Няколко нови книги.

Претърсих прашните сандъци на Пловдив и открих още фактология за Вас.
Намерих някои интересни книги, които ще предоставят информация, която е трудно достъпна или невъзможна за намиране другаде.
За пример ще дам едно стихотворение на Н. Райнов, изпратено до Т. Влайков с молба да бъде отпечатано във вестник „Демократичен печат“, но то не е публикувано и остава неизвестно за широката аудитория.
Следващите няколко седмици, ще разгледаме и останалите книги, имайте търпение.
С извинение за лапсусите по време на прочита, ето го и видеото:

Фалшиви новини с провокативни заглавия

Днес попаднах на нов вид медийна измама, с цел привличане на повече читатели.
Повече читатели, означават повече пари от реклами и повече известност за медията или страницата, която публикува с цел известност, а не с цел информираност на читателите, слушателите или зреителите си.
Няма смисъл от повече разяснение, във видеото съм достатъчно изчерпателен.
Вижте клипа:

Фалшиви новини, стари новини и заблуди. Защити се!

Ежедневно чета фалшиви новини.
Не всички заснемам и предоставям на аудиторията, но има някои, които просто ме провокират с безцеремонното си изсипване на лъжи и спекулации, сред обществото.
Кратко, точно и ясно, отново става дума за сайта- http://www.edinnabulgaria.com и източниците на сайта, чрез които доставя информация на читателите си.
Когато и да посетите, горепосочения източник на информация, с малка доза усилия, за да проверите точността или пък в случая, годността на съдържанието, Вие ще се натъкнете, на доказателства за изфабрикуването на факти.
Не се тревожете, читатели на Plovdiv Times, всеки смята, че не е възможно да бъде подведен, но не бъдете сигурни в това.
Във всеки клип или статия, апелирам да бъдете информирани и да търсите истината, но това съвсем не означава, че имате гаранция за успех над фалшивите медии.
Те все пак, ще направят всичко възможно, за да достигнат до Вас и да ви дезинформират, за да направят едно или две гледания отгоре.
Открих сайт, (приложение, програма, наречете го, както ви харесва.) който предупреждава, че медията, която се каните да посетите и да прочетете, не е обективна и Ви предоставя доказателства, за това си твърдение.
Стори ми се редно, да го споделя с Вас.
Вижте видеото:

За фалшивите новини и медиите.

Фалшивите новини, ни заобикалят ежедневно.
Дали чрез споделяне в социални мрежи, дали чрез постове във всевъзможни сайтове или където си щете в интернет пространството.
Наше право и дълг, е да се информираме за случващото се около нас, но също така, наш дълг и наше право, е да се уверим, че дадена информация, е истина или лъжа.
Във видеото под  статията, ще се опитам да ви направя една фалшива, виртуална обиколка, из няколко сайта, твърдящи конкретни „ИСТИНИ“, който костват свободата на хората, да бъдат информирани.
Сайтове, които дори не проверяват информацията си, ви я поднасят на тепсия с фалшив похлупак.
Надявам се, че няма да подведа никого и както винаги, съм бил максимално близо до обективната гледна точка.
Бъдете информирани!

Приятно гледане:

Смърт навсякъде.

Всеки ден четем или слушаме, изобщо информираме се, че някой е загинал в катастрофа, починал след лекарска небрежност, застрелян в центъра на града, в храстите с прерязано гърло, самозапалени, други пък ги самоубиват.

След огромната, негативна статистика, се чувствам като ветеран от войната, който е оцелял между куршумите и е все още тук за да разкаже.

В тази страна, има хиляда начина да загинем, още щом стъпим на улицата, и още толкова щом се приберем вкъщи, което би следвало да ни притеснява, но ние си живеем в мизерията, като слушатели или зрители и съществуваме в едно време, което няма да ни запомни.

Бедност, нищета, корупция, тарикати, наглеци, некомпетентни строители с непоклатимо его, с нищо незаслужено естествено, отровна храна, отровен въздух, отровна вода, отровен живот… Това е, което ни убива и докато сме живи, нека да описваме за да се помни и да не се забравя, кой ни го причини…

Ще ми се!

Ще ми се, да живея сред народ, който почита традициите и обичаите си, който милее за историята и културата си.
Ще ми се, да съжителствам с народ, който уважава възрастните хора и инвалидите, народ който отрича насилието над слабите и толерира единението на хората.
Иска ми се, ама искрено желая, да живея в независима страна със собствена неподправена история и ясно бъдеще, с която да се гордеем и на която можем да разчитаме, като на майка кърмилница, а не като на злата мащеха.
Така ми се ще да живея в свободна държава, със свободни и будни граждани, които ги е грижа, какво се случва с родината и роднините им.
Живее ми се в чиста и свята република, живее ми се в България!

