Демокрация по български.

Съдът отхвърли регистрацията на партията „Няма такава държава“, заради използваните цветове на българското знаме в логото си.
Другата причина за отказа за регистрация на партията, е самото й име „Няма такава държава“, като предполагаемия довод е, че уронва престижа на държавата или нещо подобно.
Българският съд, е изпълнен с нелепи присъди, така че не е нещо ново за нас, да видим как законът се прилага за едни, а за други временно ослепява, като сляп шофьор от Долни Дъбник.

Набързо ще премина през очевидното, като логото на НФСБ например, което не само съдържа цветовете на българския флаг – бяло, зелено и червено, но и ги огражда с контурите на националните ни граници,
като по този начин свързва ясно националните белези на републиката с партията.
Да разгледаме името на партията.
НФСБ или „Национален фронт за спасение на България“, е словоред, който сам по себе си възбужда агресия.

Първо думата „Фронт“ в комбинация с думата „Национален“ предизвиква асоциация за подклаждането на конфликти и създаването им в границите на държавата, която националният фронт смята да спасява.

Второ.
Присъстващото словосъчетание „Национален фронт“, може да бъде интерпретирано, като препратка към отечествения фронт, който на 9 септември 1944 година, повежда съпротивително движение и извършва преврат.

Партия „Атака“ също подклажда към бунт с името си и също разполага с цветовете на националното знаме. Сидеров изобщо няма да го коментирам.

С призив „Да си върнем България“, изобщо не се уронва престижа на държавата, нали драги магистрати?

Това ясно…

Има много такива примери, но искам да ви покажа сега, какви имена на партии открих, докато търсех учредителната декларация на партия „Атака“, която така и не открих, но търсенето продължава.

Обърнете внимание на партията Баста, която пък се свързва с този човек.

В България имаме дори пиратска партия, вижте…

А ето и какво виждаме, щом кликнем на линка.

Я да видим какво още?

Бирена партия ли?

Може, може… За кебапчета и бира, забрана няма.
Те ако забранят бирената партия, другата година няма с какво да си направят предизборната агитация.

А най-ми е интересно, как в България може да съществува партия, която се казва „Вътрешна македонска революционна организация“?
Да де, за ВМРО става дума.

Ами да, изказах си мнението.

А вие?

На кой му пука за Нотр Дам?

Да ви кажа честно, не знам как да започна този пост!
Сигурен съм, че болката на французите, е огромна и изключително много съжалявам, за случилото се в Париж, но в тази статия, ще изразя мнението ми не като човек, а като българин.
Искам да знам, кой упълномощи „българското“ правителство да изпраща финансова помощ на Франция от държавния бюджет, който се пълни от данъците на всеки българин?
Искам да знам, кой даде право на Бойко Борисов, да харчи нашите пари за катедрала във Франция?
Искам да знам, кой му разреши да дава изявления, по национални телевизии, в които си вдига акциите на мой гръб?
Искам да знам защо ще изпращаме пари за една изгоряла църква извън пределите на България, при положение, че българските църкви, са пред разпадане?
Искам да знам, кой ще плати за нови кувьози, чрез които ще бъдат спасени стотици, дори хиляди животи?
Искам да знам, кой ще плати за подпалените тютюневи скалдове в Пловдив?
Защо не събирахте помощи за тях, а ги чакате да паднат, за да построите още един модерен фитнес на тяхно място?
Искам да знам, колко болници спасихте от разпад или затваряне?
И като стана дума, защо не опростите дълговете на същите тези болници, както опростихте милионите на Мюфтийството, вместо да ги затваряте и да оставяте българите на произвола на съдбата?
Кажете ми, колко пари отпуснахте за българските пенсионери, за българските работници, които плащат данъците си чинно, не като вас господа управляващи, които пиете сиромашката българска кръв ежедневно?
Кажете ми още, кой ще плаща за българските училища, за българските паркове и градини, за българските музеи и българските паметници на културата, които тънат в разруха?
Искам да питам, кой ще даде пари за реставрацията на родните домове на българските герои?
Къщата на Васил Левски, е пред разпадане!
Отговорете, кой ще плати за болните от рак и други неизлечими болести?
Кой ще плати на българската полиция и на българските лекари?
Кой ще плати на българските учители?
Пак да ви питам!
Кой ви даде право, да харчите данъците ми, за френска катедрала при положение, че дарения от частни лица, валят всяка секунда?
Щом толкова желаете да помогнете, дарете парите от личните си сметки господа управляващи, макар тези сметки, също, да са пълни с наши пари Така и така вече сте ги откраднали…
Не бъркайте в джоба МИ, защото започва да ми става много неприятно!
Като завършек, бих искал да кажа, че ако изобщо събирате пари за Франция, то моля, отделете сумата отредена от моите лични данъци и си купете пистолет, с който да се застреляте!

