.
Бални танци, мода, стил и изобщо светския начин на живот, се е диктувал от същата тази сграда.
Идеята за такава сграда в града, датира от 1898 година, когато е удобрен проекта за нея от градската управа на 25 март, а кмет на града е Христо Г. Данов.
Строежът й започва през 1906 година, а за архитект на проекта, е избран Никола Лазаров, който е проектирал веонните клубове в София, Шумен и Сливен.
pld_5F25
Откриването на Военият клуб, е на 31 декември 1908 година с новогодишен бал.
Military_Club,_Plovdiv,_Bulgaria_on_old_photo1397556113524571485371833_voenenosnovna
Всъщност, тогава сградата има три купола отгоре, които днес липсват, заради разрушителното чирпанско земетресение, което е нанесло огромни щети на цялата околност.

Сградата, тъкмо е била отремонтирана, след големия пожар от 18 януари 1927 година, когато само няколко месеца след ремонта, през пролетта на 1928 година, разрушителното земетресение поразява сградата.
В новия ремонт, не са включени куполите, които са били емблематични за сградата.
В наши дни, се прокрадва идеята, че все пак ще има нов ремонт за тази емблематична сграда и този път, куполите ще бъдат възтановени, а Военният клуб, ще добие предишното си величие.

Сега, след като видяхме как е изглеждала тази градска забележителност някога, някак си празнотата на куполите, се усеща по-силно.
f3e9b215b26dfe1e1b580531a2e72bd6_XL

„Народе????“

Къде си народе?
Ясно помня как се гневеше на джендърите!
Ясно помня, как се гневеше на хомосексуалните паради!
Помня и платените протести, на партии и организации, които бяха препълнили площадите!
Партията на Николай Бареков, раздаваше по 40лв. на ръка, герберите струваха по педесетачка на човек, бесепарите даваха същата сума, Атака и останалите „патриоти“ струваха по 30 кинта и тогава, ТИ народе, се тълпеше пред парламента.
Помня те, помня февруари 2013 година, когато уж присъстваше на картата на света!
Къде си днес народе?
Къде си, когато погубват гордостта ти и едничката останала надежда за достоен живот на децата ти?
Защо те няма днес пред парламента, когато полицията гази родителите ти, като башибозука преди 140 години?
Когато нахлуват в имота ти и поругават свободата ти, къде си ТИ?
„Народе????“
Няма те днес, за да избършеш сълзите на овчарите!
Няма те днес, да защитиш поминака си и близките си!
Има само шепа хора, които уморено пазат изконото си право на граждани и те са арестувани, блъскани, псувани и оплювани!
Дано намериш сили да се изправиш и да върнеш достойнството си, изстрадал български народе!
Но едва ли, съдейки по снимката:37635840_1859258897500550_8545099913728360448_n

Ето те!
Плащаш за рок концерт…

Microsoft Edge 23.7.2018 г. 17_22_17
Добре, че я видях, да те намеря!

Изкуството на Джън Шан Жен

Джън Шан Жен или, както звучи на български – Истинност, Доброта и Търпение, е една уникална изложба на китайско (и не само…) изобразително изкуство, което всъщност предствлява пресъздаване на една, колкото ужасяваща, толкова и пленяваща действителност. За огромно съжаление, изложените творби, не са всички, та няма как да се види и осмисли пълнотата на един все още неотминал период на утвърждаване на човешката воля и дух. Тук ще попаднете в един уникален свят, различен, тотално чужд на съвременните евроатлантически ценности, но пленяващ със своя непримирим и непоколебим характер.
Това са хора, гонени и измъчвани, заради миролюбивите им разбирания за света.
Представени са, като опасна секта, само защото не са се отказвали от убежденията си, дори след ужасяващи мъчения.
Репресиите, които са оказани върху тези хора, са отлично илюстрирани в тази изложба.
Не си представяйте тълпа, която говори за революция в агресивния смисъл на думата, защото е точно обратното.
Няма как да бъде обяснено с думи.
Просто посетете Галерия „Пловдив“, която се намира на ул. „Авксентий Велешки“ 20 и обогатете себе си, напълно безплатно, защото входът е свободен!
Надявам се, че скоро ще можете да чуете и записа, който направих, докато моя гид Ани, ме разходи из този тайнствен свят, който напира вече да се покаже.

Вижте част от картините, някои са рисувани върху коприна, което е изключително трудно и рядко изкуство.
Снимките не са направени от мен, намерих ги в интернет, но на живо са много по-въздействащи.

0130160202018-05-11-Picture-FDIC-Svetoven-Falun-Dafa-den-NYC
Част от последователите на учението в Ню Йорк, САЩ.

