Демокрация по български.

Съдът отхвърли регистрацията на партията „Няма такава държава“, заради използваните цветове на българското знаме в логото си.
Другата причина за отказа за регистрация на партията, е самото й име „Няма такава държава“, като предполагаемия довод е, че уронва престижа на държавата или нещо подобно.
Българският съд, е изпълнен с нелепи присъди, така че не е нещо ново за нас, да видим как законът се прилага за едни, а за други временно ослепява, като сляп шофьор от Долни Дъбник.

Набързо ще премина през очевидното, като логото на НФСБ например, което не само съдържа цветовете на българския флаг – бяло, зелено и червено, но и ги огражда с контурите на националните ни граници,
като по този начин свързва ясно националните белези на републиката с партията.
Да разгледаме името на партията.
НФСБ или „Национален фронт за спасение на България“, е словоред, който сам по себе си възбужда агресия.

Първо думата „Фронт“ в комбинация с думата „Национален“ предизвиква асоциация за подклаждането на конфликти и създаването им в границите на държавата, която националният фронт смята да спасява.

Второ.
Присъстващото словосъчетание „Национален фронт“, може да бъде интерпретирано, като препратка към отечествения фронт, който на 9 септември 1944 година, повежда съпротивително движение и извършва преврат.

Партия „Атака“ също подклажда към бунт с името си и също разполага с цветовете на националното знаме. Сидеров изобщо няма да го коментирам.

С призив „Да си върнем България“, изобщо не се уронва престижа на държавата, нали драги магистрати?

Това ясно…

Има много такива примери, но искам да ви покажа сега, какви имена на партии открих, докато търсех учредителната декларация на партия „Атака“, която така и не открих, но търсенето продължава.

Обърнете внимание на партията Баста, която пък се свързва с този човек.

В България имаме дори пиратска партия, вижте…

А ето и какво виждаме, щом кликнем на линка.

Я да видим какво още?

Бирена партия ли?

Може, може… За кебапчета и бира, забрана няма.
Те ако забранят бирената партия, другата година няма с какво да си направят предизборната агитация.

А най-ми е интересно, как в България може да съществува партия, която се казва „Вътрешна македонска революционна организация“?
Да де, за ВМРО става дума.

Ами да, изказах си мнението.

А вие?

Емилия Гулимова за премиерната си изложба „Разчупване“.

Емилия Гулимова е родена в град Нижний Новгород, Русия.
В момента живее, учи и твори изкуство в Пловдив, а на 16.09.2019 година организира и първата си картинна изложба именно тук, в европейската столица на културата.
В момента учи в Национална гимназия за сценични и екранни изкуства, работи за Драматичен театър – Пловдив и едновременно с това успява да демонстрира пред пловдивчани, своята творческа страна.
Можете да посетите галерия PLOVEDIV, която се намира на улица Куртевич №3 в Капана, където ще станете свидетели на уникалния й талант.
Нямам какво да добавя.
Приятно гледане:

Няколко нови книги.

Претърсих прашните сандъци на Пловдив и открих още фактология за Вас.
Намерих някои интересни книги, които ще предоставят информация, която е трудно достъпна или невъзможна за намиране другаде.
За пример ще дам едно стихотворение на Н. Райнов, изпратено до Т. Влайков с молба да бъде отпечатано във вестник „Демократичен печат“, но то не е публикувано и остава неизвестно за широката аудитория.
Следващите няколко седмици, ще разгледаме и останалите книги, имайте търпение.
С извинение за лапсусите по време на прочита, ето го и видеото:

Писмо от проф. Стефан Консулов.