Те също, се нуждаят от реставрация и заслужават да получат финансиране от БЪЛГАРСКИТЕ ДАНЪЦИ!!!

7ee38dabc99e61d1d70b57950765e82a94da9930370125-645x429eliseina-tsarkva-remont-07-38376-1000x0
Харчете българските пари за България, а вашите за каквото решите!

Марк Фаулър. Един българин от Австралия.

На 1-ви март, имах честта да поговоря и да се забавлявам искрено, с един изключителен човек.
Направи ми впечатление, че той не гледаше на бъдещето в сив нюанс, а точно обратното, гледаше към него с надежда и оптимизъм.
Днес е 3-ти март, един от малкото празници в календара ни, които все още ни сплотяват, като народ.
Предлагам ви да видите, как един чужденец разсъждава, като истински български патриот, а после се запитайте отново, „Дали тревата, е по-зелена в другия двор?“
Той е от Австралия, пристигнал е в България преди 12 години за радост на почитателите на операта.
„Защо един австралиец избра България?“, „Защо избра Пловдив?“, „Какво го привлече в родината ни, за да остане тук вече 12 години?“ и други теми.
Във видеото отдолу, ви представям Марк Фаулър:

Смърт навсякъде.

Всеки ден четем или слушаме, изобщо информираме се, че някой е загинал в катастрофа, починал след лекарска небрежност, застрелян в центъра на града, в храстите с прерязано гърло, самозапалени, други пък ги самоубиват.

След огромната, негативна статистика, се чувствам като ветеран от войната, който е оцелял между куршумите и е все още тук за да разкаже.

В тази страна, има хиляда начина да загинем, още щом стъпим на улицата, и още толкова щом се приберем вкъщи, което би следвало да ни притеснява, но ние си живеем в мизерията, като слушатели или зрители и съществуваме в едно време, което няма да ни запомни.

Бедност, нищета, корупция, тарикати, наглеци, некомпетентни строители с непоклатимо его, с нищо незаслужено естествено, отровна храна, отровен въздух, отровна вода, отровен живот… Това е, което ни убива и докато сме живи, нека да описваме за да се помни и да не се забравя, кой ни го причини…

Ще ми се!

Ще ми се, да живея сред народ, който почита традициите и обичаите си, който милее за историята и културата си.
Ще ми се, да съжителствам с народ, който уважава възрастните хора и инвалидите, народ който отрича насилието над слабите и толерира единението на хората.
Иска ми се, ама искрено желая, да живея в независима страна със собствена неподправена история и ясно бъдеще, с която да се гордеем и на която можем да разчитаме, като на майка кърмилница, а не като на злата мащеха.
Така ми се ще да живея в свободна държава, със свободни и будни граждани, които ги е грижа, какво се случва с родината и роднините им.
Живее ми се в чиста и свята република, живее ми се в България!

Това бяха желанията ми!
Сега въпросите…

Къде сте братя българи?
Къде сте, когато сте нужни на България?
Трябва ли ви пак освободител?
Трябва ли ви още кръв?
Трябва ли ви още време?
Колко още ще ви мачкат?
И последно…
Защо мислите братя, че без България, сте нещо повече от скитаща скала из космоса?
Никога няма да бъдете приети в Европа, като равни!

„…а чужбина, тя ни вика с робските латерни, безлики и модерни!…“

     IДI

„Народе????“

Къде си народе?
Ясно помня как се гневеше на джендърите!
Ясно помня, как се гневеше на хомосексуалните паради!
Помня и платените протести, на партии и организации, които бяха препълнили площадите!
Партията на Николай Бареков, раздаваше по 40лв. на ръка, герберите струваха по педесетачка на човек, бесепарите даваха същата сума, Атака и останалите „патриоти“ струваха по 30 кинта и тогава, ТИ народе, се тълпеше пред парламента.
Помня те, помня февруари 2013 година, когато уж присъстваше на картата на света!
Къде си днес народе?
Къде си, когато погубват гордостта ти и едничката останала надежда за достоен живот на децата ти?
Защо те няма днес пред парламента, когато полицията гази родителите ти, като башибозука преди 140 години?
Когато нахлуват в имота ти и поругават свободата ти, къде си ТИ?
„Народе????“
Няма те днес, за да избършеш сълзите на овчарите!
Няма те днес, да защитиш поминака си и близките си!
Има само шепа хора, които уморено пазат изконото си право на граждани и те са арестувани, блъскани, псувани и оплювани!
Дано намериш сили да се изправиш и да върнеш достойнството си, изстрадал български народе!
Но едва ли, съдейки по снимката:37635840_1859258897500550_8545099913728360448_n