Евгений Тодоров за Plovdiv-Times

Отправих покана за интервю, към един от съвременните ни хронисти,
г-н Евгений Тодоров, собственик на „Пловдивска Обществена Телевизия“ или ПОТВ.
Защо казвам хронист?
Защото г-н Тодоров, е извор за знания и една жива легенда на българския преход, която умело се възползва от капацитета си и своите познания, за да ни опише една отдавна отминала катрина, която малцина други, се осмеляват дори да си спомнят.
Автор на книги като:
„Запомнете Пловдив“, която е в 4 части, или поне аз знам за толкова. „Записки по българския преход“, „Особености на филибелийския характер“, „Наръчник на носталгика“, „Тайни писма до Бойко Борисов – и други явни и секретни писма и документи.“ Последната е описана, като изключително скандална и директна! От издателство „Летера“ казват, че автора няма респект към институциите и не крият, че книгата е цензорирана.
Интервюто беше много интересно за мен.
Водих разговор с един умерен човек, който определено има какво да каже и всяка дума му е на място.
Научих, че и в Париж си хапват шкембе.
Припомнихме си „Бира и половина“ и спомените на г-н Тодоров, бяха попити от мен като гъба.
Чуйте ги и Вие!

Защо съм горд с народа си…

Защо се гордея, че съм българин?
Отговорът на този въпрос, винаги ме е тормозел!
Да!
Ние имаме велика история и не малък принос във всяка област на науката, културата и всяка друга сфера.
Въпросът ми обаче, е по повод съвременна България. Тази в двадесет и първи век, която все повече нехае за народа си и не, че самата държава е виновна, а държавния и административен апарат.
За какво е виновна територията и нейното население, че нямаме никакво производство, че нямаме никаква икономика? В едно такова време на слаба България, се чудя с какво да се гордея.
Понеже съм българин, знам че сме инат нация, аз се напънах да видя с какво да се похваля пред приятели от други държави, които нагло изтъкваха своите напреднали в технологиите и автомобилостроенето страни. Навираха ми в носа факти, които не можеш да обориш и които не могат да бъдат компрометирани с лека ръка. Доста размишлявах и колкото и да се напъвах, мисълта ми вървеше все към историята на народа ни. Тогава реших да се разходя по улиците и разбрах! Отговорът на въпроса ми, беше пред очите ми и дори бъркаше в тях с ръждясал пирон. Гордея се, че съм българин, защото сме една от най-толерантните държави на света. Колкото и да се опитват да ни разединят с трагичната ни история в миналото, ние българите, тук включвам и българските турци, се научихме да съжителстваме заедно. Партии и медии ни пропагандират, колко се мразим всъщност, а от другата страна сме ние, които знаем истината. Живея в село, което е известно с това, че населението му е смесено до такава степен, че няма българска и турска част, а просто съседство и добри отношения. Никак не ми пречи да си похапна турска баклава от комшийката по време на Байрам. Убеден съм, че и на нея и се хапват курабийки и варени цветни яйца, когато наближи Великден. Помагаме си взаимно и се уважаваме, повече от колкото политиците ни уважават заплатите си и това е повече от сигурно. Гордея се, че народът ми преодоля своя страх и продължи нататък или поне в голяма степен. Горд съм, че в моята държава, етносите не са репресирани и да не ми харесва много, когато някои от тези етноси не си плащат данъците, но какво са виновни хората, когато държавата я няма? Защо в другите европейски държави няма такива издевателства? Защото има закони! Нямам против храмовете на хората от другата религия, защото живея в този век и знам, че всяка сграда сътворена да служи на хората е паметник на културата и както ние желаем да строим български магазини по света и да имаме свои училища, храмове и други културни сгради, така и останалите народи желаят същото. Така де! Ние не сме повече от тях, нито те от нас. „Слънцето не свети ли еднакво за всички?“
Спомнете си завета на Васил Иванов Кунчев – Левски!

„Най-много са виновни чорбаджиите“

„Днешният век е век на свободата“

„Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“
“ Ние и сега си имаме господар-султана, а се борим за чиста и свята република, където ще живеем заедно българи, турци, цигани…“

В заключение, ще кажа:
Горд съм от силата на българина да прощава, да отдава и да не се предава. Горд съм че съм потомък на велики хора, които винаги са знаели, че обикновенния човек няма вина за политиката на големците.
Горд съм и с нашите братя от Татарстан, които отдавна знаят, че са българи и никога не се отказаха от този факт! Има обаче едно, но! Това, но е само за онези които ще се подразнят от факта, за останалите няма такава двубуквена комбинация. А всъщност „НО-то“ е, че Татарстан или Булгаристан, са мисюлмани и исляма не им е наложен със сила, за разлика от нашето християнство в Дунавска България.
Вероятно тази статия ще породи много негативни реакции, защото все пак не всеки е готов да прости. Сигурен съм в едно обаче!
Ако не друго, можем да се гордеем с това, че тук няма етнически конфликти, като тези в други държави. Смятам, че хората се обогатяват от двете култури взаимно, без да се интересуват от партийната си принадлежност. Че каква партийна принадлежност, след като няма друга партия, освен тази на олигарсите, които манипулират общественото мнение.

Хейт на воля, моля!

13 Август

1521 г. – Испанският конкистадор Ернан Кортес завладява столицата на ацтеките – днешния град Мексико.