Прочит на подобен вид документи, ни помага да разберем по-добре,един отминал период от нашата история.
Всички сме чували за политическите лагери на комунизма и неговите жестокости, които са неуспорими и са заклеймени от историята.
В прочита на това писмо-документ, написано в далечната 1942 година, от многоуважавания професор Стефан Консулов, (за който обаче почти нищо не се открива в българските документи или поне не лесно) ще разберем, че още преди 1944-5 година, комунистическите отряди, са действали и са всявали смут сред политиците по онова време.
От писмото става ясно, че част от постовете в страната, са заети от „червените“, в това число и министъра на просветата, Борис Йоцов.
В документа откриваме още, че и нацистите не са тупали по рамото, за да изкопчат информация, а са действали с твърда ръка.
Професор Консулов, споменава за разстрели на български войници, които са помагали на комунистическите отряди и за изтръгнати признания, кой и кога ги е вербувал към „червените“.
От предишното видео, за писмото късаещо защита на българските евреи, стана ясна позицията на българския народ, относно геноцида над друг народ.
От това писмо, става ясно, какво се е въртяло из главите на част от българската аристокрация, през далечната 1942 година.

Приятно слушане:

Из прашните сандъци.

„Из прашните сандъци“, е поредица от клипове на прочити на стари книги, които представляват документи и писмени източници за историята и битието на българите през вековете.

А ето и първото видео:

Филипи или Пловдив? В кой от двата града е проповядвал апостол Павел?

Попаднах на няколко интересни факта за града ни.
С помощта на писмо, намерено в книга и статия от вестник, дадени ми от човек, който събира информация и писмени източници за историята на град Пловдив от 40 години, изнамерих няколко интересни пасажа, които са описани от чуждестранни посетители на страната ни през вековете.
Първо, нека обясня накратко, какво вдъхнови тази статия.
От години битува идеята, че апостол Павел, е проповядвал в Пловдив и в „Послание до филипяните“, апостолът говори за жителите на днешен Пловдив, а не за гръцкия град Филипи.
Как бихме могли да докажем това?
Нека видим, какво пише в текста:

[16:9] През нощта се яви на Павла видение: стоеше пред него един мъж, македонец, който го молеше и думаше: мини в Македония и ни помогни!
[16:10] След това видение веднага поискахме да тръгнем за Македония, понеже разумяхме, че Господ ни е повикал да проповядваме там Евангелието.
[16:11] И тъй, като отплувахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, а на другия ден – в Неапол,
[16:12] а оттам във Филипи, който в тая част на Македония е първи град – римска колония. В тоя град престояхме няколко дни.
[16:13] А в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят, и като седнахме, говорихме на събралите се жени.
[16:14] И една богобоязлива жена от град Тиатир, на име Лидия, която продаваше багрени платове, слушаше; и Господ й отвори сърцето да внимава на това, що говореше Павел…

Когато говорим за Македония от времето на апостол Павел, то тази римска провинция обхваща териториите от Адриатическо море до Черно море и от Бяло море до Стара Планина.
В този регион, главните градове са Солун и Филипополис, вторият става столица на провинция Тракия, след 46г. сл. хр.
Град Филипи в Гърция, никога в историята не е бил важен град, освен заради твърдението, че ап. Павел е проповядвал там и се обръща към тях в посланието си.
От друга страна Филипопол е важна стратегическа точка от империята.
Освен това, текста говори за голяма река, където хората се събират и да се молят.
Около гръцкия град Филипи преминава малък приток на р. Струма и то на километри от населеното място.
Съмнявам се, че жителите на този град, са имали обичай да пропътуват по няколко километра всеки ден, за да се молят край малко поточе, защото този приток на р. Срума, не е повече от поточе.
От друга страна, през Филипопол преминава р. Еброс (Хеброс(Марица)), която по това време е плавателна и пълноводна.
Минава близо до града и от хиляди години, обитателите му се радват на богатствата с които реката ги дарява.

[16:40] А те, като излязоха из тъмницата, отидоха у Лидиини, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха.

Тук мога да отбележа, че тъмница има в големи градове с разположени в тях легиони, иначе казано, важните центрове.
Никой не би разположил легион за постоянно в малкото градче Филипи в Гърция.
Да не говорим, че естествено ап. Павел, е търсел големи градове, където има образовани хора, които ще запишат посланието му и ще го предават и на околните градове и села. Нали мисията му, е да разпространи Християнството.
С какво би му било полезно, малкото градче Филипи?

