Всяка година пиша по нещо за Апостола на свободата, като в повечето случаи, се питам дали сме достойни дори да почитаме паметта му.

С какво заслужихме саможертвата на „Твоя един син Българийо?“

Спазваме ли поне до някъде заветите на този пазител на българския патриотизъм?

Всъщност, повече от век, продължаваме да се тупаме в гърдите, със саможертвата на Левски, но никога не постигнахме неговата „Свята и чиста република“.

Дори свободни, омразата тлее в сърцата ни и никога не заживяхме, като равни.

Васил Левски, най-достойния пример за децата ни, най-светлия пример за човечност и себеотрицание, примесено с храброст и саможертва, доблест, чест и патриотизъм.

Все неща, които са ни чужди в наши дни.

Няма да задълбавам с факти от живота на Васил Кунчев, защото всички медии ще ви ги тиражират днес.

Поклон пред светлата ти памет.

Поклон пред всеки твой завет.

Поклон пред чистото ти знаме.

Дано вървим след теб, напред.

Почивай в мир Апостоле, дано някой ден намерим заветите ти вътре в нас, за да успеем да изградим твоята „Свята и чиста република“!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s