Българска рок група, проби във френско радио!

Българската рок група, „Casual Threesome“, събра най-много гласове, във френското TST Radio.

Групата беше наредена от рок слушателите на заслуженото 1во място в класацията, а номинираната песен се казва, Lie within a lie.

Ето и благодарствените слова на членовете на рок бандата:

Благодарим на всички наши нови почитатели във Франция!! 🇫🇷 Lie Within A Lie & Phoenix в Топ 5 😍OMG!!! Броят на български групи отвъд граница расте!! Thank you, TST Radio 👏🤟🏼😁❤️ Hope to see you on a LIVE 🤩 SHOW soon🎶!!!

Следващата снимка пък, е от стената на Николай Воденичаров-Никеца, вокалист на групата.

Списанието, пожелава успех на българската рок банда!

Надяваме се, да пишем за повече български успехи, зад граница, пък и на наша територия!

Посегателство върху собственост на частна фирма, на Бунарджика!

По време на фестивала “ Opera Open“, се поставя техника за стотици хиляди левове, като част от нея, бе брутално унищожена от вандали, на 4ти юни, през нощта.

Посегателите, са разбили 55 инчов екран, разположен на стълбите, водещи към паметника на Альоша.

Очевидно не са знаели, че има охранителни камери, които са заснели вандализма и още в понеделник, ще започне проверка на случая.

Екрана е собственост на фирма „Динакорд Евент“ Пловдив и е на стойност, няколко хиляди лева.

Надяваме се на положителна развръзка!

Нашето електронно списание, ще се опита да предостави кадри на своите читатели, веднага, щом такива бъдат иззети от полицията за проверка!

Списанието, осъжда всяка вандалска проява, не само в периметъра на Бунарджика, но и навсякъде в Пловдив и изобщо в България.

Ще сме благодарни, ако има сигнал и от очевидци, като анонимността им е гарантирана!

Патриот в България…

Какво означава, да си патриот в България?

Едва ли, господата от обединените формации, ще разберат този въпрос, понеже за тях, патриотизъм, означава да буташ стари баби по границата, да се биеш в гърдите с история и да цитираш бай Ганя, като с пълно гърло крещиш пред чужденците, че си „булгар, булгар“.

За тях това означава, да прибереш народните пари и да построиш хотелчета, уж за военнослужещи или да вдигнеш висока ограда със съседна държава, като я обявяваш за огромна опасност, докато през това време, собственото ти правителство, лобира за частни интереси именно пред нея. (Разбирате ме!)

Ще ви цитирам тук, един наш герой, който очевидно не харесва думата патриот и доста добре описва от дистанцията на времето, днешната картина в България, а после ще ви покажа, на какво се натъкнах в дебрите на фейсбук.


Патриот е – душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!

И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек – що да прави?
продава си и душата.

И е добър християнин:
не пропуща литургия;
но и в черква за туй ходи,
че черквата й търговия!

И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек – що да прави?
залага си и жената.

И е човек с добро сърце:
не оставя сиромаси;
но не той вас, братя, храни,
а вий него със трудът си!

И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек – що да прави?
изяда си и месата.

И как сега да коментирам патриотите, като без да получи нищо в замяна и без да има, за какво да е благодарен на тази държава, която го е оставила на милосърдието на времето, този Човек, отдава почит на героите, вместо да се занимава със своите битовизми.

Ще кажа само няколко думи!

Това е патриотизъм!

Не чакаш да ти даде държавата, а просто я обичаш и почиташ.

Почиташ нея, почиташ предците си и продължаваш да вършиш ежедневните си задачи, пък ако ще да са трудни!

Няколко нови книги.

Претърсих прашните сандъци на Пловдив и открих още фактология за Вас.
Намерих някои интересни книги, които ще предоставят информация, която е трудно достъпна или невъзможна за намиране другаде.
За пример ще дам едно стихотворение на Н. Райнов, изпратено до Т. Влайков с молба да бъде отпечатано във вестник „Демократичен печат“, но то не е публикувано и остава неизвестно за широката аудитория.
Следващите няколко седмици, ще разгледаме и останалите книги, имайте търпение.
С извинение за лапсусите по време на прочита, ето го и видеото:

Писмо от проф. Стефан Консулов.

