Демокрация по български.

Съдът отхвърли регистрацията на партията „Няма такава държава“, заради използваните цветове на българското знаме в логото си.
Другата причина за отказа за регистрация на партията, е самото й име „Няма такава държава“, като предполагаемия довод е, че уронва престижа на държавата или нещо подобно.
Българският съд, е изпълнен с нелепи присъди, така че не е нещо ново за нас, да видим как законът се прилага за едни, а за други временно ослепява, като сляп шофьор от Долни Дъбник.

Набързо ще премина през очевидното, като логото на НФСБ например, което не само съдържа цветовете на българския флаг – бяло, зелено и червено, но и ги огражда с контурите на националните ни граници,
като по този начин свързва ясно националните белези на републиката с партията.
Да разгледаме името на партията.
НФСБ или „Национален фронт за спасение на България“, е словоред, който сам по себе си възбужда агресия.

Първо думата „Фронт“ в комбинация с думата „Национален“ предизвиква асоциация за подклаждането на конфликти и създаването им в границите на държавата, която националният фронт смята да спасява.

Второ.
Присъстващото словосъчетание „Национален фронт“, може да бъде интерпретирано, като препратка към отечествения фронт, който на 9 септември 1944 година, повежда съпротивително движение и извършва преврат.

Партия „Атака“ също подклажда към бунт с името си и също разполага с цветовете на националното знаме. Сидеров изобщо няма да го коментирам.

С призив „Да си върнем България“, изобщо не се уронва престижа на държавата, нали драги магистрати?

Това ясно…

Има много такива примери, но искам да ви покажа сега, какви имена на партии открих, докато търсех учредителната декларация на партия „Атака“, която така и не открих, но търсенето продължава.

Обърнете внимание на партията Баста, която пък се свързва с този човек.

В България имаме дори пиратска партия, вижте…

А ето и какво виждаме, щом кликнем на линка.

Я да видим какво още?

Бирена партия ли?

Може, може… За кебапчета и бира, забрана няма.
Те ако забранят бирената партия, другата година няма с какво да си направят предизборната агитация.

А най-ми е интересно, как в България може да съществува партия, която се казва „Вътрешна македонска революционна организация“?
Да де, за ВМРО става дума.

Ами да, изказах си мнението.

А вие?

Фалшиви новини с провокативни заглавия

Днес попаднах на нов вид медийна измама, с цел привличане на повече читатели.
Повече читатели, означават повече пари от реклами и повече известност за медията или страницата, която публикува с цел известност, а не с цел информираност на читателите, слушателите или зреителите си.
Няма смисъл от повече разяснение, във видеото съм достатъчно изчерпателен.
Вижте клипа:

Фалшиви новини, стари новини и заблуди. Защити се!

Ежедневно чета фалшиви новини.
Не всички заснемам и предоставям на аудиторията, но има някои, които просто ме провокират с безцеремонното си изсипване на лъжи и спекулации, сред обществото.
Кратко, точно и ясно, отново става дума за сайта- http://www.edinnabulgaria.com и източниците на сайта, чрез които доставя информация на читателите си.
Когато и да посетите, горепосочения източник на информация, с малка доза усилия, за да проверите точността или пък в случая, годността на съдържанието, Вие ще се натъкнете, на доказателства за изфабрикуването на факти.
Не се тревожете, читатели на Plovdiv Times, всеки смята, че не е възможно да бъде подведен, но не бъдете сигурни в това.
Във всеки клип или статия, апелирам да бъдете информирани и да търсите истината, но това съвсем не означава, че имате гаранция за успех над фалшивите медии.
Те все пак, ще направят всичко възможно, за да достигнат до Вас и да ви дезинформират, за да направят едно или две гледания отгоре.
Открих сайт, (приложение, програма, наречете го, както ви харесва.) който предупреждава, че медията, която се каните да посетите и да прочетете, не е обективна и Ви предоставя доказателства, за това си твърдение.
Стори ми се редно, да го споделя с Вас.
Вижте видеото:

За фалшивите новини и медиите.

Фалшивите новини, ни заобикалят ежедневно.
Дали чрез споделяне в социални мрежи, дали чрез постове във всевъзможни сайтове или където си щете в интернет пространството.
Наше право и дълг, е да се информираме за случващото се около нас, но също така, наш дълг и наше право, е да се уверим, че дадена информация, е истина или лъжа.
Във видеото под  статията, ще се опитам да ви направя една фалшива, виртуална обиколка, из няколко сайта, твърдящи конкретни „ИСТИНИ“, който костват свободата на хората, да бъдат информирани.
Сайтове, които дори не проверяват информацията си, ви я поднасят на тепсия с фалшив похлупак.
Надявам се, че няма да подведа никого и както винаги, съм бил максимално близо до обективната гледна точка.
Бъдете информирани!

Приятно гледане:

Смърт навсякъде.

Всеки ден четем или слушаме, изобщо информираме се, че някой е загинал в катастрофа, починал след лекарска небрежност, застрелян в центъра на града, в храстите с прерязано гърло, самозапалени, други пък ги самоубиват.

След огромната, негативна статистика, се чувствам като ветеран от войната, който е оцелял между куршумите и е все още тук за да разкаже.

В тази страна, има хиляда начина да загинем, още щом стъпим на улицата, и още толкова щом се приберем вкъщи, което би следвало да ни притеснява, но ние си живеем в мизерията, като слушатели или зрители и съществуваме в едно време, което няма да ни запомни.

