Каквото и да се говори в Македония днес, тя ще си остане българска провинция, откъсната от пределите на държавата, доброволно и без особенна съпротива от страна на комунистическата партия, начело с Георги Димитров.
Трагедията започва след края на ВСВ, когато България е от страната на губещите.
На 6 юни 1946г. Сталин се среща с  Димитров. На тази среща, сякаш като репарация за факта, че българската армия е част от западните сили по време на войната, Йосиф Сталин, желае създаването на нов македонски народ и език, който да бъде част от Югославската Държава, която се явява преграда за хитлеризма на Балканите.
На 10-я пленум на партията, Г. Димитров, обявява, че започва изграждането на нова нация.

Цитат:
„Има в нашите редове другари, които не съвсем ясно си дават сметка каква трябва да бъде сега нашата политика по отношение на Македония. Изпуска се често из предвид, че основната част на македонския народ е вече организирана държавно и национално в рамките на Федеративна народна република Югославия като Македонска народна република. На базата на тая република предстои да се обединят и другите части на македонския народ, специално македонците от сегашния Пирински край при съответен за тая цел съюзен договор между България и Югославия, който ще определи и възвръщането на Западните български покрайнини към България. За подготовката на това голямо дело следва щото в изборите за Велико народно събрание Пиринският край да има свои македонски кандидати на Отечествения фронт, а избраните депутати да представляват в бъдещото Велико народно събрание македонската парламентарна група… Ние говорим сега за македонското население в Пиринския край. То още сега трябва да се проявява като част от македонския народ, която част предстои да бъде присъединена към Народната република Македония… Не е достатъчно принципно да се признае, че македонците са отделен народ, че македонците не са нито българи, нито сърби, а че те са македонци… Ще трябва да се работи и за едно културно приобщаване на това население към населението на Федерална Македония. Необходимо е усвояване на македонски език и използване на македонска литература. Необходимо е запознаване на македонците от Пиринския край с историята на македонския народ.“
Забележете какво казва другаря Димитров:
„Необходимо е усвояване на македонски език и използване на македонска литература. Необходимо е запознаване на македонците от Пиринския край с историята на македонския народ.“
Значи има македонски народ, който ще бъде присъединен в рамките на Народна Република Македония, но той не знае езика си, нито историята си и ние българите, трябва да им напишем литература.
Нека да разгледаме един много интересен документ, късаещ българската намеса в създаването на македонската култура и създаването на историята на този нов народ.
bulgarian_state_program_about_pirin_macedonia
Документът започва с намаляване на часовете по българска история от 3 на 2 часа седмично и преподаването на македонска история по 1 час седмично.
Редно е да се запитаме, защо на македонския народ, до сега му е преподавана българска история. Защо сега започваме да преподаваме македонска история? От къде на къде, ние знаем македонската история, а македонците не са и чували до сега, че са различен етнос от българския?
Отговорът е един! Няма македонска нация, нито народ, нито етнос и историята им не е призната никъде другаде освен в Македония. Няма нито едно свидетелство за македонски народ преди като отделно общество от българското и слава тебе Господи.
По-нататък пише, че трябва да се разгледат македонците, като отделна група славянски племена, които се развили самостоятелно.
Съвсем накратко да се разглежда темата за създаването на славянска писменост от братята св. св. Кирил и Методий.
Управлението на Самуил се измества в часовете по македонска история, като повече няма да се изучава в часовете по българска история.
Богомилите също са преместени в македонската история.
Въстанията на Петър Делян и Георги Войтех се предвиждат за темите в македонската историческа действителност.
Изоставят се темите за Македонския въпрос и Илинденското въстание.
Ето още един въпрос, който можем да се запитаме.
Защо има тема за „Македонския въпрос“, щом са отделна народност? Какво общо има Самуил с Македония?
Всеки знае, че Самуил е цар български и има достатъчно свидетелства за това, дори и чужди.
Всичко до тук доказва, че българските олигархически среди от онова време са пряко зависими от сталиновата политика извън границите на СССР. Ние ще склоним глава и този път, ще покажем покорство пред господарите и ще вършим онова което ни кажат. Ще пишем нова история на балканските народи, като без съпротива ще дадем наряд пред Сталин и ще му отстъпим парче земя, заедно със населението и националното му самочувствие.

