„Пловдив е европейска столица на културата!“

Този слоган ехти навсякъде около нас.
Всички пловдивчани и българи се радват на този факт и наистина градът , е много променен.
Европейската столица на културата обаче, има един огромен недостатък, липсата на сграда за „Пловдивска Опера“.
Правителството тук липсва тотално, държава няма.
„Който иска Опера, да върви в Стара Загора!“
Думи на Бойко Борисов, на когото очевидно не му е необходима културна България, щом може да има транзитна България.
Магистралите са по-важни от образованието на децата ни и дори народът ни.
В същото време в Пловдив се направи грандиозен концерт на „Софийска филхармония“ с диригент Максим Ешкенази и водещи Юлиан Вергов и Анна Пападопулу, а Дони изпя няколко песни за публиката.
На спектакъла, който беше безплатен и свободен за всички, които искаха да го наблюдатват, се рекламираше фондация „Америка за България“, но освен нея, се чуха стойностни произведения на български композитори, съвременни и класически, както и филмова музика от някогашното българско кино.
Споменаха се починалите културни дейци на миналия век, в това число и актьори.
Концертът се проведе на античния театър и всички места бяха заети.
Фестивалът „Оpera open“ също пожъна успехи и показа на пловдивската публика едни от най-известните и интересни опери в Европа.
„Силата на съдбата“, беше поставена на сцената от италианския режисьор, Стефано Пода.
Светлинно, музикално и изпълнено с интересни моменти шоу, течеше в продължение на два месеца, юни и юли, но продължи с пълна пара и през септември, когато на 14-ти същия месец, се проведе юбилейния гала концерт на маестро Борислав Иванов, който отпразнува своята 85 годишнина.
Сигурен съм, че през тези три месеца в които Пловдив се радваше на култура и фестивали, по магистралите са се движели много повече автомобили, от колкото хора са платили билети за опера или концерт, но все пак Пловдив има нужда от сграда за операта, а България е жадна за култура.
За да покажа желанието на българите за творчество и сцена, ще ви представя един български композитор, който е композирал изцяло на брайл, но това има причина, бил е сляп.
Това обаче не го е спряло да твори, а съпругата му да адаптира произведенията за изпълнение от зрящите оркестранти.
Този човек се казва Петко Стайнов и е един от културните дейци, пред които трябва да свеждаме глава, дори само заради борбата им между препятствията на живота и тяхната страст, изкуството.

Петко Стайнов – Ръченица

Няма да представям биографията със собствени думи, тук е добре описана:

https://bg.m.wikipedia.org/wiki/Петко_Стайнов_(композитор)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s