„И ние сме дали нещо на света…“

Тази крилата фраза, висеше на стената в кабинета по математика, когато бях в IX клас.
Спомням си ясно портрета на Джон Атанасов, който г-н Бояджиев, учителя по математика беше окачил точно до надписа, сякаш за да покаже един от най-ярките примери за гения на българския народ.
Звучи много патриотично и може би с право, защото „И ние сме дали нещо на света…“
Сигурно има много подобни статии, но не е лошо отново и отново да повтаряме и затвърждаваме, националните си достижения, за да можем да се вдъхновяваме от гения на същите тези българи, които победиха системата и подобриха света.
Дори една малка държава в края на Европа, има своя капацитет на страна с много открития и изобретения, претендиращи да се наредят до техническите достижения на Томас Едисън, чиято електрическа крушка, все още свети и доказва, че няма нищо невъзможно.
Всъщност, ако околу въпроса за създаването на електическата крушка има спорове относно авторството, то създател на първата сметачна машина безспорно е Джон Атанасов.
Неговото устройство представлява прототип на днешния компютър, който всеки използва за всякакви нужди. Няма да описвам изобретенията, нито ще характеризирам функциите им, просто ще ги спомена и ще продължа нататък, за да стимулирам собствено проучване по въпроса при интерес към темата.
Вероятно много от вас знаят също и името на Петър Петров, който е изобретател на първия електронен часовник,  дал началото на цяла нова индустрия.
Считан е за един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX век. Сред изобретенията му освен първият дигитален ръчен часовник са и първата компютъризирана система за измерване на замърсявания, телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити, първият в света безжичен сърдечен монитор, както и множество други апарати и авторски методи.
Георги Наджаков пък, е изобретил първия принтер, чийто нови модели днес, се използват във всеки офис по света. Изобретението е изключително значимо, но колко хора знаят, че изобретателят му е българин.
Първият транспортен самолет Douglas DS-3 е изобретен от екипа на главния конструктор Асен Йорданов. Същият е изобретател и на въздушната възглавница, на която днес разчитаме да ни спаси живота при евентуална катастрофа. Сред изобретенията на Асен Йорданов е и телефонния секретар, който също се използва и в наши дни.
Д-р Иван Ночев направил кацането на луната възможно със своето изобретение, а именно реактивните двигатели на лунния модул Орел.
България е третата страна в света след САЩ и СССР, която произвежда космическа храна, изобретена от екипа на академик Цветан Цветков.
Димитър Чернев проектира първата слънчева батерия и дава началото на цяла нова енергетика. Но достижението му остава някъде из архивите… Колко хора знаят, че слънчевата енергия е овладяна от българин?
Няма да повярвате, но човекът който изобретява автоматичната скоростна кутия, е българин и неговото име е Румен Антонов.
Лъчезар Цветанов изобретява говореща дигитална книга за слепи хора едва на 23 годишна възраст.
Инж. Койчо Митев е човекът, направил революция в междуезиковото общуване. Неговият метод за компютърен превод представлява особен алгоритъм, който кодира по цифров начин човешката реч. С негова помощ можем да комуникираме с чужденци на родния си език, без присъствието на преводач.
Да не забравяме д-р Стамен Григоров, откривателят на бактерията „Лактобацилус Булгарикус“, благодарение на която, българското кисело мляко стана феномен в Япония, където българския млечен продукт е издигнат в култ.
„Пионер 63“ е първият български електромобил, проектиран и изработен от екип инженери и конструктори на НИПКИЕМ към Балканкар. В линка по-долу ще видите текст на Юлиана Станчева, дъщеря на един от изобретателите му, инж. Евгени Танчев.

http://www.momichetataotgrada.com/article/za-prviya-blgarski-elektromobil-i-za-oshhe-neshho.html#.WMqqN49Em00

Инж. Христо Бъчваров изобретява прототипа на съвременния мобилен телефон, наречен тогава радиотелефон, който премахнал ограничението, човек да се позиционира на дадено място за провеждане на телефонен разговор.

Тази статия е малка част от българската намеса в световното развитие, но срамно и странно защо, тези открития никога не влизат в учебниците на съвремената образователна система.
Ние обаче на пук ще помним, няма да забравим имената на тези българи, защото „И ний сме дали нещо на света…“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s