Всеки ден четем или слушаме, изобщо информираме се, че някой е загинал в катастрофа, починал след лекарска небрежност, застрелян в центъра на града, в храстите с прерязано гърло, самозапалени, други пък ги самоубиват.

След огромната, негативна статистика, се чувствам като ветеран от войната, който е оцелял между куршумите и е все още тук за да разкаже.

В тази страна, има хиляда начина да загинем, още щом стъпим на улицата, и още толкова щом се приберем вкъщи, което би следвало да ни притеснява, но ние си живеем в мизерията, като слушатели или зрители и съществуваме в едно време, което няма да ни запомни.

Бедност, нищета, корупция, тарикати, наглеци, некомпетентни строители с непоклатимо его, с нищо незаслужено естествено, отровна храна, отровен въздух, отровна вода, отровен живот… Това е, което ни убива и докато сме живи, нека да описваме за да се помни и да не се забравя, кой ни го причини…