Друг цитат от цитата на другаря Димитров:

„Ще трябва да се работи и за едно културно приобщаване на това население към населението на Федерална Македония.“

Защо България да приобщава македонци към Македония? Те не желаят ли да го направят сами? Ако бяха етнос различен от българите, нямаше ли сами да желаят да се върнат по свое желание в родината си, като българите от Егейска Македония (провинция на Република Гърция), които решиха да се върнат на територията на България, но бяха отпратени от Областния началник Рачев, който съобщава:

„Всички нови бежанци, дошли след 9.11.1944г. от гръцка Македония в България, да се приведът в Македония, за заминалите уведомете най-редовно управлението ми.“

Телеграма от бежанци от Егейска Македония, принудително заселени в с. Гаково, Войводина, до Георги Димитров с настояване да се уреди завръщането им в България.

 

С. Гаково, Войводина, 29 април 1948 г.
Министерство на социалната политика
Дирекция “Обществени грижи” вх. № 6527, 10 май 1948До учителя Георги Димитров на Републиканска България – София
Телеграма: от бежанците, кои са настанети в с. Гаково, ок. Сомборска, Войводина.Г-н учителю, да ви го изнесеме нашето положение как стои тука кай нас исто.
За нас знаят всичките български братия. Оти ние сме избегали от Гръцка Македония 1944 г. за български комунисти у България и в България живехме една година време и 1945 г. в май месец беше, дойде комисия от Вардарска Македония, добре, ама ние бежанците не се согласихме да отидеме у Вардарска Македония, дека ние им рекохме така на агитаторите: ние сме избегали за българи и в България искаме да живееме и не искаме да заминеме у Вардарска Македония. Добре ама нашите български управници ни казаха така: “Отивайте, братя бежанци, у Вардарска Македония и вий пак има да сте българи, немой се плашите. Оти нема да га изгубите българщината.” И след известно време пак дойдоха агитаторите от Вардарска Македония и ни поканиха повторно. Добре, ама некои от нашите бежанци пак не се согласуваха да отидат. Ама от Неврокопска околия ни издигаха насилом бежанците и също и от други околии ги изкараха насилом и някои, що заминаха по желание. Тия заминаха по това, щото българските управници им казаха, оти не га губат българщината и кога ние бежанците заминахме от България за Вардарска Македония, българите ни изпратиха със сичката стока, що и га имахме, докарана от Гръцка Македония, дори и още купихме стока от България, кога заминахме за Вардарска Македония.
И във Вардарска Македония живехме речи три години време и можеме да кажеме, оти живехме добре, но когато във февруари месец 1948 година ни дойде едно такво съобщение до сите бежанци да заминеме за Войводина. Добре, ама ние им казахме така – нас България ни изпрати да живейме у Македония, а не ни изпрати да идеме у Войводина. Добре, ама управниците от Вардарска Македония наредиха на полицията да ни изкарат насилом и както ни изкараха насилом и на секи член му дадоха само по 20 кг багаж да земи и нашата стока, що га имахме тука, ни остана у Вардарска Македония, дори и много от багажа ни остана. Стоката ни можахме да си га продадеме по това, що срок ни дадоха 24 саата, що ке продадеме, да продадеме…(неясни думи, б. съст.). Некои бежанци от нас продадоха стока, ама на най-ниска цена, колко да не са без пари и на много от наще бежанци им остана стоката, исто и багаж. Това беше едно оплечкуване от вардарци на бежанците и сега, дека сме настанети тука в с. Гаково, Сомборско, така си гладуваме, колко жито имахме, ама не ни дадоха да го земиме и ни остана у Македония и колко земя оставихме, посеяна со сено, жито, кои ние дадохме голям труд на она земя, а денеска тука да страдаме. Тъй що страдаме ами и климата не е добре и що и вода нема и що голем брой македонци имат умрено и много има болни, преко 100 души лежат болни и затова, г-н учителю, ви молиме да ни приберете у България, както ние сме българи и имаме голямо желание да се вратим в България, както нашите българските управници ни изтражиха да живейме във Вардарска Македония, а не пък вардарци да ни докарат на унгарските граници и на това земите грижата за нас, колко можите по-скоро решението. Нашият въпрос, по що ние тука сички има да и..(неясна дума).
Го поздравуваме на Господина Учителю Георги Димитров
От бежанците на с. Гаково, Сомборско