По нататък в текста пише:

20:2] а като премина ония места и даде много наставления на вярващите, дойде в Елада;
[20:3] там престоя три месеца. И понеже иудеите направиха против него заговор, когато щеше да отплува за Сирия, той взе решение да се върне през Македония.
[20:4] Придружаваха го до Асия Сосипатър Пиров, бериец, а от солунчани Аристарх и Секунд, Гаий от Дервия и Тимотей, и асийците Тихик и Трофим.
[20:5] Тези отидоха напред и ни чакаха в Троада.
[20:6] А ние отплувахме от Филипи след дните на Безквасниците и в пет дни стигнахме в Троада при тях, дето прекарахме седем дни.

От целия текст, важен е [20:6].
В него отново виждаме доказателство за твърдението си, защото тук се споменава за отплаване, а от  гр. Филипи в Гърция, имате шанс да отплавате, колкото в Сахара да се удавите.
Но защо обяснявам втори път, погледнете картата:
2019-07-11 (1)
Както казахме, река там не минава, а самото Егейско море е на десетки километри.
От друга страна р. Еброс, е пълноводна и плавателна с оживена търговия по нея.


И след като разгледахме самия текст, нека ви покажа статията от вестника, а след това и писмото от книгата.

Plowdiw, drewen i vechen
Ако не се чете от снимката в сайта, заради влошено качество при качването й, ще я предоставя на всеки, който поиска това от мен.
Статията е от месец април 1944 г.
В нея, канадския журналист Ф. Крос, говори за бомбардировките над Пловдив и не изпуска момента да опише града в който се намира.
Та той пише:

„Пловдив беше бомбардиран.
За повечето хора, които четат вестници, тази българска спирка на влакове, е само едно ново име, което се появява в процеса на войната.
Съмнително, е дали един от хиляда канадци, някога е чувал за този град, макар че това, е едно от най-известните места на света.
Християните, го познават като Филипи, а гърците, са го нарекли Филипополис.
Българите сменят името му, след последната война и така след 2000 години, градът губи своята идентичност.
В древността, градът е основан от Филип Македонски.
Той му придава толкова блясък, че Пловдив, не го губи 2000 години след това.
Македонската династия, минава през своята велика ера и се смалява до едно място за паша и един разрушен амфитеатър, като паметник за великото минало.
Филипи придобива ново значение, когато християнският свят започва там, където езическият го изоставя.
Савел от Тарсус, както се е казвал свети Павел, преди да бъде канонизиран, открива първата християнска общност във Филипополис.
Наистина, апостолите за пръв път се описват като християни в Антиохия, но първата истинска църква е издигната във Филипополис.
Павел, е бил горд от своето постижение и най-изключителното доказателство за това, може да бъде намерено в неговото послание към Филипяните.
Савел никога не губи връзката с църквата, която сам основава там, като дава втори живот на тази малка, македонска общност.
След последната война в пристъп на истеричния национализъм, който разруши Европа и за малко да направи това и със света, България смени името на Филипополис, на Пловдив.
Градът загуби своята идентичност и хиляди хора, минаха от там с Ориент Експрес, без да знаят, че тази прашна спирка, е била почитана, като гарда на Филип и като, свещен град на свети Павел.
Нацистите допълнително оскверниха града, с многобройни знамена с пречупения кръст на Хитлер, които се веят злобно от училището срещу гарата… „.
d0bb3

Това пише на 22 април 1944 година, господин Ф.Крос.
Не се изненадвайте от заядливия му тон и обидните за града и държавата изразни средства, понеже по това време, Канада и България, са противници във войната, за разлика от Гърция, която е съюзник на Канада и не само.
Днес всеки европеец знае, че Пловдив е най-древния жив град в Европа.
Благодарение на международни класации и статии в престижни списания, този факти станаха обществено достояние, но да не се отклонявам от темата.
Канадски журналист, потвърждава теорията, която се опитвам да докажа и няма смисъл от повече обяснения.
Човекът си го казва, макар със заядлив и презрителен тон, Пловдив е градът споменат, като Филипи в посланието.
Тук ще отворя една скоба, защото искам да покажа още едно мое твърдение, отнасящо се до писмените и културни паметници, които се явяват свидетели на определени историческимоменти.
В статията „Разрушителите на Пловдив“, критикувах хората, които желаят събарянето на Альоша от тепето, и заявих позицията си, че никои паметник не бива да се събаря или унищожава, защото носи информация в себе си, колкото и болезнена да е тя.
Макар статията на господин Крос да е написана с презрение към България, днес тя има стойност на писмен документ, който отново заверява един исторически факт, а именно пребиваването на апосто Павел в Пловдив и посланието му до жителите на града.


