Емилия Гулимова за премиерната си изложба „Разчупване“.

Емилия Гулимова е родена в град Нижний Новгород, Русия.
В момента живее, учи и твори изкуство в Пловдив, а на 16.09.2019 година организира и първата си картинна изложба именно тук, в европейската столица на културата.
В момента учи в Национална гимназия за сценични и екранни изкуства, работи за Драматичен театър – Пловдив и едновременно с това успява да демонстрира пред пловдивчани, своята творческа страна.
Можете да посетите галерия PLOVEDIV, която се намира на улица Куртевич №3 в Капана, където ще станете свидетели на уникалния й талант.
Нямам какво да добавя.
Приятно гледане:

Няколко нови книги.

Претърсих прашните сандъци на Пловдив и открих още фактология за Вас.
Намерих някои интересни книги, които ще предоставят информация, която е трудно достъпна или невъзможна за намиране другаде.
За пример ще дам едно стихотворение на Н. Райнов, изпратено до Т. Влайков с молба да бъде отпечатано във вестник „Демократичен печат“, но то не е публикувано и остава неизвестно за широката аудитория.
Следващите няколко седмици, ще разгледаме и останалите книги, имайте търпение.
С извинение за лапсусите по време на прочита, ето го и видеото:

Писмо от проф. Стефан Консулов.

Прочит на подобен вид документи, ни помага да разберем по-добре,един отминал период от нашата история.
Всички сме чували за политическите лагери на комунизма и неговите жестокости, които са неуспорими и са заклеймени от историята.
В прочита на това писмо-документ, написано в далечната 1942 година, от многоуважавания професор Стефан Консулов, (за който обаче почти нищо не се открива в българските документи или поне не лесно) ще разберем, че още преди 1944-5 година, комунистическите отряди, са действали и са всявали смут сред политиците по онова време.
От писмото става ясно, че част от постовете в страната, са заети от „червените“, в това число и министъра на просветата, Борис Йоцов.
В документа откриваме още, че и нацистите не са тупали по рамото, за да изкопчат информация, а са действали с твърда ръка.
Професор Консулов, споменава за разстрели на български войници, които са помагали на комунистическите отряди и за изтръгнати признания, кой и кога ги е вербувал към „червените“.
От предишното видео, за писмото късаещо защита на българските евреи, стана ясна позицията на българския народ, относно геноцида над друг народ.
От това писмо, става ясно, какво се е въртяло из главите на част от българската аристокрация, през далечната 1942 година.

Приятно слушане:

Филипи или Пловдив? В кой от двата града е проповядвал апостол Павел?

Попаднах на няколко интересни факта за града ни.
С помощта на писмо, намерено в книга и статия от вестник, дадени ми от човек, който събира информация и писмени източници за историята на град Пловдив от 40 години, изнамерих няколко интересни пасажа, които са описани от чуждестранни посетители на страната ни през вековете.
Първо, нека обясня накратко, какво вдъхнови тази статия.
От години битува идеята, че апостол Павел, е проповядвал в Пловдив и в „Послание до филипяните“, апостолът говори за жителите на днешен Пловдив, а не за гръцкия град Филипи.
Как бихме могли да докажем това?
Нека видим, какво пише в текста:

[16:9] През нощта се яви на Павла видение: стоеше пред него един мъж, македонец, който го молеше и думаше: мини в Македония и ни помогни!
[16:10] След това видение веднага поискахме да тръгнем за Македония, понеже разумяхме, че Господ ни е повикал да проповядваме там Евангелието.
[16:11] И тъй, като отплувахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, а на другия ден – в Неапол,
[16:12] а оттам във Филипи, който в тая част на Македония е първи град – римска колония. В тоя град престояхме няколко дни.
[16:13] А в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят, и като седнахме, говорихме на събралите се жени.
[16:14] И една богобоязлива жена от град Тиатир, на име Лидия, която продаваше багрени платове, слушаше; и Господ й отвори сърцето да внимава на това, що говореше Павел…

Когато говорим за Македония от времето на апостол Павел, то тази римска провинция обхваща териториите от Адриатическо море до Черно море и от Бяло море до Стара Планина.
В този регион, главните градове са Солун и Филипополис, вторият става столица на провинция Тракия, след 46г. сл. хр.
Град Филипи в Гърция, никога в историята не е бил важен град, освен заради твърдението, че ап. Павел е проповядвал там и се обръща към тях в посланието си.
От друга страна Филипопол е важна стратегическа точка от империята.
Освен това, текста говори за голяма река, където хората се събират и да се молят.
Около гръцкия град Филипи преминава малък приток на р. Струма и то на километри от населеното място.
Съмнявам се, че жителите на този град, са имали обичай да пропътуват по няколко километра всеки ден, за да се молят край малко поточе, защото този приток на р. Срума, не е повече от поточе.
От друга страна, през Филипопол преминава р. Еброс (Хеброс(Марица)), която по това време е плавателна и пълноводна.
Минава близо до града и от хиляди години, обитателите му се радват на богатствата с които реката ги дарява.