Ето такава политика води другаря Димитров. Всяка институция е задействана и работи усърдно за създаване на македонци.
Проблема обаче е, че никой в Македония не разбира езика, който се нарича македонски.
Никой в македония не може да чете и пише на този език, ното пък да говори на него.
Хората там са принудени със сила да се запишат в новите регистри като македонци.
Това се случва дори в Благоевград, където се създава македонско малцинство. Хората са привиквани в общината един по един, а който не се съгласи бива заплашван, пребиван или просто е запълвал някоя дупка.
Може би повечето са чували за така наречената „Кървава Коледа“.
Ако някой може да разкаже историята за този отвратителен спомен, то това е проф. Божидар Димитров.
Интервю на радио „Фокус“ с професора:

„Фокус: 
Проф. Димитров, в периода декември 1944 – януари 1945година във Вардарска Македония се извършва огромно престъпление срещу българите, получило наименованието „Кървавата Коледа” за българите в Македония. Какво точно се случва?

Проф. Божидар Димитров: Оказа се, че това се е случило не само там. Същото се е случвало във Войводина, Хърватска и Словения. Централният комитет на Югославската комунистическа партия решил да унищожи елита на българското население в Македония, на унгарското във Войводина и т.н. По предварително изготвени списъци са арестувани всички хора с висше образование, а те естествено са били българи. Избити са буквално като кучета. Изведени са извън града и убити с хладно оръжие, за да не се чуват изстрели. Планът е приведен в действие по Коледа. Това или е случайно съвпадение, или са имали предвид, че по това време хората са си по къщите. Всичко започва на 24 декември 1944 г. и завършва на 7 януари 1945г. Това стана известно, когато самите македонски медии в началото на т. нар. демокрация описаха случая от Велес, при който са арестувани и избити 53 души. Всички те са лекари, юристи и инженери. След това стана ясно, че това е ставало във всеки по-голям град на Македония, градче или село, където има хора, които могат да бъдат причислени към елита. Отделен е случаят с избитите войници и офицери в Скопското кале. Там са започнали да формират части на бъдещата нова македонска армия, която е трябвала да бъде изпратена на фронта за заграбване на други земи в областта Срем, в района на реките Дунав, Драва, Сава. На този фронт се е водила опозиционна война чак до месец март. Почти всички офицери и сержанти, на брой около 900 души и служили в Българската армия са били в казармата на Скопското кале, което сега е възстановено. Те не са били съгласни да отидат на Сремския фронт. Между тях имало агитатори, които са настоявали новосформираната македонска армия да тръгне към Солун, да го освободи и да го направи столица на Македония, като превземе и Егейска Македония. Те са смятали, че създадените там партизански отряди на ЕЛАС (Гръцка народна освободителна армия) ще се присъединят към тях и лесно могат да освободят Егейска Македония заедно със Солун, където до този момент е било пълна анархия. Червените партизани вече са започнали гражданска война срещу кралските войски, които са настъпвали от Атина. Чак 1949 година са успели да овладеят района, а гражданската война продължава няколко години. Тогава един черногорски партизански отряд, който е установил комунистическата власт в Македония, тъй като местни партизани там почти не е имало, успява да разоръжи тези 900 военни и да ги избие хладнокръвно в подземието на Скопското кале. Не е известно колко са общо загиналите. Самите македонски медии твърдят, че се между 20 и 30 хиляди. При всички положения цифрата е огромна и е ликвидирала това, на което се крепи националната идентичност на един народ – неговият образован и технократски елит. Репресиите, макар и малко по-късно, са засегнали и самите македонски комунисти. Постепенно са избити ръководителите на македонската компартия като Панко Брашнаров, Методи Андонов – Ченто и др.