Достатъчно време отделихме на господин Крос, нека ви запозная с Елизабет Крейвън.
Елизабет Крейвън, е пътешествала по нашите земи, през първата половина на XVIIIв.
Писмата, които пише до британски благородници, са ценни исторически източници, за много държави, понеже пътуването й, е обхванало голяма част от Европа, а доста време прекарва и на Балканите.
Въпреки, че по това време България е под османско робство и не съществува на картата на света, успяваме да извлечем ценна информация за нас.
Ще ви покажа извадка от писмо, изпратено от Елизабет Крейвън до Абат Конти, написано на 1 април 1717 година.
От цялото писмо, нас ни интересуват две изречения и сега ще ги споделя с вас.
66706269_396617530960235_6065387858049368064_n

„Във Филипополис открих една секта християни, които сами се наричат павликяни. 
Показват една стара черква, където казват, че бил проповядвал Св. Павел.
Той е любимия им светец, както Св. Петър, е на Рим и не забравят да му отдават предпочитание пред останалите апостоли.“

През 1717 година, Европа вече знае истината, а тя е следната:
Апостол Павел идва във Филипопол, покръства първите европейски християни и създава първата християнска църква, като след това отплава по р. Еброс и продължава пътя си.

Фалшиви новини с провокативни заглавия

Днес попаднах на нов вид медийна измама, с цел привличане на повече читатели.
Повече читатели, означават повече пари от реклами и повече известност за медията или страницата, която публикува с цел известност, а не с цел информираност на читателите, слушателите или зреителите си.
Няма смисъл от повече разяснение, във видеото съм достатъчно изчерпателен.
Вижте клипа:

Изборите, не решават проблемите на България.

След изборите за Европейски парламент, отново показахме на света що за народ сме.
Избирателната активност, беше отчетена в края на изборния ден и показа изключително нисък интерес, от страна на българското общество.
Процента на гласувалите, беше 32.64% по данни на ЦИК, което е нищожен резултат, в сравнение с резултатите, които постигна националния референдум, иницииран от инициативния комитет, останал известен в историята, като „Референдума на Слави Трифонов“.
Питам се, защо 33% гласоподаватели, са от значение и могат да изпратят 17 души на европейска заплата в Брюксел, а 53-54% от българите, бяха зачеркнати и думата им, бе отнета.
Тогава, при избирателна активност 54%, резултатите бяха анулирани, защото не достигнаха нужните стойности, което беше повече от ясно, защото каквото и да беше постигнал този изпит за народна вяра, изискванията щяха да бъдат завишени от власт имащите и пак щяха да го отхвърлят.
Този пример, ще го използвам в статиите и публикациите си, докато съм жив, защото той е показателен, за това как се провеждат избори в България.
Колко е разликата между 54% и 33%?
Ще ви кажа…
Общо 21%!
Какво излиза?
Изборите в България, са без значение!
Изгодното на онази сграда, наричана погрешно Народно събрание, не е изгодно на народа на тази държава.
Пиша всичко това, по повод коментари, които чета в социалните мрежи, които критикуват хората, които не са гласували.
Аз също съм от тези хора и не смятам, че е имало нужда, да давам гласът си, за хора в които не вярвам, само и само, да не идват определени партии на власт.
Да не говорим, че видях хора, които нямаха идея защо са там, но пускаха бюлетината с подаден от непознат субект номер.
Няма кандидат, който да одобрявам, а и не вярвам в твърдението, че изборите, са честни и справедливи.
Оставям линк, към страницата с резултатите от изборите за Европейски парламент.
България има право на 17 депутатски места, та поне да погледнете, кого сте изпратили да ни представлява в Европа.

https://results.cik.bg/ep2019/mandati/index.html

На кой му пука за Нотр Дам?