[16:40] А те, като излязоха из тъмницата, отидоха у Лидиини, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха.

Тук мога да отбележа, че тъмница има в големи градове с разположени в тях легиони, иначе казано, важните центрове.
Никой не би разположил легион за постоянно в малкото градче Филипи в Гърция.
Да не говорим, че естествено ап. Павел, е търсел големи градове, където има образовани хора, които ще запишат посланието му и ще го предават и на околните градове и села. Нали мисията му, е да разпространи Християнството.
С какво би му било полезно, малкото градче Филипи?

По нататък в текста пише:

20:2] а като премина ония места и даде много наставления на вярващите, дойде в Елада;
[20:3] там престоя три месеца. И понеже иудеите направиха против него заговор, когато щеше да отплува за Сирия, той взе решение да се върне през Македония.
[20:4] Придружаваха го до Асия Сосипатър Пиров, бериец, а от солунчани Аристарх и Секунд, Гаий от Дервия и Тимотей, и асийците Тихик и Трофим.
[20:5] Тези отидоха напред и ни чакаха в Троада.
[20:6] А ние отплувахме от Филипи след дните на Безквасниците и в пет дни стигнахме в Троада при тях, дето прекарахме седем дни.

От целия текст, важен е [20:6].
В него отново виждаме доказателство за твърдението си, защото тук се споменава за отплаване, а от  гр. Филипи в Гърция, имате шанс да отплавате, колкото в Сахара да се удавите.
Но защо обяснявам втори път, погледнете картата:
2019-07-11 (1)
Както казахме, река там не минава, а самото Егейско море е на десетки километри.
От друга страна р. Еброс, е пълноводна и плавателна с оживена търговия по нея.


И след като разгледахме самия текст, нека ви покажа статията от вестника, а след това и писмото от книгата.

Plowdiw, drewen i vechen
Ако не се чете от снимката в сайта, заради влошено качество при качването й, ще я предоставя на всеки, който поиска това от мен.
Статията е от месец април 1944 г.
В нея, канадския журналист Ф. Крос, говори за бомбардировките над Пловдив и не изпуска момента да опише града в който се намира.
Та той пише:

„Пловдив беше бомбардиран.
За повечето хора, които четат вестници, тази българска спирка на влакове, е само едно ново име, което се появява в процеса на войната.
Съмнително, е дали един от хиляда канадци, някога е чувал за този град, макар че това, е едно от най-известните места на света.
Християните, го познават като Филипи, а гърците, са го нарекли Филипополис.
Българите сменят името му, след последната война и така след 2000 години, градът губи своята идентичност.
В древността, градът е основан от Филип Македонски.
Той му придава толкова блясък, че Пловдив, не го губи 2000 години след това.
Македонската династия, минава през своята велика ера и се смалява до едно място за паша и един разрушен амфитеатър, като паметник за великото минало.
Филипи придобива ново значение, когато християнският свят започва там, където езическият го изоставя.
Савел от Тарсус, както се е казвал свети Павел, преди да бъде канонизиран, открива първата християнска общност във Филипополис.
Наистина, апостолите за пръв път се описват като християни в Антиохия, но първата истинска църква е издигната във Филипополис.
Павел, е бил горд от своето постижение и най-изключителното доказателство за това, може да бъде намерено в неговото послание към Филипяните.
Савел никога не губи връзката с църквата, която сам основава там, като дава втори живот на тази малка, македонска общност.
След последната война в пристъп на истеричния национализъм, който разруши Европа и за малко да направи това и със света, България смени името на Филипополис, на Пловдив.
Градът загуби своята идентичност и хиляди хора, минаха от там с Ориент Експрес, без да знаят, че тази прашна спирка, е била почитана, като гарда на Филип и като, свещен град на свети Павел.
Нацистите допълнително оскверниха града, с многобройни знамена с пречупения кръст на Хитлер, които се веят злобно от училището срещу гарата… „.
d0bb3