Фокус: Формално в какво са били обвинявани всички избити хора?
Проф. Божидар Димитров: Те са имали много голяма вина – били са българи. Те не са били сътрудници на окупатора, както те го наричат. Сътрудниците, понеже са знаели какво ги чака, са се оттеглили в България с българските близки. За съжаление една част от тях са предадени, осъдени в процес и почти всички разстреляни. Тези хора са останали, били са спокойни, защото не са извършили никакви престъпления. Дори не са сътрудничели на българските власти, а просто са си вършели работата, за която са учили.

Фокус: Каква е била ролята на местния комунистически лидер Лазар Колишевски?
Проф. Божидар Димитров: По отношение на българската му същност е предателска. Аз ще припомня, че дълги години неговият брат беше на висша държавна длъжност вътре в България. Това е един от парадоксите на историята. Членове на фамилията също са заемали висши държавни длъжности, само че тук са се казвали Колишеви. Преди 10-тина години един Колишев беше шеф на митниците в България. Предателска е, защото винаги е имало хора нагаждачи, които са се нагодили към новия режим. Тук трябва да споменем Михайло Аполстолски и Киро Глигоров, чиито молби да бъдат назначени на работа и да станат сътрудници на „българския окупатор” са запазени. В тях те гордо заявяват, че са българи и членове на техните семейства са участвали в национално-освободителни войни на българите. Това също е вярно. И двете заявления са запазени – на Михайло Апостолски да постъпи в Българската армия, а на Киро Глигоров да му се признаят адвокатски права.

Фокус: Как живеят днес наследниците на всички, които са избити по време на тези събития и какво разказват те?
Проф. Божидар Димитров: Срещал съм се с много от тези хора по времето, когато често ходех в Македония. Някои от тях продължават да се чувстват Българи. Те ми показваха паметници на българската история. Доста от тях са оцелели и ги има в книгата ми „Българските старини в Македония”. Кръвта вода не става. Въпреки, че те много са патили, не са могли да учат и са били репресирани. Докато ходех доста често забелязвах, че при тях царува страха. Те се страхуваха, че онези времена могат да с върнат. Основното, за което те се страхуват, е че българската държава няма да им помогне, както не им е помогнала и през 40-те години. Това наистина е така. Миналата година открих една изложба на съкровища на Охридската архиепископия и ми дойде на гости цял един род, който искаше да види изложбата. Бяха около 15-20 човека и кабинетът ми едва ги побра. Какво е станало с тях. Родоначалникът, който е бил български държавен функционер в Охрид е бил арестуват и разстрелян. Цялото семейство било натоварено на камион, изселено, а къщата им конфискувана. Сега къщата им е върната, но те немогат да вземат българско гражданство, защото беше прието от министерство на правосъдието, че трябвало да показват документ за български произход и те са били върнати. Когато са ги натоварили за 20 минути на един камион не им позволили да вземат нищо от къщи. Ето тук е парадоксът. Българската държава не им помага, въпреки, че от историята е добре известни какъв е този род. Те са прави да бъдат предпазливи, когато разказват за ужасите, които са преживяли.
Фокус: Днес, повече от половин век по-късно, можем ли да кажем, че идеите на македонизма постигнали успех сред значителна част от населението на Македония?
Проф. Божидар Димитров: Бих казал частичен успех. Когато ликвидираш елита на едно население, когато имаш само прости хора от ниските социални слоеве, много лесно може да ги манипулираш, че са потомци на Александър и Филип Македонски, както и че цар Самуил е македонски цар. На това се дължи успехът. Благодарение на информацията, която не може да бъде спряна и бързо се разпространява с интернет, както и благодарение на контактите между народите, става все по-трудно да се поддържа идеята за македонска национална идентичност. За нея просто няма едно свидетелство. Показателни бяха и 9-те статии на един македонист, който е режисьор на филма „Трето полувреме”. По-македонистки филм едва ли е правен и повече лъжи за България едва ли са казвани. На този човек нещо му стана, научи истината и сега в Македония го наричат новия Божидар Димитров. В 9 статии той разгроми македонизма с думи, които и аз не съм използвал, а моят остър език е всеизвестен. Този човек се казва Дарко Митревски и ги разби така, както и аз не съм го правил. Той общо взето е преписвал от моята книга „Десетте лъжи на македонизма”, която на времето предизвика фурор в Македония, но е допълвал свои неща и мисли.

