Roots of disease – Историята на една пловдивска банда.

В последния ден преди новогодишната нощ, на 30 декември 2018 година, към 7 и нещо вечерта,  се запознах с едни момчета, събрани в общ проект, с една обща мечта и една обща цел, водени от общата им любов към музиката.

Пред мен бяха Roots of Disease или иначе казано:

Ясен Димитров – Вокалист
Венцислав Петков – Китара
Момчил Атанасов – Китара
Добрин Стоянов – Бас
Васил Бохоров – Барабани

Чуйте разказа им, за пловдивската сцена, коментари за български групи и за това, колко трудно се прави музика и изобщо изкуство в България.
Разговора беше достатъчно изчерпателен и въпреки, че не протече както очаквахме, въпреки страничните шумове, записът все пак беше направен и историята на „Корени на заразата“, беше разказана.

Чуйте я:

Чуйте още:

Смърт навсякъде.

Всеки ден четем или слушаме, изобщо информираме се, че някой е загинал в катастрофа, починал след лекарска небрежност, застрелян в центъра на града, в храстите с прерязано гърло, самозапалени, други пък ги самоубиват.

След огромната, негативна статистика, се чувствам като ветеран от войната, който е оцелял между куршумите и е все още тук за да разкаже.

В тази страна, има хиляда начина да загинем, още щом стъпим на улицата, и още толкова щом се приберем вкъщи, което би следвало да ни притеснява, но ние си живеем в мизерията, като слушатели или зрители и съществуваме в едно време, което няма да ни запомни.

Бедност, нищета, корупция, тарикати, наглеци, некомпетентни строители с непоклатимо его, с нищо незаслужено естествено, отровна храна, отровен въздух, отровна вода, отровен живот… Това е, което ни убива и докато сме живи, нека да описваме за да се помни и да не се забравя, кой ни го причини…

Разсъждение върху ситуацията.

Как е възможно, политиците в тази държава, да твърдят, че живеем добре и вървим само нагоре?

Народа мизерува, народа страда, народа е под диктатура.

Една съвременна, демократична, европейска държава, се управлява от съвременни, демократични, европейски башибозуци, които пият сиромашката кръв, без жал и срам, до последната капка.

В модерна Европа, през XXI век, една държава в края на стария континент, е оставена на милостта на съдбата и смелостта на народа си.

Докато най-старата държава на континента, догаря без да има кой знае какви алтернативи, нейните управляващи, съдират и последните парчета кожа от оголения труп на своята нация.

Данъците са непосилни, заплатите минимални, а чувството за отговорност го няма.

Думата на избирателя, е пренебрегвана и потъпквана, а желанията му, натикани в тъмен ъгъл, където ще дочакат своята забрава.

„…ако си във времето песъчинка, те призовавам да счупиш часовника. В империи всяващи страх и разруха сам се ражда бунтовника!“