Бедност, нищета, корупция, тарикати, наглеци, некомпетентни строители с непоклатимо его, с нищо незаслужено естествено, отровна храна, отровен въздух, отровна вода, отровен живот… Това е, което ни убива и докато сме живи, нека да описваме за да се помни и да не се забравя, кой ни го причини…

Левски

Всяка година пиша по нещо за Апостола на свободата, като в повечето случаи, се питам дали сме достойни дори да почитаме паметта му.

С какво заслужихме саможертвата на „Твоя един син Българийо?“

Спазваме ли поне до някъде заветите на този пазител на българския патриотизъм?

Всъщност, повече от век, продължаваме да се тупаме в гърдите, със саможертвата на Левски, но никога не постигнахме неговата „Свята и чиста република“.

Дори свободни, омразата тлее в сърцата ни и никога не заживяхме, като равни.

Васил Левски, най-достойния пример за децата ни, най-светлия пример за човечност и себеотрицание, примесено с храброст и саможертва, доблест, чест и патриотизъм.

Все неща, които са ни чужди в наши дни.

Няма да задълбавам с факти от живота на Васил Кунчев, защото всички медии ще ви ги тиражират днес.

Поклон пред светлата ти памет.

Поклон пред всеки твой завет.

Поклон пред чистото ти знаме.

Дано вървим след теб, напред.

Почивай в мир Апостоле, дано някой ден намерим заветите ти вътре в нас, за да успеем да изградим твоята „Свята и чиста република“!

Кой е кредитора?

Понякога в главите на хората, изплуват странни въпроси, които вълнуват съзнанието, без особена причина.

Така стана и с мен, когато реших да проверя, какъв е външния дълг на всяка страна по света.

В интернет попадаш на всякакви статии, в които не знаеш до колко да вярваш на написаното, като тази.

Затова, в търсене на достоверен източник, попаднах на сайта на ЦРУ, който е общодостъпен и всеки може да го посети.

Там след кратко ровене из менютата, открих списъка с непослушните държави на чичо Сам и реших да го споделя с вас.

И така, цифрите са стряскащи, но нека ги разгледаме:

Това е списъкът, но се чудя, дали всички държави длъжници, дължат колосалните суми на последните четири държави от списъка, защото само те нямат външен дълг?

Извън шегата, дълговете на Европа и САЩ, са на практика не изплати и, а България дължи също не малко пари, но в сравнение с останалата част от Европа, нашите са жълти стотинки, но не и в сравнение с Ниуе.

Страната с най-висок дълг е САЩ:

А страната с най-нисък дълг?

На 203 място, с дълг от няма и половин милион долара, е кораловия остров Ниуе.

Останалите четири държави, нямат външен дълг.

Дом за пловдивската опера!

„Пловдив е европейска столица на културата!“

Този слоган ехти навсякъде около нас.
Всички пловдивчани и българи се радват на този факт и наистина градът , е много променен.
Европейската столица на културата обаче, има един огромен недостатък, липсата на сграда за „Пловдивска Опера“.
Правителството тук липсва тотално, държава няма.
„Който иска Опера, да върви в Стара Загора!“
Думи на Бойко Борисов, на когото очевидно не му е необходима културна България, щом може да има транзитна България.
Магистралите са по-важни от образованието на децата ни и дори народът ни.
В същото време в Пловдив се направи грандиозен концерт на „Софийска филхармония“ с диригент Максим Ешкенази и водещи Юлиан Вергов и Анна Пападопулу, а Дони изпя няколко песни за публиката.
На спектакъла, който беше безплатен и свободен за всички, които искаха да го наблюдатват, се рекламираше фондация „Америка за България“, но освен нея, се чуха стойностни произведения на български композитори, съвременни и класически, както и филмова музика от някогашното българско кино.
Споменаха се починалите културни дейци на миналия век, в това число и актьори.
Концертът се проведе на античния театър и всички места бяха заети.
Фестивалът „Оpera open“ също пожъна успехи и показа на пловдивската публика едни от най-известните и интересни опери в Европа.
„Силата на съдбата“, беше поставена на сцената от италианския режисьор, Стефано Пода.
Светлинно, музикално и изпълнено с интересни моменти шоу, течеше в продължение на два месеца, юни и юли, но продължи с пълна пара и през септември, когато на 14-ти същия месец, се проведе юбилейния гала концерт на маестро Борислав Иванов, който отпразнува своята 85 годишнина.
Сигурен съм, че през тези три месеца в които Пловдив се радваше на култура и фестивали, по магистралите са се движели много повече автомобили, от колкото хора са платили билети за опера или концерт, но все пак Пловдив има нужда от сграда за операта, а България е жадна за култура.
За да покажа желанието на българите за творчество и сцена, ще ви представя един български композитор, който е композирал изцяло на брайл, но това има причина, бил е сляп.
Това обаче не го е спряло да твори, а съпругата му да адаптира произведенията за изпълнение от зрящите оркестранти.
Този човек се казва Петко Стайнов и е един от културните дейци, пред които трябва да свеждаме глава, дори само заради борбата им между препятствията на живота и тяхната страст, изкуството.

Петко Стайнов – Ръченица

Няма да представям биографията със собствени думи, тук е добре описана:

https://bg.m.wikipedia.org/wiki/Петко_Стайнов_(композитор)