Фокус: Вие многократно сте повтарял думите на австрийския професор Ото Кронщайнер, който казва, че македонският език е български, но написан на сръбска пишеща машина. Как точно се заражда македонския писмен език и каква ролята на Блаже Конески?
Проф. Божидар Димитров: Ще разкажа историята по разказа на Владо Мокров, който беше главен редактор на списание „Македонско дело”. В серия от 7 статии той навремето разказа историята. Някъде през октомври 1944 година се свиква комисия от 12 вещи лица по въпроса. Влиза Блаже Конески, чието име е Благой Конев и е студент в 3 курс Българска филология в Софийския университет и носи граматиката на проф. Андрейчин, която е българска. Той казва: „Взимате за основа тази граматика, сменяйте букви и думи, но македонският език, който ще създадете не трябва да прилича на българския. Те сменят думи и една две букви. Представят работата си на Блаже Конески, но той е недоволен, защото езикът все още прилича на български.
В последно време започвам да си мисля дали грешката на Блаже Конески не е била неволна. Дали и той не е бил таен българин, но в създалата се обстановка е направил всичко възможно да запази българщината. А как го е направил? Взел е за основа българската граматика на проф. Андрейчин, но е могъл да вземе и граматиката на Вук Караджич. Сега всички македонци щяха да говорят на един език с падежи, който да прилича на сръбския, като се има в предвид и голямото насищане на лексиката със сръбски думи. Той е взел българската граматика, а българският език е единственият славянски език без падежи. Може би гласът на кръвта е накарала Блаже Конески или Благой Конев, да направи това.. Направили са голямата грешка да допуснат този език да започне да се учи, в резултат на което сега всички македонци говорят на български език, само че на диалект. Лека по лека се изчистиха сръбските думи и чуждиците, а на тяхно място идват старинни думи от диалекта или направо български думи. Знам, че много патриоти в Македония ще ми се ядосат, че „реабилитирам” Благой Конев, но знаейки какви езопови форми са използвали българите там, за да запазят българщината, склонен съм да повярвам, че той също го е направил съзнателно. Какво наистина му е пречило да влезе с граматиката на Вук Караджич? Нищо. Дори ръководителите в Белград щяха да му ръкопляскат още повече.
С подобни езопови форми съм се сблъсквал много пъти в Македония. В началото на новите гробища в Струмица са гробовете на 7 български офицери. Видях, че на хубавите паметници, които сме издигнали през Втората световна война, а може би и по-рано, върху фамилията на офицерите някой е добавил „ич”. Така например от Петров става Петрович. Това си личи, защото все пак буквите са криви и не така хубаво направени от опитен каменоделец. Аз се възмутих и писах статия за това как не ги е срам да посръбчват български офицери. След това ме видяха българи от Струмица и ми казаха, че те са го написали, за да си мислят сръбските власти, че това са сръбски гробове и да не ги разрушават. И други такива случаи съм имал. Гробището в Ново село беше оцеляло само защото кмета на селото го е записал като сръбско военно гробище. Вътре наистина има два гроба на сръбски войници, но и на 71 български. Това си е българско военно гробище с централен паметник, на който пише: „Българийо, за тебе те умряха”. Кметът го е записал като сръбско военно гробище, за да го запази.“

Подобни случай, знайни и незнайни има из цяла Македония. Не е чудно защо днес има такъв отпор от тяхна страна. Голяма част от населението, така или иначе е записано като македонско. Близо 70% процента от местното население, сменя своята принадлежност само за няколко години.
Свидетелства за това много, има дори живи очевидци на проекта Македония.
Ванче Михайлов е един от тези хора, свидетел на оскверняването на българския национален интерес, който и днес започва и свършва с Македония.
Линк към едно интервю на Кеворк Кеворкян с Иван (Ванче) Михайлов:

Интервюто няма нужда от коментар.

