На нея с обич!

Емил Димитров възкръсна снощи в Пловдив.
Любимецът на публиката, човекът който премина желязната завеса с куфар за турне и запали сърцата на хората по цял свят, беше съживен за да се сбогува със своята любима публика.
Даниел Цочев изигра българската легенда, за да принесе пловдивчани в една различна от античната обстановка.
Антония Малинова изигра своята роля, загадъчно и перфектно.
Даниел Цочев изигра един образ, труден за имитиране именно защото е до болка познат на хората и трудно може да бъде заменен в умовете им и се справи отлично.
Антония Малинова не бе с по-лека роля.
Тя трябваше да изиграе най-загадъчната жена, най-мистичния образ и най-приятния спомен в живота на Емил Димитров.
Е, няма да ви кажа, какво е изиграла!
Гледайте спектакъла!
Изпълнен е, с интересни факти от живота на естрадната звезда, изиграни перфектно от двамата актьори.
Песните на Емил Димитров, зазвучаха отново, така сякаш не са спирали.
Вечно актуални, примесени с доза театрален хумор и добра актьорска игра, животът на легендата, бе показан, като на филмова лента пред Неговата любима публика!

Дом за пловдивската опера!

„Пловдив е европейска столица на културата!“

Този слоган ехти навсякъде около нас.
Всички пловдивчани и българи се радват на този факт и наистина градът , е много променен.
Европейската столица на културата обаче, има един огромен недостатък, липсата на сграда за „Пловдивска Опера“.
Правителството тук липсва тотално, държава няма.
„Който иска Опера, да върви в Стара Загора!“
Думи на Бойко Борисов, на когото очевидно не му е необходима културна България, щом може да има транзитна България.
Магистралите са по-важни от образованието на децата ни и дори народът ни.
В същото време в Пловдив се направи грандиозен концерт на „Софийска филхармония“ с диригент Максим Ешкенази и водещи Юлиан Вергов и Анна Пападопулу, а Дони изпя няколко песни за публиката.
На спектакъла, който беше безплатен и свободен за всички, които искаха да го наблюдатват, се рекламираше фондация „Америка за България“, но освен нея, се чуха стойностни произведения на български композитори, съвременни и класически, както и филмова музика от някогашното българско кино.
Споменаха се починалите културни дейци на миналия век, в това число и актьори.
Концертът се проведе на античния театър и всички места бяха заети.
Фестивалът „Оpera open“ също пожъна успехи и показа на пловдивската публика едни от най-известните и интересни опери в Европа.
„Силата на съдбата“, беше поставена на сцената от италианския режисьор, Стефано Пода.
Светлинно, музикално и изпълнено с интересни моменти шоу, течеше в продължение на два месеца, юни и юли, но продължи с пълна пара и през септември, когато на 14-ти същия месец, се проведе юбилейния гала концерт на маестро Борислав Иванов, който отпразнува своята 85 годишнина.
Сигурен съм, че през тези три месеца в които Пловдив се радваше на култура и фестивали, по магистралите са се движели много повече автомобили, от колкото хора са платили билети за опера или концерт, но все пак Пловдив има нужда от сграда за операта, а България е жадна за култура.
За да покажа желанието на българите за творчество и сцена, ще ви представя един български композитор, който е композирал изцяло на брайл, но това има причина, бил е сляп.
Това обаче не го е спряло да твори, а съпругата му да адаптира произведенията за изпълнение от зрящите оркестранти.
Този човек се казва Петко Стайнов и е един от културните дейци, пред които трябва да свеждаме глава, дори само заради борбата им между препятствията на живота и тяхната страст, изкуството.

Петко Стайнов – Ръченица

Няма да представям биографията със собствени думи, тук е добре описана:

https://bg.m.wikipedia.org/wiki/Петко_Стайнов_(композитор)

Гала вечер за Маестро Борислав Иванов.

Маестро Борислав Иванов, дългогодишен директор на Пловдивска Опера, отпразнува своя 85 годишен юбилей с Гала концерт, в който отново вдигна диригентската си палка за пловдивчани. Античния театър беше арената на триумфалното завръщане на Борислав Иванов, който след спектакъла, освен аплодисментите на публиката, получи няколко отличия, сред които и включването му в световния контингент за културно разпространение. След като публиката напусна античния театър, маестро Иванов продължи празненството на най-големите ниво на античния театър, където даде прием за своите колеги. Солистите на пловдивската опера пък, му пожелаха да е здрав за дълги години и пяха за него, както трядицията повелява „На многая лета.“