Патриот в България…

Какво означава, да си патриот в България?

Едва ли, господата от обединените формации, ще разберат този въпрос, понеже за тях, патриотизъм, означава да буташ стари баби по границата, да се биеш в гърдите с история и да цитираш бай Ганя, като с пълно гърло крещиш пред чужденците, че си „булгар, булгар“.

За тях това означава, да прибереш народните пари и да построиш хотелчета, уж за военнослужещи или да вдигнеш висока ограда със съседна държава, като я обявяваш за огромна опасност, докато през това време, собственото ти правителство, лобира за частни интереси именно пред нея. (Разбирате ме!)

Ще ви цитирам тук, един наш герой, който очевидно не харесва думата патриот и доста добре описва от дистанцията на времето, днешната картина в България, а после ще ви покажа, на какво се натъкнах в дебрите на фейсбук.


Патриот е – душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!

И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек – що да прави?
продава си и душата.

И е добър християнин:
не пропуща литургия;
но и в черква за туй ходи,
че черквата й търговия!

И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек – що да прави?
залага си и жената.

И е човек с добро сърце:
не оставя сиромаси;
но не той вас, братя, храни,
а вий него със трудът си!

И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек – що да прави?
изяда си и месата.

И как сега да коментирам патриотите, като без да получи нищо в замяна и без да има, за какво да е благодарен на тази държава, която го е оставила на милосърдието на времето, този Човек, отдава почит на героите, вместо да се занимава със своите битовизми.

Ще кажа само няколко думи!

Това е патриотизъм!

Не чакаш да ти даде държавата, а просто я обичаш и почиташ.

Почиташ нея, почиташ предците си и продължаваш да вършиш ежедневните си задачи, пък ако ще да са трудни!

Левски

Всяка година пиша по нещо за Апостола на свободата, като в повечето случаи, се питам дали сме достойни дори да почитаме паметта му.

С какво заслужихме саможертвата на „Твоя един син Българийо?“

Спазваме ли поне до някъде заветите на този пазител на българския патриотизъм?

Всъщност, повече от век, продължаваме да се тупаме в гърдите, със саможертвата на Левски, но никога не постигнахме неговата „Свята и чиста република“.

Дори свободни, омразата тлее в сърцата ни и никога не заживяхме, като равни.

Васил Левски, най-достойния пример за децата ни, най-светлия пример за човечност и себеотрицание, примесено с храброст и саможертва, доблест, чест и патриотизъм.

Все неща, които са ни чужди в наши дни.

Няма да задълбавам с факти от живота на Васил Кунчев, защото всички медии ще ви ги тиражират днес.

Поклон пред светлата ти памет.

Поклон пред всеки твой завет.

Поклон пред чистото ти знаме.

Дано вървим след теб, напред.

Почивай в мир Апостоле, дано някой ден намерим заветите ти вътре в нас, за да успеем да изградим твоята „Свята и чиста република“!