Сега да се върнем малко назад в миналото за да видим къде в архивите пише за Македония.

1280px-skylitzes-bulg_kill_gregorios64d5fefb8a50b5e8e3e514a06f0b01f2_680x_502_pic_big
Изображението е от 11 век и изобразява българо-византийска битка. Над конниците от дясно пише българи.

history-3-01

Последния ред от изречението тук гласи „Хиляда Българи“, също от 11 век.

82c63adf0d9aafe918d04226c67c2857_big

На тази монета от времето на Самуил, ясно се вижда, че царят ясно е представен като български.

800px-south-eastern_europe_c-_1000
Карта от 11 век. На мястото на измислената през 1946г. македонска държава, пише България. Македония е представена като провинция, както и трябва.

balkan_belligerants_1914

Карта от 1913г. Много близко до рождението на новата нация, но все още тръпнем в очакване.

dr_map_30s
Това е България на Балканите, януари 1912г.

dr_map_32

Границите на Българската Екзархия, в рамките на Османската Империя, според издадения ферман на Султан Абдул Азис.

sultans_ferman_for_the_establishment_of_a_bulgarian_exarchate

Фермана на Султан Абдул Азис, на три езика. Османски (турски), Гръцки и Български.
Член 10 гласи:

„Чл. 10-й. Църковният Окръг на тази Българска Ексархия състои от Епархиите: „Русчушка, Силистренска, Шуменска, Търновска, Софийска, Врачанска, Ловченска, Видинска, Нишска, Пиротска, Кюстендилска, Самоковска, Велеска, Пловдивска, Сливненския Санджак и каазата Созополи“, освен около двадесет села между Варна и Кюстенджа по крайморието, на които жителите не са Българи, и освен градовете Варна, Анхиало[1] и Месемврия[2], и освен крайморските села на каазата Созополи, и освен градовете Филибе[3] и Станимака[4] заедно със селата Куклен, Водин[5], Арнауткьой[6], Панагия[7], Ново-село[8], Лясково, Ахлан[9], Бачково, Белащица, и манастирите Бачковский, Св. Безсребърници, Св. Параскева и Св. Георгий. Махалата Св. Богородица вътре във Филибе, която ще влезе в Българската Ексархия, някои от жителите на тази махла, ако не щат да се подчиняват на Българската църква и Ексархия, ще бъдат волни. А подробностите на това ще се уредят помежду Патриаршията и Ексархията според вероизповедните обичаи.

Освен тези изчислени и поименовани места, ако православните жители на другите места, всичките или най-малко две третини поискат в духовните си работи да се подчиняват на Българската Ексархия, и това като се изпита ако се потвърди и докаже, ще им се допрощава. Но понеже това ще да става, както се каза горе, с желанието и съгласието на всичките или поне на двете третини, заради това които с този предлог се трудят да сеят някак си несъгласие и раздор помежду жителите, такивато законно ще бъдат под отговорност и ще се наказват според законът.“

Всъщнос, точно този член показва, къде живеят българи според османските регистри.
Тук се оставя една вратичка за провеждане на допитване до населението на някои епархии към коя Екзархия биха предпочели да се присъединят.
След такова допитване, към българската Екзархия се присъединяват още три епархии- Скопска, Охридска и Битолска.
След като населението там гласува по този начин, би следвало то да се определя като българско.
Просветната дейност в тези три епархии изглежда така:
ekzarhiiski-uchilishta-v-macedonia
Да разгледаме снимките по-долу и да потърсим свидетелства за македонци или Македония в тях.