Ето те!
Плащаш за рок концерт…

Microsoft Edge 23.7.2018 г. 17_22_17
Добре, че я видях, да те намеря!

Лека полека, но нека…

Група младежи се събра за да почисти река Марица от боклуци.

Млади, ентусиазирани и дейни, запретнаха ръкави за да направят Пловдив, едно по-приятно място. Публикацията намерих във фейсбука на приятел, който успял да улови момента. Все по сигурен съм, че страната ни ще върви само напред, докато има такива хора. Жалкото тук е, че няма медия, която да регистрира и заснеме случая, а такива благородни действия да си признаем, не са ни присъщи напоследък.

И така… Браво на младите и дейни пловдивчани, на които не им се живее в най-мръсния град в южна България!

Стига вече с тези ДЖЕНДЪРИ!!!

От месеци насам, слушаме една и съща тема, която се върти по всички медии и не само.
За или против джендърите?
За или против „Истанбулската конвенция“?
Какво е джендър?
Джендърите завладяха пазара с мартеници!
Джендъри, джендъри, джендъри…
Преди това бяха хомосексуалните паради и свободии, а по-преди това бяха травестити, метросексуални, бисексуални, асексуални и всякакви други самоопределения.
Нямам против всяка от тези принадлежности и спадащите към тях индивиди.
Нямам против, всеки да живее така както сметне за добре, но бива ли бе хора за всичко да парадирате или протестирате?
То да беше за нещо жизнено важно, като плътността на озоновия слой, катстрофалното погубване на планетата, опасността от войни и бедствия или други теми, късаещи всички обитатели на този богохулствен камък, носещ се във космическото пространство.
Защо е необходимо да отдаваме такова внимание на подобни въпроси от никакво естество?
Какво, ако се обявите против конвенцията?
Мъжете няма да се определят като жени?
Жените ще спрат да се правят на мъже?
Хомосексуалността ще спре?
Нищо подобно!
Това са въпроси, които зависят само и единствено от хората, които ще вземат решение за пола си или за сексуалната си ориентация!
Ако спрете да им правите реклама, това което до някъде правя и аз в този момент, може би ще си припомните поговорката:
„Всяко чудо за три дни!“
„Всеки е свободен да гради своето бъдеще или да провали сам живота си!“

И. И.

Защо съм горд с народа си…

Защо се гордея, че съм българин?
Отговорът на този въпрос, винаги ме е тормозел!
Да!
Ние имаме велика история и не малък принос във всяка област на науката, културата и всяка друга сфера.
Въпросът ми обаче, е по повод съвременна България. Тази в двадесет и първи век, която все повече нехае за народа си и не, че самата държава е виновна, а държавния и административен апарат.
За какво е виновна територията и нейното население, че нямаме никакво производство, че нямаме никаква икономика? В едно такова време на слаба България, се чудя с какво да се гордея.
Понеже съм българин, знам че сме инат нация, аз се напънах да видя с какво да се похваля пред приятели от други държави, които нагло изтъкваха своите напреднали в технологиите и автомобилостроенето страни. Навираха ми в носа факти, които не можеш да обориш и които не могат да бъдат компрометирани с лека ръка. Доста размишлявах и колкото и да се напъвах, мисълта ми вървеше все към историята на народа ни. Тогава реших да се разходя по улиците и разбрах! Отговорът на въпроса ми, беше пред очите ми и дори бъркаше в тях с ръждясал пирон. Гордея се, че съм българин, защото сме една от най-толерантните държави на света. Колкото и да се опитват да ни разединят с трагичната ни история в миналото, ние българите, тук включвам и българските турци, се научихме да съжителстваме заедно. Партии и медии ни пропагандират, колко се мразим всъщност, а от другата страна сме ние, които знаем истината. Живея в село, което е известно с това, че населението му е смесено до такава степен, че няма българска и турска част, а просто съседство и добри отношения. Никак не ми пречи да си похапна турска баклава от комшийката по време на Байрам. Убеден съм, че и на нея и се хапват курабийки и варени цветни яйца, когато наближи Великден. Помагаме си взаимно и се уважаваме, повече от колкото политиците ни уважават заплатите си и това е повече от сигурно. Гордея се, че народът ми преодоля своя страх и продължи нататък или поне в голяма степен. Горд съм, че в моята държава, етносите не са репресирани и да не ми харесва много, когато някои от тези етноси не си плащат данъците, но какво са виновни хората, когато държавата я няма? Защо в другите европейски държави няма такива издевателства? Защото има закони! Нямам против храмовете на хората от другата религия, защото живея в този век и знам, че всяка сграда сътворена да служи на хората е паметник на културата и както ние желаем да строим български магазини по света и да имаме свои училища, храмове и други културни сгради, така и останалите народи желаят същото. Така де! Ние не сме повече от тях, нито те от нас. „Слънцето не свети ли еднакво за всички?“
Спомнете си завета на Васил Иванов Кунчев – Левски!

