Демокрация по български.

Съдът отхвърли регистрацията на партията „Няма такава държава“, заради използваните цветове на българското знаме в логото си.
Другата причина за отказа за регистрация на партията, е самото й име „Няма такава държава“, като предполагаемия довод е, че уронва престижа на държавата или нещо подобно.
Българският съд, е изпълнен с нелепи присъди, така че не е нещо ново за нас, да видим как законът се прилага за едни, а за други временно ослепява, като сляп шофьор от Долни Дъбник.

Набързо ще премина през очевидното, като логото на НФСБ например, което не само съдържа цветовете на българския флаг – бяло, зелено и червено, но и ги огражда с контурите на националните ни граници,
като по този начин свързва ясно националните белези на републиката с партията.
Да разгледаме името на партията.
НФСБ или „Национален фронт за спасение на България“, е словоред, който сам по себе си възбужда агресия.

Първо думата „Фронт“ в комбинация с думата „Национален“ предизвиква асоциация за подклаждането на конфликти и създаването им в границите на държавата, която националният фронт смята да спасява.

Второ.
Присъстващото словосъчетание „Национален фронт“, може да бъде интерпретирано, като препратка към отечествения фронт, който на 9 септември 1944 година, повежда съпротивително движение и извършва преврат.

Партия „Атака“ също подклажда към бунт с името си и също разполага с цветовете на националното знаме. Сидеров изобщо няма да го коментирам.

С призив „Да си върнем България“, изобщо не се уронва престижа на държавата, нали драги магистрати?

Това ясно…

Има много такива примери, но искам да ви покажа сега, какви имена на партии открих, докато търсех учредителната декларация на партия „Атака“, която така и не открих, но търсенето продължава.

Обърнете внимание на партията Баста, която пък се свързва с този човек.

В България имаме дори пиратска партия, вижте…

А ето и какво виждаме, щом кликнем на линка.

Я да видим какво още?

Бирена партия ли?

Може, може… За кебапчета и бира, забрана няма.
Те ако забранят бирената партия, другата година няма с какво да си направят предизборната агитация.

А най-ми е интересно, как в България може да съществува партия, която се казва „Вътрешна македонска революционна организация“?
Да де, за ВМРО става дума.

Ами да, изказах си мнението.

А вие?

Фалшиви новини с провокативни заглавия

Днес попаднах на нов вид медийна измама, с цел привличане на повече читатели.
Повече читатели, означават повече пари от реклами и повече известност за медията или страницата, която публикува с цел известност, а не с цел информираност на читателите, слушателите или зреителите си.
Няма смисъл от повече разяснение, във видеото съм достатъчно изчерпателен.
Вижте клипа:

Изборите, не решават проблемите на България.

След изборите за Европейски парламент, отново показахме на света що за народ сме.
Избирателната активност, беше отчетена в края на изборния ден и показа изключително нисък интерес, от страна на българското общество.
Процента на гласувалите, беше 32.64% по данни на ЦИК, което е нищожен резултат, в сравнение с резултатите, които постигна националния референдум, иницииран от инициативния комитет, останал известен в историята, като „Референдума на Слави Трифонов“.
Питам се, защо 33% гласоподаватели, са от значение и могат да изпратят 17 души на европейска заплата в Брюксел, а 53-54% от българите, бяха зачеркнати и думата им, бе отнета.
Тогава, при избирателна активност 54%, резултатите бяха анулирани, защото не достигнаха нужните стойности, което беше повече от ясно, защото каквото и да беше постигнал този изпит за народна вяра, изискванията щяха да бъдат завишени от власт имащите и пак щяха да го отхвърлят.
Този пример, ще го използвам в статиите и публикациите си, докато съм жив, защото той е показателен, за това как се провеждат избори в България.
Колко е разликата между 54% и 33%?
Ще ви кажа…
Общо 21%!
Какво излиза?
Изборите в България, са без значение!
Изгодното на онази сграда, наричана погрешно Народно събрание, не е изгодно на народа на тази държава.
Пиша всичко това, по повод коментари, които чета в социалните мрежи, които критикуват хората, които не са гласували.
Аз също съм от тези хора и не смятам, че е имало нужда, да давам гласът си, за хора в които не вярвам, само и само, да не идват определени партии на власт.
Да не говорим, че видях хора, които нямаха идея защо са там, но пускаха бюлетината с подаден от непознат субект номер.
Няма кандидат, който да одобрявам, а и не вярвам в твърдението, че изборите, са честни и справедливи.
Оставям линк, към страницата с резултатите от изборите за Европейски парламент.
България има право на 17 депутатски места, та поне да погледнете, кого сте изпратили да ни представлява в Европа.

https://results.cik.bg/ep2019/mandati/index.html

Фалшиви новини, стари новини и заблуди. Защити се!

