Голяма част от българите познават кан Кубрат, основно с митът за снопа пръчки. Какво обаче знаем за живота на този владетел от българската история?
Защо не го почитаме, като възкресител на една от многобройните български държави, в ранните векове на първото хилядолетие?

Около 600-605 год.сл.хр. българите били пръснати на племена, имало три големи – утигури, кутигури и уногондури. Тези племена се управлявали от големи и силни родове.
Повечето българи днес, познават две от тях, като двете династии, управлявали българския народ по времето на така наречената „Първа Българска Държава“. Това са Дуло и
Вокил. Има и други родове Угаин, Ерми, Кюригир, Чакарар, Кубиар.
Бащата на Кубрат, е кан Албури Аспар Аскал (593-602 г.) от рода Дуло (Списък на българските канове в периода V-VІІ в.)
Кан Албури в съюз с аварите, водил войни срещу Византия. Между аварите и улучите /славяните/ отново възникнали проблеми, този път за кражба на добитък. С цел помирение Кан Албури направил посещение при аварите където при недостатъчно изяснени обстоятелства умрял. Той имал двама синове Кубрат и Шамбат, които били още малолетни. Държавата се разпаднала на 60 отделни владения. Неговата съпруга, Ак-Джан, е внучка на Ел Каган Истеми и майката на Кубрат и Шамбат. Временно държавното управление поел нейният брат Органа Телес.
В началото на VII в.( около 628-629 г.) българските племена били подвластни на тюркския род Ашина. Органа, който по това време бил регент на Кубрат, въстанал заедно с две от племената – уногондурите и утигурите. След победата и обединението на българските племена, Органа се възкачва на престола под името Сибир или Шибир, наричан още Тукъй хан, което означава, че е поел управлението в годината на коня. Кубрат е поставен да управлява западните българи, до навършване на пълнолетие, след което Органа му предава властта.
Има няколко интересни момента от управлението на кан Кубрат.

Към средата на 30-те години на VII в. Кубрат успява да откъсне по-голямата част от земите на Тюркския Хаганат, населявани с български племена, като по този начин обединява българите в една силна държава, наречена от историята Стара Велика България, която се намирала на север от Черно море.

(Карта с границите на българската държава при кан Органа и кан Кубрат)
Друг интересен момент е битката му с Осман ибн Афан, халиф на Арабския Халифат, който през 648 г. преминал Кавказкия проход Дербент с 20 хилядна армия. Кубрат избива по-голямата част, а тези който се спасяват, бягат на юг от Кавказ.

(Дербентски проход)

Втората половина на кубратовото управление минава мирно. Сключва договор с Византия, според който, българската армия брани Византийската територия от племената идващи от Азия в Европа.
Кубрат управлява до 660 г. Когато според легендата, малко преди да издъхне, привикал синовете си в спалнята си и ги заклел да не се делят, а да управляват заедно, защото ако се разделят, ще бъдат слаби, а ако са заедно, са силни като сноп пръчки, който трудно се пречупват.

(Клетвата на синовете на кан Кубрат)

(Проф. Овчаров пред сегашния паметник на кан Кубрат, изграден преди 10 години на мястото, където е открита гробницата му.)

Синовете на Кубрат не изпълняват повелята на баща си и си поделят българския народ. Наследник на престола е най-големия син на Кубрат, Баян (Безмер). Той остава в границите на Стара Велика България и брани територийте и до 671-672 г., когато пада под ударите на Хазарите.
Останалите синове на Кубрат, тръгват в различни посоки на света, и създават редица държави.
Българите на Котраг създават Волжко-Камска България, която съществува до 1240 година. Днес наследници на тези българи, са две републики в състава на Руската федерация, това са Чувашия и Татарстан, като в Татарстан има сериозно движение за смяна на името на републиката.

Българите на Аспарух пък създават Дунавска България, която е единствената държава в Европа, която не е сменяла името си от своето създаване.