Прочит на подобен вид документи, ни помага да разберем по-добре,един отминал период от нашата история.
Всички сме чували за политическите лагери на комунизма и неговите жестокости, които са неуспорими и са заклеймени от историята.
В прочита на това писмо-документ, написано в далечната 1942 година, от многоуважавания професор Стефан Консулов, (за който обаче почти нищо не се открива в българските документи или поне не лесно) ще разберем, че още преди 1944-5 година, комунистическите отряди, са действали и са всявали смут сред политиците по онова време.
От писмото става ясно, че част от постовете в страната, са заети от „червените“, в това число и министъра на просветата, Борис Йоцов.
В документа откриваме още, че и нацистите не са тупали по рамото, за да изкопчат информация, а са действали с твърда ръка.
Професор Консулов, споменава за разстрели на български войници, които са помагали на комунистическите отряди и за изтръгнати признания, кой и кога ги е вербувал към „червените“.
От предишното видео, за писмото късаещо защита на българските евреи, стана ясна позицията на българския народ, относно геноцида над друг народ.
От това писмо, става ясно, какво се е въртяло из главите на част от българската аристокрация, през далечната 1942 година.

Приятно слушане:

Из прашните сандъци.

„Из прашните сандъци“, е поредица от клипове на прочити на стари книги, които представляват документи и писмени източници за историята и битието на българите през вековете.

А ето и първото видео:

Филипи или Пловдив? В кой от двата града е проповядвал апостол Павел?

Попаднах на няколко интересни факта за града ни.
С помощта на писмо, намерено в книга и статия от вестник, дадени ми от човек, който събира информация и писмени източници за историята на град Пловдив от 40 години, изнамерих няколко интересни пасажа, които са описани от чуждестранни посетители на страната ни през вековете.
Първо, нека обясня накратко, какво вдъхнови тази статия.
От години битува идеята, че апостол Павел, е проповядвал в Пловдив и в „Послание до филипяните“, апостолът говори за жителите на днешен Пловдив, а не за гръцкия град Филипи.
Как бихме могли да докажем това?
Нека видим, какво пише в текста:

[16:9] През нощта се яви на Павла видение: стоеше пред него един мъж, македонец, който го молеше и думаше: мини в Македония и ни помогни!
[16:10] След това видение веднага поискахме да тръгнем за Македония, понеже разумяхме, че Господ ни е повикал да проповядваме там Евангелието.
[16:11] И тъй, като отплувахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, а на другия ден – в Неапол,
[16:12] а оттам във Филипи, който в тая част на Македония е първи град – римска колония. В тоя град престояхме няколко дни.
[16:13] А в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят, и като седнахме, говорихме на събралите се жени.
[16:14] И една богобоязлива жена от град Тиатир, на име Лидия, която продаваше багрени платове, слушаше; и Господ й отвори сърцето да внимава на това, що говореше Павел…

Когато говорим за Македония от времето на апостол Павел, то тази римска провинция обхваща териториите от Адриатическо море до Черно море и от Бяло море до Стара Планина.
В този регион, главните градове са Солун и Филипополис, вторият става столица на провинция Тракия, след 46г. сл. хр.
Град Филипи в Гърция, никога в историята не е бил важен град, освен заради твърдението, че ап. Павел е проповядвал там и се обръща към тях в посланието си.
От друга страна Филипопол е важна стратегическа точка от империята.
Освен това, текста говори за голяма река, където хората се събират и да се молят.
Около гръцкия град Филипи преминава малък приток на р. Струма и то на километри от населеното място.
Съмнявам се, че жителите на този град, са имали обичай да пропътуват по няколко километра всеки ден, за да се молят край малко поточе, защото този приток на р. Срума, не е повече от поточе.
От друга страна, през Филипопол преминава р. Еброс (Хеброс(Марица)), която по това време е плавателна и пълноводна.
Минава близо до града и от хиляди години, обитателите му се радват на богатствата с които реката ги дарява.

[16:40] А те, като излязоха из тъмницата, отидоха у Лидиини, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха.

Тук мога да отбележа, че тъмница има в големи градове с разположени в тях легиони, иначе казано, важните центрове.
Никой не би разположил легион за постоянно в малкото градче Филипи в Гърция.
Да не говорим, че естествено ап. Павел, е търсел големи градове, където има образовани хора, които ще запишат посланието му и ще го предават и на околните градове и села. Нали мисията му, е да разпространи Християнството.
С какво би му било полезно, малкото градче Филипи?