Това бяха желанията ми!
Сега въпросите…

Къде сте братя българи?
Къде сте, когато сте нужни на България?
Трябва ли ви пак освободител?
Трябва ли ви още кръв?
Трябва ли ви още време?
Колко още ще ви мачкат?
И последно…
Защо мислите братя, че без България, сте нещо повече от скитаща скала из космоса?
Никога няма да бъдете приети в Европа, като равни!

„…а чужбина, тя ни вика с робските латерни, безлики и модерни!…“

     IДI

Разрушители на Пловдив.

В социалните мрежи, възкръсна една идея, която отново раздели българите на два лагера.

Отново някой иска да разрушава в името на демокрацията и свободата.

Прочетох уважаеми читатели, че в Пловдив, нашият любим град, отново е плъзнало нелепото хрумване, да бъде съборен паметника на Альоша.

Питам се „защо“ и наистина не намирам смислен отговор на този въпрос.

Кажете ми, къде се е чуло и видяло да се събарят паметници, които на всичкото отгоре са емблематични за града.

Да знам, ще ме линчуват е за тези думи, но това е истината!

Альоша е един от символите на Пловдив, колкото и да ви е неприятното от този факт.

Тук обаче ще ви покажа, част от спора за свалянето на паметника, който прерастна в тенденциозното деление на русофили и русофоби.

Странното е, че нито един от двата лагера, не се сеща, че значението на паметника, се определя от асоциацията която буди у хората или иначе казано, Альоша символизира това, което е в главата ви.

За едни е паметник на съветски окупатори. За други е паметник на съветската армия, а за трети, място за посрещане на изгрева и изпращане на залеза, място за отдих, място за разходка.

Във всеки един от тези случаи, паметника на Альоша, е събудил у всяка една от тези групи някаква асоциация,което е и целта на един паметник. Вместо да рушите всичко що е пипнато от комунист, гледайте, да го нагодите спрямо сегашните си потребности, вместо да губите ценни ресурси в построяване на нещо, което след 20 години няма да е удобно на децата ви и те ще искат да го съборят.

Кажете ми още нещо!

Защо Франция и Германия успяха да се спогодят след втората световна война и днес да са добре смазани колелета, движещи европейската икономика.

Нека ви припомня драги разрушители, че Германия окупира Франция през втората световна война!

Следващите снимки са взети от коментарите, към различни публикации за сваляне на паметника на Альоша и една страница, която се нарича „Delete Альоша“.

Чудя се, как може да очакваш сериозност в думите, от човек, който сам нарича себе си „Психо Десен“?

Лозунгът „Да свалим Альоша от наряд“, е всъщност заглавието на една статия на Волен Сидеров от началото на демокрацията.

Днес обаче, Сидеров е обърнал нова страница в живота си и на неговите митинги се вее руското знаме.

Това в смисъл, че е корумпиран и фалшив, колкото всяка дума излязла от устата му, не че е прав да развява чуждо знаме, но пък има право да го прави, все пак е патриот, незнайно на коя държава!

Това са различните гледни точки по темата.

Аз не смятам, че паметника трябва да бъде съборен.

И без това в Пловдив само се руши и нищо не се строи.

Последния пример е със стадион Христо Ботев,който все още стои недостроен.

С разрушени паметници и никаква култура, с ниски заплати, но високо его, с празни стомаси, но кресливи гърла, сме най-бедните в Европа, но сме и най-големите патриоти. Нали????

Израел на североизток от Йеросалим.

Колко държави имат Евреите?

Тук повечето от вас, а до вчера и аз, ще кажете само една, Израел.
Това обаче, не е съвсем вярно!
В далечния изток на Русия, както се казва, през девет планини в десета, се намира една малка територия, притисната от два мощни гиганта, Русия и Китай.
Точно там се намира малката Еврейска автономна област, която на практика е най-самостоятелната държава в състава на Руската Федерация.

Днес там живеят основно руснаци и много малко евреи, но държавата си остава с това име.
Територията на която е разположена е с големина 36 271 km2 и над 160 000 жители.
През нея текат над пет хиляди реки, които са притоци на основната река Амур.
Основен град на еврейската автономна област, е град Биробиджан с население малко над 74 хиляди души.
Характерна за града, е текстилната индустрия, както и хранително-вкусовата.

За презентацията е нужен JavaScript.

В Биробиджан, се намира Приамурски държавен университет „Шолом-Алейхем“.
За малките си размери и малобройното население, Биробиджан разполага с 3 музея.
„Музей на съвременните изкуства ЕАО“, „Крайведчески областен музей“ и „Музей на славата“.
В града има също и 4 тетъра, градски дворец на културата и регионална филхармония.