„Най-много са виновни чорбаджиите“

„Днешният век е век на свободата“

„Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“
“ Ние и сега си имаме господар-султана, а се борим за чиста и свята република, където ще живеем заедно българи, турци, цигани…“

В заключение, ще кажа:
Горд съм от силата на българина да прощава, да отдава и да не се предава. Горд съм че съм потомък на велики хора, които винаги са знаели, че обикновенния човек няма вина за политиката на големците.
Горд съм и с нашите братя от Татарстан, които отдавна знаят, че са българи и никога не се отказаха от този факт! Има обаче едно, но! Това, но е само за онези които ще се подразнят от факта, за останалите няма такава двубуквена комбинация. А всъщност „НО-то“ е, че Татарстан или Булгаристан, са мисюлмани и исляма не им е наложен със сила, за разлика от нашето християнство в Дунавска България.
Вероятно тази статия ще породи много негативни реакции, защото все пак не всеки е готов да прости. Сигурен съм в едно обаче!
Ако не друго, можем да се гордеем с това, че тук няма етнически конфликти, като тези в други държави. Смятам, че хората се обогатяват от двете култури взаимно, без да се интересуват от партийната си принадлежност. Че каква партийна принадлежност, след като няма друга партия, освен тази на олигарсите, които манипулират общественото мнение.

Хейт на воля, моля!

Какво се случва?!

Нещо се случва на нашата планета! Преди 10, може би 15 години, не си представяхме, че Европа ще бъде разкъсвана от злокачествени тумори и язви. Не си представяхме, че границите ще бъдат прекроявани и се успокоявахме с факта, че са настъпили мирни времена, че на хората им е писнало от войни и жертви и след две световни войни, ще се кротнем и няма да воюваме по между си.
Днес, можем да си направим една равносметка, която ще ни позволи да разберем, че времената никак не са мирни.

Косово обявява независимостта си на 17 февруари 2008 г. и е признато от България и още 107 държави, 22 от които са страни-членки на ЕС, както и от САЩ и Канада и Австралия.

Гражданската война в Сирия, която започна през 2011г. и която доведе до избиването на милиони цивилни граждани във всеки един град на страната и изселването на още милиони други, прокудени да се скитат из чуждите държави. Познато, нали?! Групировката ИДИЛ, отне суверенитета на държавата и разклати световния мир. В тази война се включиха държави от цял свят, които едва укротиха звяра, наречен Ислямска Държава.

Войната в Източна Украйна започна през април 2014г. и продължава вече четвърта година, като до този момент е погубила живота на над 10 000 души. В тази война, Украйна загуби не само целостта си, след анексирането на Крим от Русия, но и спокойствието по домовете на хората. Войната изостри отношенията на Украйна с Русия, две страни на една и съща монета, отприщи нова студена война между Русия и западните държави.

На 24 ноември 2015г., турската държава свали руски изтребител, навлязъл в турското въздушно пространство, който преминавал на близо за да се включи във военна интервенция в Сирия. Този случай, охлади отношенията между двете държави и Турция дълго търпеше загуби, заради отлива на руски инвестиции и туристи в страната. В същото време Русия, беше санкционирана от и САЩ, за какво ли не. В крайна сметка през 2018г., двете държави са в топли отношения и дори се забелязва, преминаване на Турция към източния лагер. Разбира се не показно, но полека и тихо.