По нататък в текста пише:

20:2] а като премина ония места и даде много наставления на вярващите, дойде в Елада;
[20:3] там престоя три месеца. И понеже иудеите направиха против него заговор, когато щеше да отплува за Сирия, той взе решение да се върне през Македония.
[20:4] Придружаваха го до Асия Сосипатър Пиров, бериец, а от солунчани Аристарх и Секунд, Гаий от Дервия и Тимотей, и асийците Тихик и Трофим.
[20:5] Тези отидоха напред и ни чакаха в Троада.
[20:6] А ние отплувахме от Филипи след дните на Безквасниците и в пет дни стигнахме в Троада при тях, дето прекарахме седем дни.

От целия текст, важен е [20:6].
В него отново виждаме доказателство за твърдението си, защото тук се споменава за отплаване, а от  гр. Филипи в Гърция, имате шанс да отплавате, колкото в Сахара да се удавите.
Но защо обяснявам втори път, погледнете картата:
2019-07-11 (1)
Както казахме, река там не минава, а самото Егейско море е на десетки километри.
От друга страна р. Еброс, е пълноводна и плавателна с оживена търговия по нея.


И след като разгледахме самия текст, нека ви покажа статията от вестника, а след това и писмото от книгата.

Plowdiw, drewen i vechen
Ако не се чете от снимката в сайта, заради влошено качество при качването й, ще я предоставя на всеки, който поиска това от мен.
Статията е от месец април 1944 г.
В нея, канадския журналист Ф. Крос, говори за бомбардировките над Пловдив и не изпуска момента да опише града в който се намира.
Та той пише:

„Пловдив беше бомбардиран.
За повечето хора, които четат вестници, тази българска спирка на влакове, е само едно ново име, което се появява в процеса на войната.
Съмнително, е дали един от хиляда канадци, някога е чувал за този град, макар че това, е едно от най-известните места на света.
Християните, го познават като Филипи, а гърците, са го нарекли Филипополис.
Българите сменят името му, след последната война и така след 2000 години, градът губи своята идентичност.
В древността, градът е основан от Филип Македонски.
Той му придава толкова блясък, че Пловдив, не го губи 2000 години след това.
Македонската династия, минава през своята велика ера и се смалява до едно място за паша и един разрушен амфитеатър, като паметник за великото минало.
Филипи придобива ново значение, когато християнският свят започва там, където езическият го изоставя.
Савел от Тарсус, както се е казвал свети Павел, преди да бъде канонизиран, открива първата християнска общност във Филипополис.
Наистина, апостолите за пръв път се описват като християни в Антиохия, но първата истинска църква е издигната във Филипополис.
Павел, е бил горд от своето постижение и най-изключителното доказателство за това, може да бъде намерено в неговото послание към Филипяните.
Савел никога не губи връзката с църквата, която сам основава там, като дава втори живот на тази малка, македонска общност.
След последната война в пристъп на истеричния национализъм, който разруши Европа и за малко да направи това и със света, България смени името на Филипополис, на Пловдив.
Градът загуби своята идентичност и хиляди хора, минаха от там с Ориент Експрес, без да знаят, че тази прашна спирка, е била почитана, като гарда на Филип и като, свещен град на свети Павел.
Нацистите допълнително оскверниха града, с многобройни знамена с пречупения кръст на Хитлер, които се веят злобно от училището срещу гарата… „.
d0bb3

Това пише на 22 април 1944 година, господин Ф.Крос.
Не се изненадвайте от заядливия му тон и обидните за града и държавата изразни средства, понеже по това време, Канада и България, са противници във войната, за разлика от Гърция, която е съюзник на Канада и не само.
Днес всеки европеец знае, че Пловдив е най-древния жив град в Европа.
Благодарение на международни класации и статии в престижни списания, този факти станаха обществено достояние, но да не се отклонявам от темата.
Канадски журналист, потвърждава теорията, която се опитвам да докажа и няма смисъл от повече обяснения.
Човекът си го казва, макар със заядлив и презрителен тон, Пловдив е градът споменат, като Филипи в посланието.
Тук ще отворя една скоба, защото искам да покажа още едно мое твърдение, отнасящо се до писмените и културни паметници, които се явяват свидетели на определени историческимоменти.
В статията „Разрушителите на Пловдив“, критикувах хората, които желаят събарянето на Альоша от тепето, и заявих позицията си, че никои паметник не бива да се събаря или унищожава, защото носи информация в себе си, колкото и болезнена да е тя.
Макар статията на господин Крос да е написана с презрение към България, днес тя има стойност на писмен документ, който отново заверява един исторически факт, а именно пребиваването на апосто Павел в Пловдив и посланието му до жителите на града.


