И ние сме дали нещо на света…

„И ние сме дали нещо на света…“

Тази крилата фраза, висеше на стената в кабинета по математика, когато бях в IX клас.
Спомням си ясно портрета на Джон Атанасов, който г-н Бояджиев, учителя по математика беше окачил точно до надписа, сякаш за да покаже един от най-ярките примери за гения на българския народ.
Звучи много патриотично и може би с право, защото „И ние сме дали нещо на света…“
Сигурно има много подобни статии, но не е лошо отново и отново да повтаряме и затвърждаваме, националните си достижения, за да можем да се вдъхновяваме от гения на същите тези българи, които победиха системата и подобриха света.
Дори една малка държава в края на Европа, има своя капацитет на страна с много открития и изобретения, претендиращи да се наредят до техническите достижения на Томас Едисън, чиято електрическа крушка, все още свети и доказва, че няма нищо невъзможно.
Всъщност, ако околу въпроса за създаването на електическата крушка има спорове относно авторството, то създател на първата сметачна машина безспорно е Джон Атанасов.
Неговото устройство представлява прототип на днешния компютър, който всеки използва за всякакви нужди. Няма да описвам изобретенията, нито ще характеризирам функциите им, просто ще ги спомена и ще продължа нататък, за да стимулирам собствено проучване по въпроса при интерес към темата.
Вероятно много от вас знаят също и името на Петър Петров, който е изобретател на първия електронен часовник,  дал началото на цяла нова индустрия.
Считан е за един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX век. Сред изобретенията му освен първият дигитален ръчен часовник са и първата компютъризирана система за измерване на замърсявания, телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити, първият в света безжичен сърдечен монитор, както и множество други апарати и авторски методи.
Георги Наджаков пък, е изобретил първия принтер, чийто нови модели днес, се използват във всеки офис по света. Изобретението е изключително значимо, но колко хора знаят, че изобретателят му е българин.
Първият транспортен самолет Douglas DS-3 е изобретен от екипа на главния конструктор Асен Йорданов. Същият е изобретател и на въздушната възглавница, на която днес разчитаме да ни спаси живота при евентуална катастрофа. Сред изобретенията на Асен Йорданов е и телефонния секретар, който също се използва и в наши дни.
Д-р Иван Ночев направил кацането на луната възможно със своето изобретение, а именно реактивните двигатели на лунния модул Орел.
България е третата страна в света след САЩ и СССР, която произвежда космическа храна, изобретена от екипа на академик Цветан Цветков.
Димитър Чернев проектира първата слънчева батерия и дава началото на цяла нова енергетика. Но достижението му остава някъде из архивите… Колко хора знаят, че слънчевата енергия е овладяна от българин?
Няма да повярвате, но човекът който изобретява автоматичната скоростна кутия, е българин и неговото име е Румен Антонов.
Лъчезар Цветанов изобретява говореща дигитална книга за слепи хора едва на 23 годишна възраст.
Инж. Койчо Митев е човекът, направил революция в междуезиковото общуване. Неговият метод за компютърен превод представлява особен алгоритъм, който кодира по цифров начин човешката реч. С негова помощ можем да комуникираме с чужденци на родния си език, без присъствието на преводач.
Да не забравяме д-р Стамен Григоров, откривателят на бактерията „Лактобацилус Булгарикус“, благодарение на която, българското кисело мляко стана феномен в Япония, където българския млечен продукт е издигнат в култ.
„Пионер 63“ е първият български електромобил, проектиран и изработен от екип инженери и конструктори на НИПКИЕМ към Балканкар. В линка по-долу ще видите текст на Юлиана Станчева, дъщеря на един от изобретателите му, инж. Евгени Танчев.

http://www.momichetataotgrada.com/article/za-prviya-blgarski-elektromobil-i-za-oshhe-neshho.html#.WMqqN49Em00

Инж. Христо Бъчваров изобретява прототипа на съвременния мобилен телефон, наречен тогава радиотелефон, който премахнал ограничението, човек да се позиционира на дадено място за провеждане на телефонен разговор.

Тази статия е малка част от българската намеса в световното развитие, но срамно и странно защо, тези открития никога не влизат в учебниците на съвремената образователна система.
Ние обаче на пук ще помним, няма да забравим имената на тези българи, защото „И ний сме дали нещо на света…“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Автор: Иван Иванов

Кой съм аз ли? Писател и поет, интересуващ се от всичко което ни заобикаля. Всичко онова, което можем да изпитаме в живота. Всяко чувство, всеки вик и всеки ден. Смятам живота за прекрасен, защото е труден. Никой не харесва лесните игри, защото са безинтересни. За да живеем обаче, вместо просто да съществуваме, трябва да се стремим да оставим ярка следа. Диря с която да ни запомни обществото. Защо да го правим ли? Защото не е важно как си живял, а как ще те запомнят. Паметта е нещото което трае и след смъртта. А има ли нещо по-хубаво от това, да докоснеш нечие сърце с дума или мисъл и да го превърнеш в надгробно свое слово.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s