Освен Биробиджан, в ЕАО, има още няколко населени места с над 5 000 души.
Град Облучие и селата Николаевка, Ленинское и Амурзет, които са села от градски тип.

Облучие е селище, създадено през 1911 година, покрай строежа на транссибирската магистрала.
Днес селището се обитава от малко над 8 хиляди жители.
Получава статут на град в края на 30-те години на XXв.
В региона на Облучие, се произвеждат строителни материали, цветни метали и хранителни стоки.

За презентацията е нужен JavaScript.


Административен център на Уляновска област, е град Николаевка с население около 6400 души, който също е село от градски тип.

 

За презентацията е нужен JavaScript.

Странното в тази автономна област, е че еврейската общност, е под 1 процент от жителите в страната, за разлика от руснаците, които съставляват над 90 процента, обаче титулния народ, са евреите и надписите в градовете, също са на два езика, руски и идиш.

 

 

 

 

Военният клуб в Пловдив

През последните години, Пловдив се промени много и в някои квартали, старите сгради почти липсват извън „Главната“.
Да, хубаво е, че градът се модернизира и върви напред, като всеки европейски град, но миналото не бива да бъде зачеркнато.
То също има своя отпечатък върху градския бит и привичките на хората.
Все още има запазени сгради, които могат да бъдат видени и които чакат своята реставрация, за да допълнят облика на модерния Пловдив.
По центъра, архитектурата беше запазена и добре реставрирана.
Малките тесни улички на „Капана“, могат да те запленят до толкова, че наистина да се изгубиш сред различните атракции и заведения, които предлагат всевъзможни емоции, както от към дизайн, така и от към меню.
29133696264_a065085acd_h-1024x68456365_660_370
Наистина има какво да се види в съвременния град, но някога всичко, което е било модерно за града е тръгвало от една конкретна сграда.
Като се замисля, дори днес „Главната“ започва от тази сграда.
vodsc03580photo_verybig_312471
Военният клуб някога е диктувал модата в града.
В годините, когато сградата е била построена, военните са съставлявали тогавашната българска аристокрация, така че ритъмът на града определян от тях.
Бални танци, мода, стил и изобщо светския начин на живот, се е диктувал от същата тази сграда.
Идеята за такава сграда в града, датира от 1898 година, когато е удобрен проекта за нея от градската управа на 25 март, а кмет на града е Христо Г. Данов.
Строежът й започва през 1906 година, а за архитект на проекта, е избран Никола Лазаров, който е проектирал веонните клубове в София, Шумен и Сливен.
pld_5F25
Откриването на Военият клуб, е на 31 декември 1908 година с новогодишен бал.
Military_Club,_Plovdiv,_Bulgaria_on_old_photo1397556113524571485371833_voenenosnovna
Всъщност, тогава сградата има три купола отгоре, които днес липсват, заради разрушителното чирпанско земетресение, което е нанесло огромни щети на цялата околност.

Сградата, тъкмо е била отремонтирана, след големия пожар от 18 януари 1927 година, когато само няколко месеца след ремонта, през пролетта на 1928 година, разрушителното земетресение поразява сградата.
В новия ремонт, не са включени куполите, които са били емблематични за сградата.
В наши дни, се прокрадва идеята, че все пак ще има нов ремонт за тази емблематична сграда и този път, куполите ще бъдат възтановени, а Военният клуб, ще добие предишното си величие.

Сега, след като видяхме как е изглеждала тази градска забележителност някога, някак си празнотата на куполите, се усеща по-силно.
f3e9b215b26dfe1e1b580531a2e72bd6_XL

Евгений Тодоров за Plovdiv-Times

Отправих покана за интервю, към един от съвременните ни хронисти,
г-н Евгений Тодоров, собственик на „Пловдивска Обществена Телевизия“ или ПОТВ.
Защо казвам хронист?
Защото г-н Тодоров, е извор за знания и една жива легенда на българския преход, която умело се възползва от капацитета си и своите познания, за да ни опише една отдавна отминала катрина, която малцина други, се осмеляват дори да си спомнят.
Автор на книги като:
„Запомнете Пловдив“, която е в 4 части, или поне аз знам за толкова. „Записки по българския преход“, „Особености на филибелийския характер“, „Наръчник на носталгика“, „Тайни писма до Бойко Борисов – и други явни и секретни писма и документи.“ Последната е описана, като изключително скандална и директна! От издателство „Летера“ казват, че автора няма респект към институциите и не крият, че книгата е цензорирана.
Интервюто беше много интересно за мен.
Водих разговор с един умерен човек, който определено има какво да каже и всяка дума му е на място.
Научих, че и в Париж си хапват шкембе.
Припомнихме си „Бира и половина“ и спомените на г-н Тодоров, бяха попити от мен като гъба.
Чуйте ги и Вие!