„…Делят се човеци на черни и бели!
Делят се дори по езици и вери…“

Втори юни.
Ден в който мнозина от нас свеждат глава в почит на един велик българин, който поведе четата си в бой за свобода и бе освободен.
Освободен от робството на тленното си тяло, защото тази велика душа не би изтърпяла материалния затвор на човешката низост.
Тази велика душа, която се роди в нашата малка, но славна родина е Христо Ботьов Петков.
Неговата светлина е жива, но сякаш грее по-слабо.
Великата му саможертва помним и предаваме напред и
днес, както и преди век, но с годините поколенията смениха идеалите си, за да се достигне днес до положение в което, почти не останаха деца помнещи своето съдбоносно минало.
Оставени на произвола от всички национални институции, в това число детски градини, училища, гимназии, висши учебни заведения, медии, органи на реда и въобще целия държавен апарат, днешните български наследници не получават урок по родолюбие, а такъв по родоотстъпничество.
Светлите примери на Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов, Георги Раковски, Даме Груев, Гоце Делчев, Тодор Каблешков, Недко Каблешков, Райна Попгеоргиева, Тонка Обретенова и други знайни и незнайни родолюбци, които пожелаха имената им да останат за пример в българската памет, бяха заменени от принизени кумири, чиято цел е забогатяване и облагодетелстване от народното творчество и история.
Българската просвета и култура днес са подвластни на западния модел на подражание, който бе издигнат на пиадестал от западните филми, които ни облъчваха с мистични и незабравими гледки от приказния запад.
Същия този запад, който ни накара да загърбим светлите имена в историята ни, натрапи в съзнанието ни своите цености и герои.
Приехме за редно да загърбим своя фолклор и да прегърнем чуждия.
Обединихме се около твърдението, че сме слаби и не можем, че сме малки и невзрачни, че не бива да се месим в делата на големите.
За съжаление, това е единственото което ни обединява, оплюването на родината и родното.
Всички знаем анегдотът, който описва казанът отреден за българи и как никой не го охранява.
Западните спасители, които прегърнахме ни завещаха само разделение.
Първо ни разделиха на българи, турци, арменци, еврей, роми и прочие.
Нашата държава направи така, че нито един от тези етноси не възприема България, като своя родина, за разлика от САЩ  на които уж подръжаваме, където всеки независимо от цвета на кожата си, независимо от вероизповеданието си или етническата група която представлява, е горд да се нарече гражданин на САЩ.
Обособиха  ни с партийна принадлежност, въпреки западния модел, където в голяма степен партийте са две или три.
Аз може би не, но много от вас и вашите родители помнят възгласите „Кой не скача е червен.“
Днес в България имаме десетки партии, подкрепяни от 3 до 4 % от хората, като по този начин в парламента не може да се сформира стабилно мнозинство.
Днес сме Гербери, Бесепари, Депесари, Атакисти, Патриоти и прочие, но не и българи.
Западния свят наложи ценностите си и ни остави да се самоунищожим, но това е стар изпитан модел на насилствената демокрация.
Такава демокрация беше наложена в Ирак, Сирия, Авганистан и много други държави, където уж се нуждаеха от помощ в културната си немощ.
Същите тези хора имаха своя култура и свои национални имена и светини, които бяха изравнени със земята от демократите на запада.
Може би си има положителната страна, фактът, че сами се продадохме.

„Преклонена главица сабя не я сече.“

Докато ние с ухота и възторг отричаме, че сме българи и приветстваме чуждата власт в своята свидна и мила родина, други опитаха да се борят за ценностите си и бяха демократизирани.
Днес, когато мнозина от нас си спомнят името на Христо Ботев и неговата велика саможертва, която го зове още във стиховете му…

„Там… там буря кърши клонове,

а сабля ги свива на венец;
зинали са страшни долове
и пищи в тях зърно от свинец,
и смъртта й там мила усмивка,
а хладен гроб сладка почивка!“

други след поклонението ще отидат в някой бар и ще слушат балканските ритми, докато една звезда на небосвода бавно ще угасва.


В механата

Тежко, тежко! Вино дайте!

Пиян дано аз забравя

туй, що, глупци, вий не знайте

позор ли е или слава!

 

Да забравя край свой роден,

бащина си мила стряха

и тез, що в мен дух свободен,

дух за борба завещаха!

 

Да забравя род свой беден,

гробът бащин, плачът майчин, –

тез, що залъкът наеден

грабят с благороден начин, –

 

грабят от народът гладен,

граби подъл чорбаджия,

за злато търговец жаден

и поп с божа литургия!

 

Грабете го, неразбрани!

Грабете го! Кой ви бърка?

Скоро той не ще да стане:

ний сме синца с чаши в ръка!

 

Пием, пеем буйни песни

и зъбим се на тирана;

механите са нам тесни –

крещим: „Хайде на Балкана!“

 

Крещим, но щом изтрезнеем,

забравяме думи, клетви,

и немеем и се смеем

пред народни свети жертви!

 

А тиранинът върлува

и безчести край наш роден:

коли, беси, бие, псува

и глоби народ поробен!

 

О, налейте! Ще да пия!

На душа ми да олекне,

чувства трезви да убия,

ръка мъжка да омекне!

 

Ще да пия на пук врагу,

на пук и вам, патриоти,

аз вече нямам мило, драго,

а вий… вий сте идиоти!

 

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s