Левски

Всяка година пиша по нещо за Апостола на свободата, като в повечето случаи, се питам дали сме достойни дори да почитаме паметта му.

С какво заслужихме саможертвата на „Твоя един син Българийо?“

Спазваме ли поне до някъде заветите на този пазител на българския патриотизъм?

Всъщност, повече от век, продължаваме да се тупаме в гърдите, със саможертвата на Левски, но никога не постигнахме неговата „Свята и чиста република“.

Дори свободни, омразата тлее в сърцата ни и никога не заживяхме, като равни.

Васил Левски, най-достойния пример за децата ни, най-светлия пример за човечност и себеотрицание, примесено с храброст и саможертва, доблест, чест и патриотизъм.

Все неща, които са ни чужди в наши дни.

Няма да задълбавам с факти от живота на Васил Кунчев, защото всички медии ще ви ги тиражират днес.

Поклон пред светлата ти памет.

Поклон пред всеки твой завет.

Поклон пред чистото ти знаме.

Дано вървим след теб, напред.

Почивай в мир Апостоле, дано някой ден намерим заветите ти вътре в нас, за да успеем да изградим твоята „Свята и чиста република“!

Стига вече с тези ДЖЕНДЪРИ!!!

От месеци насам, слушаме една и съща тема, която се върти по всички медии и не само.
За или против джендърите?
За или против „Истанбулската конвенция“?
Какво е джендър?
Джендърите завладяха пазара с мартеници!
Джендъри, джендъри, джендъри…
Преди това бяха хомосексуалните паради и свободии, а по-преди това бяха травестити, метросексуални, бисексуални, асексуални и всякакви други самоопределения.
Нямам против всяка от тези принадлежности и спадащите към тях индивиди.
Нямам против, всеки да живее така както сметне за добре, но бива ли бе хора за всичко да парадирате или протестирате?
То да беше за нещо жизнено важно, като плътността на озоновия слой, катстрофалното погубване на планетата, опасността от войни и бедствия или други теми, късаещи всички обитатели на този богохулствен камък, носещ се във космическото пространство.
Защо е необходимо да отдаваме такова внимание на подобни въпроси от никакво естество?
Какво, ако се обявите против конвенцията?
Мъжете няма да се определят като жени?
Жените ще спрат да се правят на мъже?
Хомосексуалността ще спре?
Нищо подобно!
Това са въпроси, които зависят само и единствено от хората, които ще вземат решение за пола си или за сексуалната си ориентация!
Ако спрете да им правите реклама, това което до някъде правя и аз в този момент, може би ще си припомните поговорката:
„Всяко чудо за три дни!“
„Всеки е свободен да гради своето бъдеще или да провали сам живота си!“

И. И.

Защо съм горд с народа си…

Защо се гордея, че съм българин?
Отговорът на този въпрос, винаги ме е тормозел!
Да!
Ние имаме велика история и не малък принос във всяка област на науката, културата и всяка друга сфера.
Въпросът ми обаче, е по повод съвременна България. Тази в двадесет и първи век, която все повече нехае за народа си и не, че самата държава е виновна, а държавния и административен апарат.
За какво е виновна територията и нейното население, че нямаме никакво производство, че нямаме никаква икономика? В едно такова време на слаба България, се чудя с какво да се гордея.
Понеже съм българин, знам че сме инат нация, аз се напънах да видя с какво да се похваля пред приятели от други държави, които нагло изтъкваха своите напреднали в технологиите и автомобилостроенето страни. Навираха ми в носа факти, които не можеш да обориш и които не могат да бъдат компрометирани с лека ръка. Доста размишлявах и колкото и да се напъвах, мисълта ми вървеше все към историята на народа ни. Тогава реших да се разходя по улиците и разбрах! Отговорът на въпроса ми, беше пред очите ми и дори бъркаше в тях с ръждясал пирон. Гордея се, че съм българин, защото сме една от най-толерантните държави на света. Колкото и да се опитват да ни разединят с трагичната ни история в миналото, ние българите, тук включвам и българските турци, се научихме да съжителстваме заедно. Партии и медии ни пропагандират, колко се мразим всъщност, а от другата страна сме ние, които знаем истината. Живея в село, което е известно с това, че населението му е смесено до такава степен, че няма българска и турска част, а просто съседство и добри отношения. Никак не ми пречи да си похапна турска баклава от комшийката по време на Байрам. Убеден съм, че и на нея и се хапват курабийки и варени цветни яйца, когато наближи Великден. Помагаме си взаимно и се уважаваме, повече от колкото политиците ни уважават заплатите си и това е повече от сигурно. Гордея се, че народът ми преодоля своя страх и продължи нататък или поне в голяма степен. Горд съм, че в моята държава, етносите не са репресирани и да не ми харесва много, когато някои от тези етноси не си плащат данъците, но какво са виновни хората, когато държавата я няма? Защо в другите европейски държави няма такива издевателства? Защото има закони! Нямам против храмовете на хората от другата религия, защото живея в този век и знам, че всяка сграда сътворена да служи на хората е паметник на културата и както ние желаем да строим български магазини по света и да имаме свои училища, храмове и други културни сгради, така и останалите народи желаят същото. Така де! Ние не сме повече от тях, нито те от нас. „Слънцето не свети ли еднакво за всички?“
Спомнете си завета на Васил Иванов Кунчев – Левски!

„Най-много са виновни чорбаджиите“

„Днешният век е век на свободата“

„Ще имаме едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република“
“ Ние и сега си имаме господар-султана, а се борим за чиста и свята република, където ще живеем заедно българи, турци, цигани…“

В заключение, ще кажа:
Горд съм от силата на българина да прощава, да отдава и да не се предава. Горд съм че съм потомък на велики хора, които винаги са знаели, че обикновенния човек няма вина за политиката на големците.
Горд съм и с нашите братя от Татарстан, които отдавна знаят, че са българи и никога не се отказаха от този факт! Има обаче едно, но! Това, но е само за онези които ще се подразнят от факта, за останалите няма такава двубуквена комбинация. А всъщност „НО-то“ е, че Татарстан или Булгаристан, са мисюлмани и исляма не им е наложен със сила, за разлика от нашето християнство в Дунавска България.
Вероятно тази статия ще породи много негативни реакции, защото все пак не всеки е готов да прости. Сигурен съм в едно обаче!
Ако не друго, можем да се гордеем с това, че тук няма етнически конфликти, като тези в други държави. Смятам, че хората се обогатяват от двете култури взаимно, без да се интересуват от партийната си принадлежност. Че каква партийна принадлежност, след като няма друга партия, освен тази на олигарсите, които манипулират общественото мнение.

Хейт на воля, моля!