Демокрация по български.

Съдът отхвърли регистрацията на партията „Няма такава държава“, заради използваните цветове на българското знаме в логото си.
Другата причина за отказа за регистрация на партията, е самото й име „Няма такава държава“, като предполагаемия довод е, че уронва престижа на държавата или нещо подобно.
Българският съд, е изпълнен с нелепи присъди, така че не е нещо ново за нас, да видим как законът се прилага за едни, а за други временно ослепява, като сляп шофьор от Долни Дъбник.

Набързо ще премина през очевидното, като логото на НФСБ например, което не само съдържа цветовете на българския флаг – бяло, зелено и червено, но и ги огражда с контурите на националните ни граници,
като по този начин свързва ясно националните белези на републиката с партията.
Да разгледаме името на партията.
НФСБ или „Национален фронт за спасение на България“, е словоред, който сам по себе си възбужда агресия.

Първо думата „Фронт“ в комбинация с думата „Национален“ предизвиква асоциация за подклаждането на конфликти и създаването им в границите на държавата, която националният фронт смята да спасява.

Второ.
Присъстващото словосъчетание „Национален фронт“, може да бъде интерпретирано, като препратка към отечествения фронт, който на 9 септември 1944 година, повежда съпротивително движение и извършва преврат.

Партия „Атака“ също подклажда към бунт с името си и също разполага с цветовете на националното знаме. Сидеров изобщо няма да го коментирам.

С призив „Да си върнем България“, изобщо не се уронва престижа на държавата, нали драги магистрати?

Това ясно…

Има много такива примери, но искам да ви покажа сега, какви имена на партии открих, докато търсех учредителната декларация на партия „Атака“, която така и не открих, но търсенето продължава.

Обърнете внимание на партията Баста, която пък се свързва с този човек.

В България имаме дори пиратска партия, вижте…

А ето и какво виждаме, щом кликнем на линка.

Я да видим какво още?

Бирена партия ли?

Може, може… За кебапчета и бира, забрана няма.
Те ако забранят бирената партия, другата година няма с какво да си направят предизборната агитация.

А най-ми е интересно, как в България може да съществува партия, която се казва „Вътрешна македонска революционна организация“?
Да де, за ВМРО става дума.

Ами да, изказах си мнението.

А вие?

Кой е кредитора?

Понякога в главите на хората, изплуват странни въпроси, които вълнуват съзнанието, без особена причина.

Така стана и с мен, когато реших да проверя, какъв е външния дълг на всяка страна по света.

В интернет попадаш на всякакви статии, в които не знаеш до колко да вярваш на написаното, като тази.

Затова, в търсене на достоверен източник, попаднах на сайта на ЦРУ, който е общодостъпен и всеки може да го посети.

Там след кратко ровене из менютата, открих списъка с непослушните държави на чичо Сам и реших да го споделя с вас.

И така, цифрите са стряскащи, но нека ги разгледаме:

Това е списъкът, но се чудя, дали всички държави длъжници, дължат колосалните суми на последните четири държави от списъка, защото само те нямат външен дълг?

Извън шегата, дълговете на Европа и САЩ, са на практика не изплати и, а България дължи също не малко пари, но в сравнение с останалата част от Европа, нашите са жълти стотинки, но не и в сравнение с Ниуе.

Страната с най-висок дълг е САЩ:

А страната с най-нисък дълг?

На 203 място, с дълг от няма и половин милион долара, е кораловия остров Ниуе.

Останалите четири държави, нямат външен дълг.

Забравени във времето.

Ако пътувате към село Брестник с кола, никога няма да забележите нещо скрито в храстите отвъд канавката.

В отбивката от лявата страна на пътя, срещу автосервиз „Калоферов“ има черен път, който води до близките овощни градини.

В страни от този черен път, ще забележите купчина изхвърлени отпадъци, като камъни, изкъртен бетон, тоалетна чиния и прочие.

Когато се приближиш и погледнеш отблизо, можеш да откриеш нещо отвратително.

Натрошени и захвърлени с останалите отпадъци, там се намират и парчета от надгробни плочи, вероятно от старото гробище на селото.

От където и да са тези паметници, то мястото им, със сигурност не е там, сред нищото, където никой, никога няма да си спомни за тях.

Мястото, където се намират отпадъците, е към землището на с. Браниполе.

Въпросите които изникват са:

Кой е изхвърлил отпадъците?

От къде ги е взел?

Кой е наредил извозването им?

От къде са тези отпадъци?

Защо не са върнати за преработване, а са захвърлени в страни от черен път?

Най-страшно, е българското робство.

Да започнем увода с малко исторически факти, които ще ни върнат доста назад.
Ще проследим хронологически, робските години на българския народ, за да си обясним ситуацията днес.
Започваме с византийското владичество в българските земи.
Византия винаги е желала да си върне земите, които България й е отнела.
Затова през X век, византийската империя се съюзява с Киевска Рус и заедно нападат българското царство.
Принудени да се бият на два фронта, българите отстъпват столицата Преслав на русите.
С възкачването на цар Роман на трона, царската власт в страната е възстановена, но България вече загива.

Цар Роман бяга от столицата, но е заловен и скопен в Константинопол.

След него,на престола на останките от българското царство, се възкачва цар Самуил.