Това пише на 22 април 1944 година, господин Ф.Крос.
Не се изненадвайте от заядливия му тон и обидните за града и държавата изразни средства, понеже по това време, Канада и България, са противници във войната, за разлика от Гърция, която е съюзник на Канада и не само.
Днес всеки европеец знае, че Пловдив е най-древния жив град в Европа.
Благодарение на международни класации и статии в престижни списания, този факти станаха обществено достояние, но да не се отклонявам от темата.
Канадски журналист, потвърждава теорията, която се опитвам да докажа и няма смисъл от повече обяснения.
Човекът си го казва, макар със заядлив и презрителен тон, Пловдив е градът споменат, като Филипи в посланието.
Тук ще отворя една скоба, защото искам да покажа още едно мое твърдение, отнасящо се до писмените и културни паметници, които се явяват свидетели на определени историческимоменти.
В статията „Разрушителите на Пловдив“, критикувах хората, които желаят събарянето на Альоша от тепето, и заявих позицията си, че никои паметник не бива да се събаря или унищожава, защото носи информация в себе си, колкото и болезнена да е тя.
Макар статията на господин Крос да е написана с презрение към България, днес тя има стойност на писмен документ, който отново заверява един исторически факт, а именно пребиваването на апосто Павел в Пловдив и посланието му до жителите на града.


Достатъчно време отделихме на господин Крос, нека ви запозная с Елизабет Крейвън.
Елизабет Крейвън, е пътешествала по нашите земи, през първата половина на XVIIIв.
Писмата, които пише до британски благородници, са ценни исторически източници, за много държави, понеже пътуването й, е обхванало голяма част от Европа, а доста време прекарва и на Балканите.
Въпреки, че по това време България е под османско робство и не съществува на картата на света, успяваме да извлечем ценна информация за нас.
Ще ви покажа извадка от писмо, изпратено от Елизабет Крейвън до Абат Конти, написано на 1 април 1717 година.
От цялото писмо, нас ни интересуват две изречения и сега ще ги споделя с вас.
66706269_396617530960235_6065387858049368064_n

„Във Филипополис открих една секта християни, които сами се наричат павликяни. 
Показват една стара черква, където казват, че бил проповядвал Св. Павел.
Той е любимия им светец, както Св. Петър, е на Рим и не забравят да му отдават предпочитание пред останалите апостоли.“

През 1717 година, Европа вече знае истината, а тя е следната:
Апостол Павел идва във Филипопол, покръства първите европейски християни и създава първата християнска църква, като след това отплава по р. Еброс и продължава пътя си.

Изборите, не решават проблемите на България.

След изборите за Европейски парламент, отново показахме на света що за народ сме.
Избирателната активност, беше отчетена в края на изборния ден и показа изключително нисък интерес, от страна на българското общество.
Процента на гласувалите, беше 32.64% по данни на ЦИК, което е нищожен резултат, в сравнение с резултатите, които постигна националния референдум, иницииран от инициативния комитет, останал известен в историята, като „Референдума на Слави Трифонов“.
Питам се, защо 33% гласоподаватели, са от значение и могат да изпратят 17 души на европейска заплата в Брюксел, а 53-54% от българите, бяха зачеркнати и думата им, бе отнета.
Тогава, при избирателна активност 54%, резултатите бяха анулирани, защото не достигнаха нужните стойности, което беше повече от ясно, защото каквото и да беше постигнал този изпит за народна вяра, изискванията щяха да бъдат завишени от власт имащите и пак щяха да го отхвърлят.
Този пример, ще го използвам в статиите и публикациите си, докато съм жив, защото той е показателен, за това как се провеждат избори в България.
Колко е разликата между 54% и 33%?
Ще ви кажа…
Общо 21%!
Какво излиза?
Изборите в България, са без значение!
Изгодното на онази сграда, наричана погрешно Народно събрание, не е изгодно на народа на тази държава.
Пиша всичко това, по повод коментари, които чета в социалните мрежи, които критикуват хората, които не са гласували.
Аз също съм от тези хора и не смятам, че е имало нужда, да давам гласът си, за хора в които не вярвам, само и само, да не идват определени партии на власт.
Да не говорим, че видях хора, които нямаха идея защо са там, но пускаха бюлетината с подаден от непознат субект номер.
Няма кандидат, който да одобрявам, а и не вярвам в твърдението, че изборите, са честни и справедливи.
Оставям линк, към страницата с резултатите от изборите за Европейски парламент.
България има право на 17 депутатски места, та поне да погледнете, кого сте изпратили да ни представлява в Европа.

https://results.cik.bg/ep2019/mandati/index.html

За фалшивите новини и медиите.