nish_bulgarian_municipality_birth_certificate_1871
„Нишка Българска Черковна Община“ Документ от 1871г.
ohrid_bulgarian_mitropoly_document_header

ohrid_bulgarian_municipality_seal
„Българска община в Охрид“ 1869г.
regulations_for_the_schools_in_macedonia_and_adrianople_vilayet
skopje_diocese_bulgarian_exarchate_marriage_document
seal-to-skopie
dr_map_33sdr_map_34sdr_map_35sgd_022
На този устав пише- „Български македоно-одрински революционни комитети“.
Обърнете внимание на чл.3 – Член на Б.М.О.Р.К. може да бъде всеки българин, без разлика на пола.

gd_184gd_185gd_186s

Писмо на Гоце Делчев,  присвоен български герой от македонската държава, до Никола Малешевски, във връзка с възникналите разногласия и разцепления сред дейците в София изтъква някои слабости на българина, създали се в резултат на живота под турско иго.

„София 5/1 99 г.

Колйо,

Всичките ти писма, досега изпратени от теб и чрез теб, съм получил. Отцепленията и разцепленията никак да не не плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас, немаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани. Наш, разбира се, дълг е да не се поддаваме на тая болест, но можем ли същето да направим и с другите лица? Пък имаме заето и нещо от гърцките болести, а именно — колко[то] глави, толкоз капитани. Пустата му слава! . . . Всеки иска да блесне, па не знае фалшът и на тоя блесък. Вай на тез, над страданията на които всички тез комедии, дет се разиграват.

Колкото за пролет, почти нищо нема определено, което е много печално, но вервам и това ще се изясни.

Чакам нари да купим кримкови патрони, та не ще има нужда да се прави сменка с манлихерови.

Кардашите от Перник искат револвер, но пари не се сещат да пратат, като че ли ния ги имаме веч в кърпа вързани. Колкото за мартинка, за която получих 2 лири турски, искам от теб съвет: оттук да им взема или оттам ти ще им вземеш? Ако имате тамо некоя наша, добре ще направиш да им я проводиш.

Кажи на брата ми да пише писмо дома.

С поздрав
Гоце

Р. Р. Тук приключените са за Перник, от които едното е за Дико, от когото вчера се получи една телеграма от Рила. Узнай дали не е там, че още тамо да се предаде предназначеното за него. На перничани им пиша, че мартината ще я получат, а револвера — когато пратат пари.

Същи“

И така, можем да продължаваме да замерваме македонските власти и сръбските последователи на македонската идеология с факти.
Можем да откриваме дори противоречия в лъжите които скопските власти бълват ежедневно, като тази за братята Кирил и Методий, които били македонци и измислили македонската азбука, а не българската. Парадоксално е това твърдение, но става още по нелепо след като изгледате този клип на македонски професор.

Македонска писменост на 70 хилядолетия, но иначе сътворена по-късно от светите братя.
Като добавим и факта, че в Македония не се пише на кирилица, а на караджица, твърдението на западните българи губи всякакъв смисъл.
Сега един разговор на Красимир Каракачанов и Слави Трифонов относно Македония. Видеото е качено основно заради френската карта от 11в.

Продължението:

И така „Со кротце, со благо…“ След като погледнем фактите, можем да кажем, че македонската идеология се базира на българска история и е плод на една безмислена политика, прерастнала в създаването на несъществуващ народ, който днес претендира за историята на няколко държави, като се поставя начело на световните култура и традиции.
Жалкото е, че тези западни българи, до такава степен са променили мисленето си, че са намразили собствената си родина.
След като разгледаме статията внимателно, си даваме сметка, че и днес, чрез държавна политика и прокарване на чужди интереси, историята на българите бива изменяна, и поругавана, като кой знае за какъв етнос ни подготвят вече.
Милиони души са погърчени през петте века на Османско робство, милиони българи са потурчени тогава, милиони българи станаха македонци, а днес милиони българи са англичани, французи, испанци, американци и всякакви други, освен българи.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s