През 1014 г. в битката при Беласица, император Василий II пленява 15 000 български войници.
Тези войни имали злощастната съдба да бъдат ослепени, като на всеки 100 оставяли по един войник с едно око, който да води останалите по пътя към самуиловото царство.
Виждайки ослепената българска армия, цар Самуил получава сърдечен удар и умира.
Василий II е наречен от историята българоубиец.
Вследствие на византийското владичество, българският град губи своето величие. Изчезват занаятите, като се запазва само аграрния сектор, където голяма част от българите, се превърнали от занаятчии в земеделци, които трябвало да произвеждат храна за византийската армия. Изчезва изкуството, архитектурата и други прояви на културна дейност, в голяма степен естествено, но не напълно. Винаги е имало будни българи, на фона на заспалото стадо.
Тук е редно да споменем, че голяма част от българите, се адаптирали към новата среда и станали византийци.
Системата го изисквала и те бързо се продали без особена борба.
Без да се впускаме в много подробности, България възкръсва от пепелищата през 1185-6 г. с въстанието на Асен и Петър.
Ще продължим с Османското „присъствие“, като прескочим годините на възход и ново падение и преминем към хронологията на събитията.
Българите отново били поробени от чужда власт през 1396 с падането на последното българско царство, видинското.
Това „присъствие“ било толкова „мирно“ и „безкръвно“, че още го помним.
Не можем да разгледаме цялото османско владичество в една статия, още по-малко в една трета от статията, затова просто ще споменем, какво сме изгубили ние българите в тези пет века.
Изгубили сме свободата, църковната независимост, културата, милиони българи са избити във въстания или просто така, защото са неудобни.
Милиони деца са превърнати в еничари, елитната армия на османската империя.
Аристокрацията и мислещите хора са унищожени с един замах.
Така българите остават стадо без пастир.
В следващите пет века, милиони българи ще станат османлии и гърци.
Естествено отново за привилегии.
Османлия се става за да имаш пълни права в империята, а грък за да си допуснат в църковните институции, пък и за повече права в империята, защото гърците са имали повече такива.
Все още има обаче българи с будна съвест, които не се продават и поддават на изкушенията.
В борба за свобода падат и в Мизия, в Тракия и в Македония.
Четите се множат, но не са достатъчни.
Все пак остават и български автори, написали тук там нещо за времето в което са живели, та сега можем да знаем някои неща с по-голяма достоверност.
Иначе разчитаме на византийски хронисти и източници, като цяло.
И сега за баланс, както казва един известен шоумен… Какво ни даде османското владичество?
Възкресената през 1878 г. българска държава, получава в наследство, така да се каже, три железопътни линии от османската власт.
1. Русе – Варна
2. барон Хиршовите железници Любимец – Белово и Търново – Симеоновград – Нова Загора – Ямбол.
Горе долу, като да получиш три магистрали в наследство.
И сега да видим какво ни отне Българското робство след 1989 г.
До 1989 г. България притежава мощна енергетика.
Силна до толкова, че изпреварва Дания, Португалия и Гърция.
Енергийните проекти са изпълнявани от „Енергопроект“.
Такива проекти са:
АЕЦ Козлодуй, която е една от най-големите атомни централи в Европа и света.
ПАВЕЦ „Чайра“ чиято турбопомпена зала е на 360 метра под земята и е с размерите на футболно игрище. Тя няма европейски еквивалент.
Каскада Арда, Белмекен-Сестримо, са едни от водещите в Европа.
Отнеха ни металургията, която е произвеждала:
– Корабна ламарина.
-Бронестомана.
-Студено огънати олекотени профили.
-Валцовани стомани за транспорта и мините.
И много други продукти, които днес внасяме от други държави.
Вакумно леене, в което патент на инж. Александър Вълчев за специална обмазка на електроди и електродвигви пещи, увеличава живота им с 30% и е закупен от много държави, включително Великобритания и Канада.
Загубихме „Химпроект“, за който можете да прочетете повече, ако ви е любопитно.
Машиностроенето също липсва от българската икономика днес.
Първият български електрокар
е произведен през 1951 г.
През 80-те години има три основни производители на електро и мотокари в света.
Това са „Кларк“ от САЩ, „Тойота“ от Япония и „Балканкар“ от България.
Нямаме вече и Корабостроене, нито електро производство, производство на записващи устройства, процесори, магнитни глави, производството на радиа и телевизори, осветителна техника.
Загубихме научноизследователските си институти.
Хранително-вкусовата промишленост, нямаше да е излишна днес.
И след всичко казано, нека споменем, че и тогава сме работели със западни държави.
Френската марка „Рено“ започва производство на автомобили у нас.
Немски хипермаркети „ОБИ“ е трябвало да изградят верига хипермаркети в страната. Първия такъв е в Хасково, но така и не отваря врати.
Българската държава работи успешно още с Холандия и Япония, освен Русия и страните от СССР.
Днес всичко това са само факти и спомени на едно вече застаряващо поколение, но тези спомени са действителни и не са в далечно минало, а само на двадесетина години, времеви интервал от нас.
Днес както и при други владичества и „присъствия“, икономиката ни е унищожена, народът ни се е стопил, а културата ни е е занижена. Моралния стожен на държавата ( съдът), обслужва чужди интереси, а защитниците на реда, полиция и пожарна, са по низко заплатени и от учителите в държавата ни.
Ако това не е унищожаване на мислещото население, вероятно е масов геноцид.
За 25-6г. населението се стопи с 4 милиона. Икономиката ни рухна и властта се храни от данъци.
Културата ни е занемарена. Училищата са пред разруха, театрите не функционират напълно, операта е в окаяно състояние, имаме само едно училище за сценични кадри, което едва действа още.
Заклеймихме историята, поругахме героите си, забравихме корените си и отново сменихме народността си.
Кой стана германец, кой британец, други вече са американски поданици, а клетата България се намира в най-трудните си години.
Строят се магистрали и огради по границата, а нямаме един собствен метър от своята земя.
Всичко е закупено от чужди инвеститори и акционери.
Незнайно как, стигнахме до там, че сами продадохме свободата си.
Може би 700 години чужда власт, са се вкопчили в нашето подсъзнание и ние вече не можем да живеем свободни.