Ежедневно чета фалшиви новини.
Не всички заснемам и предоставям на аудиторията, но има някои, които просто ме провокират с безцеремонното си изсипване на лъжи и спекулации, сред обществото.
Кратко, точно и ясно, отново става дума за сайта- http://www.edinnabulgaria.com и източниците на сайта, чрез които доставя информация на читателите си.
Когато и да посетите, горепосочения източник на информация, с малка доза усилия, за да проверите точността или пък в случая, годността на съдържанието, Вие ще се натъкнете, на доказателства за изфабрикуването на факти.
Не се тревожете, читатели на Plovdiv Times, всеки смята, че не е възможно да бъде подведен, но не бъдете сигурни в това.
Във всеки клип или статия, апелирам да бъдете информирани и да търсите истината, но това съвсем не означава, че имате гаранция за успех над фалшивите медии.
Те все пак, ще направят всичко възможно, за да достигнат до Вас и да ви дезинформират, за да направят едно или две гледания отгоре.
Открих сайт, (приложение, програма, наречете го, както ви харесва.) който предупреждава, че медията, която се каните да посетите и да прочетете, не е обективна и Ви предоставя доказателства, за това си твърдение.
Стори ми се редно, да го споделя с Вас.
Вижте видеото:

И Пловдив пак е столица!

Много пловдивчани, пък и много хора от други градове, а и много хора от Европа, очакваха датата 12 януари 2019 година.
Къде за да си излеят омразата, къде за да поспорят, други чакаха откриването, за да се насладят на шоуто, което организаторите бяха подготвили.
На 12 януари, ходих няколко пъти до „кулата“, която за краткото си съществуване, се превърна в един от символите на града, който също беше оплюван, иронизиран и едновременно с това, пораждаше възхищение у някои хора.
Един такъв пример, беше възрастна жена, която мъмреше някъде сред тълпата, че били дадени 70 милиарда лева за тази кула.
Безбожно било, това дето сега се прави, вместо да дадат тези пари на хората.
Това естествено не е вярно и цифрите са колосални, но тя вярваше в това си твърдение.
Имаше и такива, които се притесняваха, дали кулата няма да се срине, да се подпали и прочие, и прочие, на други им беше скучно, понеже озвучаването наистина не беше на ниво.

Няколко примера, за недоволни хора.
Нарочно не им скрих имената, така или иначе, вече са излезнали с името си и са казали, каквото имат да казват.
Естествено, че всяко мнение заслужава уважение, но бива ли в този ден, когато Пловдив отново ликува, да бълва е змии и гущери?

Все пак на откриването вечерта, присъстваха хиляди хора.
Всеки искаше да се доближи максимално и да се наслади на програмата, на светлинното шоу и на огромната привилегия, да е част от едно историческо събитие, Пловдив отново да бъде столица.
Историческо събитие, е и това, че Пловдив, завинаги ще остане в историята, като първия български град, столица на европейската култура.
Някак си е закономерно, точно тук да бъде европейската столица на културата, някак закономерно е, този град да бъде представител на страната, защото както обичаме да се шегуваме тук- „Всичко хубаво тръгва от Пловдив и отива към София.“
Колкото на шега, толкова и сериозно е това твърдение, защото непосредствено след освобождението, редица писатели, поети, художници и музиканти, са започнали да градят името си тук, или са избрали този град за да продължат творчеството си.
Закономерно е, защото това е най-древния жив град в Европа, град побрал в себе си историята и спомените на различни култури, етноси и дори империи.
Та така…
Пловдив отново, е столица и пловдивчани, отново могат да покажат пред България и Европа, какво богатство притежава този град.
Не само исторически, не само културни, но и много други ценности, които притежава градът ни.
Препълнените фестивали, културните събития, са ежедневие, заведенията пълни с живот и нощния Пловдив, вече ще радват не само нас, пловдивчаните, но и всички онези, които са дошли за да се насладят на смесената ни и понякога странна, но пленяваща култура.