Да ви кажа честно, не знам как да започна този пост!
Сигурен съм, че болката на французите, е огромна и изключително много съжалявам, за случилото се в Париж, но в тази статия, ще изразя мнението ми не като човек, а като българин.
Искам да знам, кой упълномощи „българското“ правителство да изпраща финансова помощ на Франция от държавния бюджет, който се пълни от данъците на всеки българин?
Искам да знам, кой даде право на Бойко Борисов, да харчи нашите пари за катедрала във Франция?
Искам да знам, кой му разреши да дава изявления, по национални телевизии, в които си вдига акциите на мой гръб?
Искам да знам защо ще изпращаме пари за една изгоряла църква извън пределите на България, при положение, че българските църкви, са пред разпадане?
Искам да знам, кой ще плати за нови кувьози, чрез които ще бъдат спасени стотици, дори хиляди животи?
Искам да знам, кой ще плати за подпалените тютюневи скалдове в Пловдив?
Защо не събирахте помощи за тях, а ги чакате да паднат, за да построите още един модерен фитнес на тяхно място?
Искам да знам, колко болници спасихте от разпад или затваряне?
И като стана дума, защо не опростите дълговете на същите тези болници, както опростихте милионите на Мюфтийството, вместо да ги затваряте и да оставяте българите на произвола на съдбата?
Кажете ми, колко пари отпуснахте за българските пенсионери, за българските работници, които плащат данъците си чинно, не като вас господа управляващи, които пиете сиромашката българска кръв ежедневно?
Кажете ми още, кой ще плаща за българските училища, за българските паркове и градини, за българските музеи и българските паметници на културата, които тънат в разруха?
Искам да питам, кой ще даде пари за реставрацията на родните домове на българските герои?
Къщата на Васил Левски, е пред разпадане!
Отговорете, кой ще плати за болните от рак и други неизлечими болести?
Кой ще плати на българската полиция и на българските лекари?
Кой ще плати на българските учители?
Пак да ви питам!
Кой ви даде право, да харчите данъците ми, за френска катедрала при положение, че дарения от частни лица, валят всяка секунда?
Щом толкова желаете да помогнете, дарете парите от личните си сметки господа управляващи, макар тези сметки, също, да са пълни с наши пари Така и така вече сте ги откраднали…
Не бъркайте в джоба МИ, защото започва да ми става много неприятно!
Като завършек, бих искал да кажа, че ако изобщо събирате пари за Франция, то моля, отделете сумата отредена от моите лични данъци и си купете пистолет, с който да се застреляте!

Те също, се нуждаят от реставрация и заслужават да получат финансиране от БЪЛГАРСКИТЕ ДАНЪЦИ!!!

7ee38dabc99e61d1d70b57950765e82a94da9930370125-645x429eliseina-tsarkva-remont-07-38376-1000x0
Харчете българските пари за България, а вашите за каквото решите!

За фалшивите новини и медиите.

Фалшивите новини, ни заобикалят ежедневно.
Дали чрез споделяне в социални мрежи, дали чрез постове във всевъзможни сайтове или където си щете в интернет пространството.
Наше право и дълг, е да се информираме за случващото се около нас, но също така, наш дълг и наше право, е да се уверим, че дадена информация, е истина или лъжа.
Във видеото под  статията, ще се опитам да ви направя една фалшива, виртуална обиколка, из няколко сайта, твърдящи конкретни „ИСТИНИ“, който костват свободата на хората, да бъдат информирани.
Сайтове, които дори не проверяват информацията си, ви я поднасят на тепсия с фалшив похлупак.
Надявам се, че няма да подведа никого и както винаги, съм бил максимално близо до обективната гледна точка.
Бъдете информирани!

Приятно гледане: