Патриот в България…

Какво означава, да си патриот в България?

Едва ли, господата от обединените формации, ще разберат този въпрос, понеже за тях, патриотизъм, означава да буташ стари баби по границата, да се биеш в гърдите с история и да цитираш бай Ганя, като с пълно гърло крещиш пред чужденците, че си „булгар, булгар“.

За тях това означава, да прибереш народните пари и да построиш хотелчета, уж за военнослужещи или да вдигнеш висока ограда със съседна държава, като я обявяваш за огромна опасност, докато през това време, собственото ти правителство, лобира за частни интереси именно пред нея. (Разбирате ме!)

Ще ви цитирам тук, един наш герой, който очевидно не харесва думата патриот и доста добре описва от дистанцията на времето, днешната картина в България, а после ще ви покажа, на какво се натъкнах в дебрите на фейсбук.


Патриот е – душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!

И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек – що да прави?
продава си и душата.

И е добър християнин:
не пропуща литургия;
но и в черква за туй ходи,
че черквата й търговия!

И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек – що да прави?
залага си и жената.

И е човек с добро сърце:
не оставя сиромаси;
но не той вас, братя, храни,
а вий него със трудът си!

И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек – що да прави?
изяда си и месата.

И как сега да коментирам патриотите, като без да получи нищо в замяна и без да има, за какво да е благодарен на тази държава, която го е оставила на милосърдието на времето, този Човек, отдава почит на героите, вместо да се занимава със своите битовизми.

Ще кажа само няколко думи!

Това е патриотизъм!

Не чакаш да ти даде държавата, а просто я обичаш и почиташ.

Почиташ нея, почиташ предците си и продължаваш да вършиш ежедневните си задачи, пък ако ще да са трудни!

Автор: Иван Иванов

Кой съм аз ли? Писател и поет, интересуващ се от всичко което ни заобикаля. Всичко онова, което можем да изпитаме в живота. Всяко чувство, всеки вик и всеки ден. Смятам живота за прекрасен, защото е труден. Никой не харесва лесните игри, защото са безинтересни. За да живеем обаче, вместо просто да съществуваме, трябва да се стремим да оставим ярка следа. Диря с която да ни запомни обществото. Защо да го правим ли? Защото не е важно как си живял, а как ще те запомнят. Паметта е нещото което трае и след смъртта. А има ли нещо по-хубаво от това, да докоснеш нечие сърце с дума или мисъл и да го превърнеш в надгробно свое слово.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s