И Пловдив пак е столица!

Roots of disease – Историята на една пловдивска банда.

В последния ден преди новогодишната нощ, на 30 декември 2018 година, към 7 и нещо вечерта,  се запознах с едни момчета, събрани в общ проект, с една обща мечта и една обща цел, водени от общата им любов към музиката.

Пред мен бяха Roots of Disease или иначе казано:

Ясен Димитров – Вокалист
Венцислав Петков – Китара
Момчил Атанасов – Китара
Добрин Стоянов – Бас
Васил Бохоров – Барабани

Чуйте разказа им, за пловдивската сцена, коментари за български групи и за това, колко трудно се прави музика и изобщо изкуство в България.
Разговора беше достатъчно изчерпателен и въпреки, че не протече както очаквахме, въпреки страничните шумове, записът все пак беше направен и историята на „Корени на заразата“, беше разказана.

Чуйте я:

Чуйте още:

Смърт навсякъде.

Всеки ден четем или слушаме, изобщо информираме се, че някой е загинал в катастрофа, починал след лекарска небрежност, застрелян в центъра на града, в храстите с прерязано гърло, самозапалени, други пък ги самоубиват.

След огромната, негативна статистика, се чувствам като ветеран от войната, който е оцелял между куршумите и е все още тук за да разкаже.

В тази страна, има хиляда начина да загинем, още щом стъпим на улицата, и още толкова щом се приберем вкъщи, което би следвало да ни притеснява, но ние си живеем в мизерията, като слушатели или зрители и съществуваме в едно време, което няма да ни запомни.

Бедност, нищета, корупция, тарикати, наглеци, некомпетентни строители с непоклатимо его, с нищо незаслужено естествено, отровна храна, отровен въздух, отровна вода, отровен живот… Това е, което ни убива и докато сме живи, нека да описваме за да се помни и да не се забравя, кой ни го причини…

Ще ми се!

Ще ми се, да живея сред народ, който почита традициите и обичаите си, който милее за историята и културата си.
Ще ми се, да съжителствам с народ, който уважава възрастните хора и инвалидите, народ който отрича насилието над слабите и толерира единението на хората.
Иска ми се, ама искрено желая, да живея в независима страна със собствена неподправена история и ясно бъдеще, с която да се гордеем и на която можем да разчитаме, като на майка кърмилница, а не като на злата мащеха.
Така ми се ще да живея в свободна държава, със свободни и будни граждани, които ги е грижа, какво се случва с родината и роднините им.
Живее ми се в чиста и свята република, живее ми се в България!

Това бяха желанията ми!
Сега въпросите…

Къде сте братя българи?
Къде сте, когато сте нужни на България?
Трябва ли ви пак освободител?
Трябва ли ви още кръв?
Трябва ли ви още време?
Колко още ще ви мачкат?
И последно…
Защо мислите братя, че без България, сте нещо повече от скитаща скала из космоса?
Никога няма да бъдете приети в Европа, като равни!

„…а чужбина, тя ни вика с робските латерни, безлики и модерни!…“

     IДI

Разрушители на Пловдив.

В социалните мрежи, възкръсна една идея, която отново раздели българите на два лагера.

Отново някой иска да разрушава в името на демокрацията и свободата.

Прочетох уважаеми читатели, че в Пловдив, нашият любим град, отново е плъзнало нелепото хрумване, да бъде съборен паметника на Альоша.

Питам се „защо“ и наистина не намирам смислен отговор на този въпрос.

Кажете ми, къде се е чуло и видяло да се събарят паметници, които на всичкото отгоре са емблематични за града.

Да знам, ще ме линчуват е за тези думи, но това е истината!

Альоша е един от символите на Пловдив, колкото и да ви е неприятното от този факт.

Тук обаче ще ви покажа, част от спора за свалянето на паметника, който прерастна в тенденциозното деление на русофили и русофоби.

