Израел на североизток от Йеросалим.

Колко държави имат Евреите?

Тук повечето от вас, а до вчера и аз, ще кажете само една, Израел.
Това обаче, не е съвсем вярно!
В далечния изток на Русия, както се казва, през девет планини в десета, се намира една малка територия, притисната от два мощни гиганта, Русия и Китай.
Точно там се намира малката Еврейска автономна област, която на практика е най-самостоятелната държава в състава на Руската Федерация.

Днес там живеят основно руснаци и много малко евреи, но държавата си остава с това име.
Територията на която е разположена е с големина 36 271 km2 и над 160 000 жители.
През нея текат над пет хиляди реки, които са притоци на основната река Амур.
Основен град на еврейската автономна област, е град Биробиджан с население малко над 74 хиляди души.
Характерна за града, е текстилната индустрия, както и хранително-вкусовата.

За презентацията е нужен JavaScript.

В Биробиджан, се намира Приамурски държавен университет „Шолом-Алейхем“.
За малките си размери и малобройното население, Биробиджан разполага с 3 музея.
„Музей на съвременните изкуства ЕАО“, „Крайведчески областен музей“ и „Музей на славата“.
В града има също и 4 тетъра, градски дворец на културата и регионална филхармония.

Освен Биробиджан, в ЕАО, има още няколко населени места с над 5 000 души.
Град Облучие и селата Николаевка, Ленинское и Амурзет, които са села от градски тип.

Облучие е селище, създадено през 1911 година, покрай строежа на транссибирската магистрала.
Днес селището се обитава от малко над 8 хиляди жители.
Получава статут на град в края на 30-те години на XXв.
В региона на Облучие, се произвеждат строителни материали, цветни метали и хранителни стоки.

За презентацията е нужен JavaScript.


Административен център на Уляновска област, е град Николаевка с население около 6400 души, който също е село от градски тип.

 

За презентацията е нужен JavaScript.

Странното в тази автономна област, е че еврейската общност, е под 1 процент от жителите в страната, за разлика от руснаците, които съставляват над 90 процента, обаче титулния народ, са евреите и надписите в градовете, също са на два езика, руски и идиш.

 

 

 

 

Военният клуб в Пловдив

През последните години, Пловдив се промени много и в някои квартали, старите сгради почти липсват извън „Главната“.
Да, хубаво е, че градът се модернизира и върви напред, като всеки европейски град, но миналото не бива да бъде зачеркнато.
То също има своя отпечатък върху градския бит и привичките на хората.
Все още има запазени сгради, които могат да бъдат видени и които чакат своята реставрация, за да допълнят облика на модерния Пловдив.
По центъра, архитектурата беше запазена и добре реставрирана.
Малките тесни улички на „Капана“, могат да те запленят до толкова, че наистина да се изгубиш сред различните атракции и заведения, които предлагат всевъзможни емоции, както от към дизайн, така и от към меню.
29133696264_a065085acd_h-1024x68456365_660_370
Наистина има какво да се види в съвременния град, но някога всичко, което е било модерно за града е тръгвало от една конкретна сграда.
Като се замисля, дори днес „Главната“ започва от тази сграда.
vodsc03580photo_verybig_312471
Военният клуб някога е диктувал модата в града.
В годините, когато сградата е била построена, военните са съставлявали тогавашната българска аристокрация, така че ритъмът на града определян от тях.
Бални танци, мода, стил и изобщо светския начин на живот, се е диктувал от същата тази сграда.
Идеята за такава сграда в града, датира от 1898 година, когато е удобрен проекта за нея от градската управа на 25 март, а кмет на града е Христо Г. Данов.
Строежът й започва през 1906 година, а за архитект на проекта, е избран Никола Лазаров, който е проектирал веонните клубове в София, Шумен и Сливен.
pld_5F25
Откриването на Военият клуб, е на 31 декември 1908 година с новогодишен бал.
Military_Club,_Plovdiv,_Bulgaria_on_old_photo1397556113524571485371833_voenenosnovna
Всъщност, тогава сградата има три купола отгоре, които днес липсват, заради разрушителното чирпанско земетресение, което е нанесло огромни щети на цялата околност.

Сградата, тъкмо е била отремонтирана, след големия пожар от 18 януари 1927 година, когато само няколко месеца след ремонта, през пролетта на 1928 година, разрушителното земетресение поразява сградата.
В новия ремонт, не са включени куполите, които са били емблематични за сградата.
В наши дни, се прокрадва идеята, че все пак ще има нов ремонт за тази емблематична сграда и този път, куполите ще бъдат възтановени, а Военният клуб, ще добие предишното си величие.

Сега, след като видяхме как е изглеждала тази градска забележителност някога, някак си празнотата на куполите, се усеща по-силно.
f3e9b215b26dfe1e1b580531a2e72bd6_XL

Днес, е 9 август.
Календара, е наблъскан със събития, които са се случили на тази дата.
Повечето от тях, са свързани с военни събития, победи на едни и трагедии за други, но има и събития, които си струват и които правят този ден смислен.
Реших да пусна тази статия днес, както и да напомня за една статия, която публикувах преди време.
В нея разказах за изложба, на която попаднах случайно в Пловдив, докато вървях към Дом на Културата „Борис Христов“.
След като ми се откри свободно време, посетих изложбата на картини в галерията срещу градската градина, близо до популярния клуб „Морадо“.
Там ме запознаха с непознатата култура на далечен Китай, който успява да разпръсне учението й, из целия свят, защото това изкуство учи на доброта, истинност и търпение.
На фона на събитията от календара, като 9 август 1942 година, когато японската армия побеждава войските на Алианса в битката при Саво.
Само три години след това, на 9 август 1945 година, е бомбардиран град Нагазаки в Япония.
Бомбардиран с атомна бомба, само три дни след друг японски град, град Хирошима, който претърпява същия ужас на 6 август 1945 година.
На този ден през 1920 година, влиза в сила Ньойският мирен договор, наложен на България, след поражението й в Първата Световна война.
Също така обаче, 9 август е празник в много държави.
Днес е „Международния ден на коренното население“, „Ден на републиката“ в република Карелия, „Ден на защитата от пожари“ в САЩ.
На този ден Сингапур получава независимост от Малайзия, така че днес там празнуват „Денят на независимостта“.
Мисля, че тази информация е достатъчна, а иможете да я намерите в интернет, както и допълнения към нея.
Както сами виждате, голяма част от събитията, са свързани с нечия загуба и нечия победа, но докато едни празнуват, други тъгуват за дадените жертви.
Тук се намесва това изкуство за което говорих.
Изкуството на „Джън Шан Жен“ или „Истинност, доброта и търпение“, е една общност от хора, репресирани дълги години в Китай, но успели да оцелеят и съхранят наследството си, като и до ден днешен, то продължава да се обогатява.
Клипът, е взет от официалния канал на „Falun Info BG“, където можете да видите и да се запознаете с изкуството и традициите на 100 милиона души, пръснати из целия свят.