Фалшивите новини, ни заобикалят ежедневно.
Дали чрез споделяне в социални мрежи, дали чрез постове във всевъзможни сайтове или където си щете в интернет пространството.
Наше право и дълг, е да се информираме за случващото се около нас, но също така, наш дълг и наше право, е да се уверим, че дадена информация, е истина или лъжа.
Във видеото под  статията, ще се опитам да ви направя една фалшива, виртуална обиколка, из няколко сайта, твърдящи конкретни „ИСТИНИ“, който костват свободата на хората, да бъдат информирани.
Сайтове, които дори не проверяват информацията си, ви я поднасят на тепсия с фалшив похлупак.
Надявам се, че няма да подведа никого и както винаги, съм бил максимално близо до обективната гледна точка.
Бъдете информирани!

Приятно гледане:

Обективно за Венецуела

Няма година, в която да пропусна да напиша няколко думи за апостола на свободата, Васил Иванов Кунчев – Левски.
Тези от вас, които следят сайта, ще си спомнят статията „Обесихме Джингиби“,
която написах преди няколко години и в която изразих мнението си, относно обстановката в страната.
Тогава, както и сега, ние не оправдахме завета, който апостола ни остави, а именно, да превърнем страната си, в чиста и свята република, където всички хора, независимо от расата и вероизповеданието си, да живеят достойно.
Затова, тази година ще посветя статията на свободата, а не лично на Васил Левски, но не на коя да е свобода, а на свободата на словото.
Свободата да решиш сам, кое е правилно и кое не.
Изгледайте материала, преценете сами и не вярвайте на никого, дори на видеото, което ще изгледате под текста.

И Пловдив пак е столица!

Много пловдивчани, пък и много хора от други градове, а и много хора от Европа, очакваха датата 12 януари 2019 година.
Къде за да си излеят омразата, къде за да поспорят, други чакаха откриването, за да се насладят на шоуто, което организаторите бяха подготвили.
На 12 януари, ходих няколко пъти до „кулата“, която за краткото си съществуване, се превърна в един от символите на града, който също беше оплюван, иронизиран и едновременно с това, пораждаше възхищение у някои хора.
Един такъв пример, беше възрастна жена, която мъмреше някъде сред тълпата, че били дадени 70 милиарда лева за тази кула.
Безбожно било, това дето сега се прави, вместо да дадат тези пари на хората.
Това естествено не е вярно и цифрите са колосални, но тя вярваше в това си твърдение.
Имаше и такива, които се притесняваха, дали кулата няма да се срине, да се подпали и прочие, и прочие, на други им беше скучно, понеже озвучаването наистина не беше на ниво.

Няколко примера, за недоволни хора.
Нарочно не им скрих имената, така или иначе, вече са излезнали с името си и са казали, каквото имат да казват.
Естествено, че всяко мнение заслужава уважение, но бива ли в този ден, когато Пловдив отново ликува, да бълва е змии и гущери?

Все пак на откриването вечерта, присъстваха хиляди хора.
Всеки искаше да се доближи максимално и да се наслади на програмата, на светлинното шоу и на огромната привилегия, да е част от едно историческо събитие, Пловдив отново да бъде столица.
Историческо събитие, е и това, че Пловдив, завинаги ще остане в историята, като първия български град, столица на европейската култура.
Някак си е закономерно, точно тук да бъде европейската столица на културата, някак закономерно е, този град да бъде представител на страната, защото както обичаме да се шегуваме тук- „Всичко хубаво тръгва от Пловдив и отива към София.“
Колкото на шега, толкова и сериозно е това твърдение, защото непосредствено след освобождението, редица писатели, поети, художници и музиканти, са започнали да градят името си тук, или са избрали този град за да продължат творчеството си.
Закономерно е, защото това е най-древния жив град в Европа, град побрал в себе си историята и спомените на различни култури, етноси и дори империи.
Та така…
Пловдив отново, е столица и пловдивчани, отново могат да покажат пред България и Европа, какво богатство притежава този град.
Не само исторически, не само културни, но и много други ценности, които притежава градът ни.
Препълнените фестивали, културните събития, са ежедневие, заведенията пълни с живот и нощния Пловдив, вече ще радват не само нас, пловдивчаните, но и всички онези, които са дошли за да се насладят на смесената ни и понякога странна, но пленяваща култура.