Странното е, че нито един от двата лагера, не се сеща, че значението на паметника, се определя от асоциацията която буди у хората или иначе казано, Альоша символизира това, което е в главата ви.

За едни е паметник на съветски окупатори. За други е паметник на съветската армия, а за трети, място за посрещане на изгрева и изпращане на залеза, място за отдих, място за разходка.

Във всеки един от тези случаи, паметника на Альоша, е събудил у всяка една от тези групи някаква асоциация,което е и целта на един паметник. Вместо да рушите всичко що е пипнато от комунист, гледайте, да го нагодите спрямо сегашните си потребности, вместо да губите ценни ресурси в построяване на нещо, което след 20 години няма да е удобно на децата ви и те ще искат да го съборят.

Кажете ми още нещо!

Защо Франция и Германия успяха да се спогодят след втората световна война и днес да са добре смазани колелета, движещи европейската икономика.

Нека ви припомня драги разрушители, че Германия окупира Франция през втората световна война!

Следващите снимки са взети от коментарите, към различни публикации за сваляне на паметника на Альоша и една страница, която се нарича „Delete Альоша“.

Чудя се, как може да очакваш сериозност в думите, от човек, който сам нарича себе си „Психо Десен“?

Лозунгът „Да свалим Альоша от наряд“, е всъщност заглавието на една статия на Волен Сидеров от началото на демокрацията.

Днес обаче, Сидеров е обърнал нова страница в живота си и на неговите митинги се вее руското знаме.

Това в смисъл, че е корумпиран и фалшив, колкото всяка дума излязла от устата му, не че е прав да развява чуждо знаме, но пък има право да го прави, все пак е патриот, незнайно на коя държава!

Това са различните гледни точки по темата.

Аз не смятам, че паметника трябва да бъде съборен.

И без това в Пловдив само се руши и нищо не се строи.

Последния пример е със стадион Христо Ботев,който все още стои недостроен.

С разрушени паметници и никаква култура, с ниски заплати, но високо его, с празни стомаси, но кресливи гърла, сме най-бедните в Европа, но сме и най-големите патриоти. Нали????

Израел на североизток от Йеросалим.

Колко държави имат Евреите?

Тук повечето от вас, а до вчера и аз, ще кажете само една, Израел.
Това обаче, не е съвсем вярно!
В далечния изток на Русия, както се казва, през девет планини в десета, се намира една малка територия, притисната от два мощни гиганта, Русия и Китай.
Точно там се намира малката Еврейска автономна област, която на практика е най-самостоятелната държава в състава на Руската Федерация.

Днес там живеят основно руснаци и много малко евреи, но държавата си остава с това име.
Територията на която е разположена е с големина 36 271 km2 и над 160 000 жители.
През нея текат над пет хиляди реки, които са притоци на основната река Амур.
Основен град на еврейската автономна област, е град Биробиджан с население малко над 74 хиляди души.
Характерна за града, е текстилната индустрия, както и хранително-вкусовата.

За презентацията е нужен JavaScript.

В Биробиджан, се намира Приамурски държавен университет „Шолом-Алейхем“.
За малките си размери и малобройното население, Биробиджан разполага с 3 музея.
„Музей на съвременните изкуства ЕАО“, „Крайведчески областен музей“ и „Музей на славата“.
В града има също и 4 тетъра, градски дворец на културата и регионална филхармония.

Освен Биробиджан, в ЕАО, има още няколко населени места с над 5 000 души.
Град Облучие и селата Николаевка, Ленинское и Амурзет, които са села от градски тип.

Облучие е селище, създадено през 1911 година, покрай строежа на транссибирската магистрала.
Днес селището се обитава от малко над 8 хиляди жители.
Получава статут на град в края на 30-те години на XXв.
В региона на Облучие, се произвеждат строителни материали, цветни метали и хранителни стоки.

За презентацията е нужен JavaScript.


Административен център на Уляновска област, е град Николаевка с население около 6400 души, който също е село от градски тип.

 

За презентацията е нужен JavaScript.

Странното в тази автономна област, е че еврейската общност, е под 1 процент от жителите в страната, за разлика от руснаците, които съставляват над 90 процента, обаче титулния народ, са евреите и надписите в градовете, също са на два езика, руски и идиш.