На 27 октомври 2017г., каталунското или каталонското правителство, обяви едностранно независимост от Мадрид. Откъсването на толкова важна територия от целостта на Испания, би довело до национална криза, като се има предвид факта, че град Барселона, се намира в територията на Каталония или Каталуния. Каталуния, все още не е призната като самостоятелна държава, но нищо не  изключено.

В Македония, на 11 януари 2018г., беше приет закон с който албанския език, вече е втория офицялен език в страната. Този акт, застрашава целоста на македонската държава, която все повече се разкъсва, между изтока и запада.

Списък на терористичните атаки в Европа:

24 май 2014 г. – четирима души бяха убити в стрелба в еврейския музей в Брюксел. Нападателят е френският гражданин Мехди Немуш. Той бе заловен в Марсилия във Франция и екстрадиран към Белгия, където ще бъде съден.

7 януари 2015 г. – радикализираните братя Куаши нападнаха редакцията на сатиричния в. „Шарли ебдо“ и убиха 12 души, в това число водещи журналисти и карикатуристи. Нападателите бяха ликвидирани два дни по-късно паралелно с ликвидирането на Кулибали. Разследването показа, че Куаши и Кулибали са съучастници.
На 8 януари Кулибали убива служител на реда в предградие на Париж. 9 януари 2015 г.  отново Кулибали, взе за заложници, клиенти на еврейски супермаркет в Париж и уби четирима от тях. Един ден преди това, същия уби служител на реда в предградие на Париж. Кулибали бе ликвидиран от полицията.

Вечерта на 13 ноември 2015 година в Париж и Сен Дени (предградие на града) са извършени поне шест едновременни терористични нападения. Поне 128 души загиват, а десетки са ранени. Осем от нападателите са сред загиналите, като седем от тях са се самовзривили.

22 март 2016 г. – Трима атентатори на ИД, всичките белгийски граждани, се взривиха на международното летище на Брюксел, Завентем и на метростанция Маалбек. В резултат 32 души бяха убити, ранени бяха 340 души. При разследването бяха открити връзки на нападателите с атентатите от ноември 2015 г. в Париж.

14 юни 2016 г. – Французин от марокански произход уби полицейски командир пред дома му в предградие на Париж, а после и неговата партньорка, която също работила в полицията. За да подсигури бягството си, терориста взима за заложник, детето на двамата убити полицейски служители. Сам признава, че е действал по призив на ИДИЛ. 14 юли 2016 г. –  Мъж вряза камион в множество на крайбрежния булевард на Ница във Франция и уби 86 души. Ранените бяха над 450. ИД пое отговорност за нападението, а нападателят бе идентифициран като пребиваващ във Франция тунизиец.

18 юли 2016 г. – 17-годишен афганистански бежанец с брадва и нож атакува пътниците на влак в района на германския град Вюрцбург и рани четирима души, преди да бъде ликвидиран. ИД пое отговорност за атаката.

22 юли 2016 г. – 18-годишен германо-иранец уби 9 души в търговски център в Мюнхен. Нападателят нямал връзки с ислямистите, а се възхищавал на масовите убийци. Нападението съвпадна с петата годишнина от масовото убийство на десетки хора от норвежеца Андерш Брайвиг в Осло и на остров Ютоя.

26 юли 2016 г. – двама нападатели прерязаха гърлото на свещеник и раниха заложничка в църква в Сент Етиен дю Рувре във Франция. Нападателите бяха ликвидирани. Те са се врекли във вярност на Ислямска държава.

24 юли 2016 г. – 21-годишен сирийски бежанец бе арестуван, след като уби бременна и рани двама души с мачете в германския град Рьотлинген. Полицията каза, че няма индикации, че става дума за тероризъм.
Същия ден. – сириец рани 15 души като се взриви в района на музикален фестивал в германския град Анбах. ИД пое отговорност за нападението. 27-годишният нападател дошъл в Германия преди две години и поискал убежище. Той е преминал и през България, а в Германия е имал редица проблеми с полицията.

3 февруари 2017 г. – мъж, размахващ мачете и викащ „Аллах е велик“, атакува военен патрул пред търговски център на входа на Лувъра в Париж. Той бе ранен. Идентифициран бе като египетски гражданин.

18 март 2017 г. – мъж нападна военен патрул на летище Орли в Париж, след като преди това бе стрелял по полицейски патрул. Той бе застрелян.

Не правете грешката да броите жертвите!
Не са малко и няма да ви стане по-леко.
В тези „мирни“ времена, ние трябва да се замислим, какво е необходимо за да се предпазим.
Войната не е решение!