И Пловдив пак е столица!

Ще ми се!

Ще ми се, да живея сред народ, който почита традициите и обичаите си, който милее за историята и културата си.
Ще ми се, да съжителствам с народ, който уважава възрастните хора и инвалидите, народ който отрича насилието над слабите и толерира единението на хората.
Иска ми се, ама искрено желая, да живея в независима страна със собствена неподправена история и ясно бъдеще, с която да се гордеем и на която можем да разчитаме, като на майка кърмилница, а не като на злата мащеха.
Така ми се ще да живея в свободна държава, със свободни и будни граждани, които ги е грижа, какво се случва с родината и роднините им.
Живее ми се в чиста и свята република, живее ми се в България!

Това бяха желанията ми!
Сега въпросите…

Къде сте братя българи?
Къде сте, когато сте нужни на България?
Трябва ли ви пак освободител?
Трябва ли ви още кръв?
Трябва ли ви още време?
Колко още ще ви мачкат?
И последно…
Защо мислите братя, че без България, сте нещо повече от скитаща скала из космоса?
Никога няма да бъдете приети в Европа, като равни!

„…а чужбина, тя ни вика с робските латерни, безлики и модерни!…“

     IДI

Разрушители на Пловдив.

В социалните мрежи, възкръсна една идея, която отново раздели българите на два лагера.

Отново някой иска да разрушава в името на демокрацията и свободата.

Прочетох уважаеми читатели, че в Пловдив, нашият любим град, отново е плъзнало нелепото хрумване, да бъде съборен паметника на Альоша.

Питам се „защо“ и наистина не намирам смислен отговор на този въпрос.

Кажете ми, къде се е чуло и видяло да се събарят паметници, които на всичкото отгоре са емблематични за града.

Да знам, ще ме линчуват е за тези думи, но това е истината!

Альоша е един от символите на Пловдив, колкото и да ви е неприятното от този факт.

Тук обаче ще ви покажа, част от спора за свалянето на паметника, който прерастна в тенденциозното деление на русофили и русофоби.

Странното е, че нито един от двата лагера, не се сеща, че значението на паметника, се определя от асоциацията която буди у хората или иначе казано, Альоша символизира това, което е в главата ви.

За едни е паметник на съветски окупатори. За други е паметник на съветската армия, а за трети, място за посрещане на изгрева и изпращане на залеза, място за отдих, място за разходка.

Във всеки един от тези случаи, паметника на Альоша, е събудил у всяка една от тези групи някаква асоциация,което е и целта на един паметник. Вместо да рушите всичко що е пипнато от комунист, гледайте, да го нагодите спрямо сегашните си потребности, вместо да губите ценни ресурси в построяване на нещо, което след 20 години няма да е удобно на децата ви и те ще искат да го съборят.

Кажете ми още нещо!

Защо Франция и Германия успяха да се спогодят след втората световна война и днес да са добре смазани колелета, движещи европейската икономика.

Нека ви припомня драги разрушители, че Германия окупира Франция през втората световна война!

Следващите снимки са взети от коментарите, към различни публикации за сваляне на паметника на Альоша и една страница, която се нарича „Delete Альоша“.

Чудя се, как може да очакваш сериозност в думите, от човек, който сам нарича себе си „Психо Десен“?

Лозунгът „Да свалим Альоша от наряд“, е всъщност заглавието на една статия на Волен Сидеров от началото на демокрацията.

Днес обаче, Сидеров е обърнал нова страница в живота си и на неговите митинги се вее руското знаме.

Това в смисъл, че е корумпиран и фалшив, колкото всяка дума излязла от устата му, не че е прав да развява чуждо знаме, но пък има право да го прави, все пак е патриот, незнайно на коя държава!

Това са различните гледни точки по темата.

Аз не смятам, че паметника трябва да бъде съборен.

И без това в Пловдив само се руши и нищо не се строи.

Последния пример е със стадион Христо Ботев,който все още стои недостроен.

С разрушени паметници и никаква култура, с ниски заплати, но високо его, с празни стомаси, но кресливи гърла, сме най-бедните в Европа, но сме и най-големите патриоти. Нали????