След няколко неуспешни опита, през 1521 година, Кортес тръгва на поход с десетхилядна армия, срещу Теночитлан, столицата на ацтеките, днешно Мексико сити. В резултат на кървави сражения, Кортес излиза победител и позволява на жителите на града да го напуснат живи. Остават само ранените и осакатените, които в последствие умират.

1642 г. – Кристиан Хюйгенс открива южната полярна шапка на планетата Марс, наречена „Сиртис Мейджър Планиша“. Откритие, което е от изключително значение за космическите изследвания.

1868 г. – Катастрофално земетресение в Перу и Еквадор убива 25 хиляди и причинява щети за 300 милиона долара. Едно от най-разпространените земетресения в историята. Регионът на който се намират държавите, е изключително сеизмичен.

1907 г. – В Ню Йорк започват да се движат първите таксита. Този факт и до днес придава чара на мегаполиса. Жълтите таксита на новия град, са изобразявани на фона на други типични за града емблеми. Те са същото, което са червените автобуси за Лондон.

Волентирите на Войводата.

Италия и България имат минало, далеч преди Борисов и Берлускони. Пример за това как се твори история между две държави е срещата между младия Петко Киряков и италианския революционер Джузепе Гарибалди. Личността и съветите на италиянеца, повлиали на Петко и той до края на живота си, пази завета на своя другар от Италия. Това сам заявява Капитан Петко войвода пред биографа си Стою Шишков. „Наставленията, които ми даде тоя прочут италиански юнак-родолюбец, аз пазех строго и те ми помогнаха отпосле, па и аз самият почнах съвсем иначе да гледам на задачата си.“ По време на престоя си при италианския революционер Петко подкрепил идеята на атинските революционери за въстание на остров Крит. Гарибалди изпратил войводата и своя сподвижник Фридрих. Съдействал им за създаване на отряд от волентири – наемни войници. Скоро под знамето с белия кръст на червен фон се събрали 220 души италианци. Те заминали за Атина, където се присъединили още 67 души и стигнали в Крит, а там въстанието било в разгара си. Дружината е под командването на Коронеус, един от главните ръководители на бунта. Той поверил на Петко един отряд въстаници, а задачата била да пази планината Силик. 22-годишният войвода излязъл победител в 21 сражения, от които 5 особено кръвопролитни. Пред биографа си, той споделя, къде се е намирала дружината по дни. 30. III. 1866 в планината Силик. 6. V. при манастира Аркацилби. 20. V. в местността Йера Петра. 10. VI., пак в планината Силик. 1. VIII. в местността Аркадия. Димитрий Николич е участник в тези кланета и дава много сведения в „Дунавска зора“, в статията „Българските волентири в Критското въстание“: „Колкото чужденци-волентири бяхме дошли в помощ на критските въстаници, съставихме едно особено отделение от 141 души под главното командване на генерал Коронео. Това отделение се състоеше от 39 българи, 17 сърби, 38 черногорци и 84 италианци, от които 47 в отделението. От българите бяха убити шестима и ранени двама.“ Историята пази имената на малцина от българите. Един от тях е Димитър Общи, една от противоречивите личности в българската история. Имената на останалите са хайдутинът от ломско Беню Първанов, Коста Евтимов (Наполеона) от габровско, русенският хайдутин Георги Караискаки, който се бие още в гръцкото въстание „Филики Етерия“ през 1821 г., а през 1848 година, в похода на войските на Гарибалди към Рим. Според сведения на исисторика от гр. Сливен, д-р Георги Табаков и летописеца Захари Стоянов. На остров Крит са били и двамата по-големи братя на Хаджи Димитър – Христо и Петър. Въстанието завършва злополучно за въстаналите. Съгласно подписаното примирие, въстаниците били принудени да предадат оръжието си и да минат с наведени глави между строените турски войски. Такава заповед Петко Киряков получил от своя началник Коронеус. Българският войвода нямаш намерение да извърши подобна низост и не изпълнил заповедта. Вместо това, заедно с 18 души българи, Петко войвода бяга в Александрия. Там престоял два месеца. После заминал за Марсилия и след 6 месеца отново бил в Италия, където се срещнал с Гарибалди. Дългото пътуване на Капитан Петко войвода завършва в Атина. Там започнал да сформира чета измежду намиращите се по това време в града работници. Турския посланик в Атина, се жалвал пред градоначалниците, но в крайна сметка турците в града, решили да се справят сами с Петко войвода. От там нататък историята помни воеводата и неговите заслуги за българската свобода и история, но тези чужди битки, които Капитан Петко води, му осигуряват място в европейската и световната история, като борец за европейска свобода. При посещение в Кърджалийска област, преди да поднесе цветя на паметника на легендарния войвода Соломон Паси го нарича „Първия български евроатлантик.“ Тогава била представена за пръв път и идеята за паметник в Рим, който днес е факт.

Паметника се намира на площад „Гарибалди“, където се намират бюстове на гарибалдейци от всички националности.

Там сред всички европейски свободолюбиви и борци, на връх Джаниколо, се намира и бюстът на Капитан Петко войвода, който наблюдава Бюстът е сътворен от проф. Валентин Старчев и поставен през 2004 г.