Ще ми се!

Ще ми се, да живея сред народ, който почита традициите и обичаите си, който милее за историята и културата си.
Ще ми се, да съжителствам с народ, който уважава възрастните хора и инвалидите, народ който отрича насилието над слабите и толерира единението на хората.
Иска ми се, ама искрено желая, да живея в независима страна със собствена неподправена история и ясно бъдеще, с която да се гордеем и на която можем да разчитаме, като на майка кърмилница, а не като на злата мащеха.
Така ми се ще да живея в свободна държава, със свободни и будни граждани, които ги е грижа, какво се случва с родината и роднините им.
Живее ми се в чиста и свята република, живее ми се в България!

Това бяха желанията ми!
Сега въпросите…

Къде сте братя българи?
Къде сте, когато сте нужни на България?
Трябва ли ви пак освободител?
Трябва ли ви още кръв?
Трябва ли ви още време?
Колко още ще ви мачкат?
И последно…
Защо мислите братя, че без България, сте нещо повече от скитаща скала из космоса?
Никога няма да бъдете приети в Европа, като равни!

„…а чужбина, тя ни вика с робските латерни, безлики и модерни!…“

     IДI

Автор: Иван Иванов

Кой съм аз ли? Писател и поет, интересуващ се от всичко което ни заобикаля. Всичко онова, което можем да изпитаме в живота. Всяко чувство, всеки вик и всеки ден. Смятам живота за прекрасен, защото е труден. Никой не харесва лесните игри, защото са безинтересни. За да живеем обаче, вместо просто да съществуваме, трябва да се стремим да оставим ярка следа. Диря с която да ни запомни обществото. Защо да го правим ли? Защото не е важно как си живял, а как ще те запомнят. Паметта е нещото което трае и след смъртта. А има ли нещо по-хубаво от това, да докоснеш нечие сърце с дума или мисъл и да го превърнеш в надгробно свое слово. Покажи всички публикации от Иван Иванов