Достатъчно време отделихме на господин Крос, нека ви запозная с Елизабет Крейвън.
Елизабет Крейвън, е пътешествала по нашите земи, през първата половина на XVIIIв.
Писмата, които пише до британски благородници, са ценни исторически източници, за много държави, понеже пътуването й, е обхванало голяма част от Европа, а доста време прекарва и на Балканите.
Въпреки, че по това време България е под османско робство и не съществува на картата на света, успяваме да извлечем ценна информация за нас.
Ще ви покажа извадка от писмо, изпратено от Елизабет Крейвън до Абат Конти, написано на 1 април 1717 година.
От цялото писмо, нас ни интересуват две изречения и сега ще ги споделя с вас.
66706269_396617530960235_6065387858049368064_n

„Във Филипополис открих една секта християни, които сами се наричат павликяни. 
Показват една стара черква, където казват, че бил проповядвал Св. Павел.
Той е любимия им светец, както Св. Петър, е на Рим и не забравят да му отдават предпочитание пред останалите апостоли.“

През 1717 година, Европа вече знае истината, а тя е следната:
Апостол Павел идва във Филипопол, покръства първите европейски християни и създава първата християнска църква, като след това отплава по р. Еброс и продължава пътя си.

И Пловдив пак е столица!

Много пловдивчани, пък и много хора от други градове, а и много хора от Европа, очакваха датата 12 януари 2019 година.
Къде за да си излеят омразата, къде за да поспорят, други чакаха откриването, за да се насладят на шоуто, което организаторите бяха подготвили.
На 12 януари, ходих няколко пъти до „кулата“, която за краткото си съществуване, се превърна в един от символите на града, който също беше оплюван, иронизиран и едновременно с това, пораждаше възхищение у някои хора.
Един такъв пример, беше възрастна жена, която мъмреше някъде сред тълпата, че били дадени 70 милиарда лева за тази кула.
Безбожно било, това дето сега се прави, вместо да дадат тези пари на хората.
Това естествено не е вярно и цифрите са колосални, но тя вярваше в това си твърдение.
Имаше и такива, които се притесняваха, дали кулата няма да се срине, да се подпали и прочие, и прочие, на други им беше скучно, понеже озвучаването наистина не беше на ниво.

Няколко примера, за недоволни хора.
Нарочно не им скрих имената, така или иначе, вече са излезнали с името си и са казали, каквото имат да казват.
Естествено, че всяко мнение заслужава уважение, но бива ли в този ден, когато Пловдив отново ликува, да бълва е змии и гущери?

Все пак на откриването вечерта, присъстваха хиляди хора.
Всеки искаше да се доближи максимално и да се наслади на програмата, на светлинното шоу и на огромната привилегия, да е част от едно историческо събитие, Пловдив отново да бъде столица.
Историческо събитие, е и това, че Пловдив, завинаги ще остане в историята, като първия български град, столица на европейската култура.
Някак си е закономерно, точно тук да бъде европейската столица на културата, някак закономерно е, този град да бъде представител на страната, защото както обичаме да се шегуваме тук- „Всичко хубаво тръгва от Пловдив и отива към София.“
Колкото на шега, толкова и сериозно е това твърдение, защото непосредствено след освобождението, редица писатели, поети, художници и музиканти, са започнали да градят името си тук, или са избрали този град за да продължат творчеството си.
Закономерно е, защото това е най-древния жив град в Европа, град побрал в себе си историята и спомените на различни култури, етноси и дори империи.
Та така…
Пловдив отново, е столица и пловдивчани, отново могат да покажат пред България и Европа, какво богатство притежава този град.
Не само исторически, не само културни, но и много други ценности, които притежава градът ни.
Препълнените фестивали, културните събития, са ежедневие, заведенията пълни с живот и нощния Пловдив, вече ще радват не само нас, пловдивчаните, но и всички онези, които са дошли за да се насладят на смесената ни и понякога странна, но пленяваща култура.

И Пловдив пак е столица!

Разрушители на Пловдив.

В социалните мрежи, възкръсна една идея, която отново раздели българите на два лагера.

Отново някой иска да разрушава в името на демокрацията и свободата.

Прочетох уважаеми читатели, че в Пловдив, нашият любим град, отново е плъзнало нелепото хрумване, да бъде съборен паметника на Альоша.

Питам се „защо“ и наистина не намирам смислен отговор на този въпрос.

Кажете ми, къде се е чуло и видяло да се събарят паметници, които на всичкото отгоре са емблематични за града.

Да знам, ще ме линчуват е за тези думи, но това е истината!

