Недко Каблешков е роден на 9 май 1867 г. в Копривщица. Произхожда от рода  Каблешкови, братовчед е на Тодор Каблешков, автора на кървавото писмо с което се оповестява началото на Априлското въстание. Едва на девет години остава сирак, а пръв негов учител става Никола Беловеждов. Женското благотворително дружество „Благовещение“ в Копривщица помага на Недко Каблешков да завърши Българо-католическата гимназия в Одрин, а след това – правни и политически науки в  университета в град Льов.
На 7 октомври 1889 г. става член на Пловдивския окръжен съд, а по-късно, прокурор.
В началото на 1895 г. е прокурор в Русе, а няколко месеца по-късно започва самостоятелна адвокатска практика в Пловдив. Заради изключителните си качества, Недко Каблешков бързо се превръща в един от най-изявените юристи в града и е избран в ръководството на Пловдивската адвокатска колегия.
През 1899  г. става общински съветник, но категорично отказва да стане кмет на град Пловдив. През 1901, само две години по-късно, се отказва изцяло от политиката.
Това се оказва правилен ход от негова страна, защото започва един забележителен период на неговата творческа и обществена дейност, който продължил повече от 70 години. Приносът му в обществената дейност започва още през 1900 г. когато е избран единодушно за председател на Македонското дружество в Пловдив.
Развива благотворителна дейност като взема активно участие в живота на дружествата „Майчина грижа”, „Инвалид”, Съюза за закрила на децата. Избран е за председател на Върховния комитет на благотворителността в Пловдив. Избран е за председател на ръководство  на открития в Пловдив по това време благотворителен дом „Кудооглу“ и заема този пост цели 18 години, без да вземе никакво заплащане за огромните си усилия.
Постепенно домът се превръща в най-големия и единствен за времето си на Балканския полуостров. Не само, че не  приема заплащане за ръководството на този център за помощ, Каблешков се превръща в един от основните дарители.

 

Дом на благотворителността и на народното здраве „Димитър Петров Кудооглу“

 

Благодетелят Димитър Кудооглу със съпругат си Екатерина.

Недко Каблешков дарява собствените си имоти в село Бойково, за построяването на почивна станция на журналистите, инжинерите и служебните служители на държавата. Пламъкът на възрожденския дух, подсилва обществената му кариера. Съвременниците му,  виждат в него  непреклонен, безкористен и неподкупен мъж, оценявайки  многобройните му заслуги. Наричат го „живата съвест“ на Пловдив.
Подарява на Етнографския музей ценни документи и реликви на рода Каблешкови, а
на Пловдивската градска община, подарява имотите си в Родопите.
Води открита борба в защита на евреите през 1943г. Изявява се като изключителен оратор.
Участва в строежа на множество паметници на съединението и загиналите в битка пловдивчани.

Не са малко и заслугите на Недко Каблешков от публицистичната трибуна, от която като виден журналист, ревностно защитава родината и разглежда нейните проблеми.
Първите творчески изяви на Недко Каблешков могат да се проследят още в далечната 1888 г., когато е сътрудник в списанието „Труд“, на Цани Гинчев.
През 1896 г.  редактира  известния вестник „Пловдив“.
През цялата си творческа кариера, Недко Каблешков публикува стотици статии в различни издания. Негово дело са книгите: „Априлското въстание“  от 1926, „Адвокатът, адвокатът-общественик и адвокатския морал“ от 1928, „Страшната народна злочестина“  от 1933, но посветена на земетресението в Южна България от 1928. „Страшната народна злочестина“ е отличена от Българската академия на науките. Каблешков предоставя всички пари от продажбата на книгата, на пострадалите от това земетресение.
„Горко на победените“ от 1937. Книга за Първата световна война и Ньойския договор, издадена е само първа част, останалите части на книгата остават в ръкопис. Запазени са още няколко недовършени книги, обхващащи обширни теми, като борбите за национално освобождение, обществените и политически проблеми. Запазени в архива, те си остават богатство, наследено от един колоритен гражданин на град Пловдив, който и днес може да ни даде своя съвет, стига да знаем как да го попитаме.
Умира през 1964 г.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s