Альоша е един от символите на Пловдив, колкото и да ви е неприятното от този факт.

Тук обаче ще ви покажа, част от спора за свалянето на паметника, който прерастна в тенденциозното деление на русофили и русофоби.

Странното е, че нито един от двата лагера, не се сеща, че значението на паметника, се определя от асоциацията която буди у хората или иначе казано, Альоша символизира това, което е в главата ви.

За едни е паметник на съветски окупатори. За други е паметник на съветската армия, а за трети, място за посрещане на изгрева и изпращане на залеза, място за отдих, място за разходка.

Във всеки един от тези случаи, паметника на Альоша, е събудил у всяка една от тези групи някаква асоциация,което е и целта на един паметник. Вместо да рушите всичко що е пипнато от комунист, гледайте, да го нагодите спрямо сегашните си потребности, вместо да губите ценни ресурси в построяване на нещо, което след 20 години няма да е удобно на децата ви и те ще искат да го съборят.

Кажете ми още нещо!

Защо Франция и Германия успяха да се спогодят след втората световна война и днес да са добре смазани колелета, движещи европейската икономика.

Нека ви припомня драги разрушители, че Германия окупира Франция през втората световна война!

Следващите снимки са взети от коментарите, към различни публикации за сваляне на паметника на Альоша и една страница, която се нарича „Delete Альоша“.

Чудя се, как може да очакваш сериозност в думите, от човек, който сам нарича себе си „Психо Десен“?

Лозунгът „Да свалим Альоша от наряд“, е всъщност заглавието на една статия на Волен Сидеров от началото на демокрацията.

Днес обаче, Сидеров е обърнал нова страница в живота си и на неговите митинги се вее руското знаме.

Това в смисъл, че е корумпиран и фалшив, колкото всяка дума излязла от устата му, не че е прав да развява чуждо знаме, но пък има право да го прави, все пак е патриот, незнайно на коя държава!

Това са различните гледни точки по темата.

Аз не смятам, че паметника трябва да бъде съборен.

И без това в Пловдив само се руши и нищо не се строи.

Последния пример е със стадион Христо Ботев,който все още стои недостроен.

С разрушени паметници и никаква култура, с ниски заплати, но високо его, с празни стомаси, но кресливи гърла, сме най-бедните в Европа, но сме и най-големите патриоти. Нали????

Израел на североизток от Йеросалим.

Колко държави имат Евреите?

Тук повечето от вас, а до вчера и аз, ще кажете само една, Израел.
Това обаче, не е съвсем вярно!
В далечния изток на Русия, както се казва, през девет планини в десета, се намира една малка територия, притисната от два мощни гиганта, Русия и Китай.
Точно там се намира малката Еврейска автономна област, която на практика е най-самостоятелната държава в състава на Руската Федерация.

Днес там живеят основно руснаци и много малко евреи, но държавата си остава с това име.
Територията на която е разположена е с големина 36 271 km2 и над 160 000 жители.
През нея текат над пет хиляди реки, които са притоци на основната река Амур.
Основен град на еврейската автономна област, е град Биробиджан с население малко над 74 хиляди души.
Характерна за града, е текстилната индустрия, както и хранително-вкусовата.

За презентацията е нужен JavaScript.

В Биробиджан, се намира Приамурски държавен университет „Шолом-Алейхем“.
За малките си размери и малобройното население, Биробиджан разполага с 3 музея.
„Музей на съвременните изкуства ЕАО“, „Крайведчески областен музей“ и „Музей на славата“.
В града има също и 4 тетъра, градски дворец на културата и регионална филхармония.

Освен Биробиджан, в ЕАО, има още няколко населени места с над 5 000 души.
Град Облучие и селата Николаевка, Ленинское и Амурзет, които са села от градски тип.

Облучие е селище, създадено през 1911 година, покрай строежа на транссибирската магистрала.
Днес селището се обитава от малко над 8 хиляди жители.
Получава статут на град в края на 30-те години на XXв.
В региона на Облучие, се произвеждат строителни материали, цветни метали и хранителни стоки.

За презентацията е нужен JavaScript.


Административен център на Уляновска област, е град Николаевка с население около 6400 души, който също е село от градски тип.

 

За презентацията е нужен JavaScript.

Странното в тази автономна област, е че еврейската общност, е под 1 процент от жителите в страната, за разлика от руснаците, които съставляват над 90 процента, обаче титулния народ, са евреите и надписите в градовете, също са на два езика, руски и идиш.