Недко Каблешков. Закрилникът на Пловдив.

Недко Каблешков е роден на 9 май 1867 г. в Копривщица. Произхожда от рода  Каблешкови, братовчед е на Тодор Каблешков, автора на кървавото писмо с което се оповестява началото на Априлското въстание. Едва на девет години остава сирак, а пръв негов учител става Никола Беловеждов. Женското благотворително дружество „Благовещение“ в Копривщица помага на Недко Каблешков да завърши Българо-католическата гимназия в Одрин, а след това – правни и политически науки в  университета в град Льов.
На 7 октомври 1889 г. става член на Пловдивския окръжен съд, а по-късно, прокурор.
В началото на 1895 г. е прокурор в Русе, а няколко месеца по-късно започва самостоятелна адвокатска практика в Пловдив. Заради изключителните си качества, Недко Каблешков бързо се превръща в един от най-изявените юристи в града и е избран в ръководството на Пловдивската адвокатска колегия.
През 1899  г. става общински съветник, но категорично отказва да стане кмет на град Пловдив. През 1901, само две години по-късно, се отказва изцяло от политиката.
Това се оказва правилен ход от негова страна, защото започва един забележителен период на неговата творческа и обществена дейност, който продължил повече от 70 години. Приносът му в обществената дейност започва още през 1900 г. когато е избран единодушно за председател на Македонското дружество в Пловдив.
Развива благотворителна дейност като взема активно участие в живота на дружествата „Майчина грижа”, „Инвалид”, Съюза за закрила на децата. Избран е за председател на Върховния комитет на благотворителността в Пловдив. Избран е за председател на ръководство  на открития в Пловдив по това време благотворителен дом „Кудооглу“ и заема този пост цели 18 години, без да вземе никакво заплащане за огромните си усилия.
Постепенно домът се превръща в най-големия и единствен за времето си на Балканския полуостров. Не само, че не  приема заплащане за ръководството на този център за помощ, Каблешков се превръща в един от основните дарители.

 

Дом на благотворителността и на народното здраве „Димитър Петров Кудооглу“

 

Благодетелят Димитър Кудооглу със съпругат си Екатерина.

Недко Каблешков дарява собствените си имоти в село Бойково, за построяването на почивна станция на журналистите, инжинерите и служебните служители на държавата. Пламъкът на възрожденския дух, подсилва обществената му кариера. Съвременниците му,  виждат в него  непреклонен, безкористен и неподкупен мъж, оценявайки  многобройните му заслуги. Наричат го „живата съвест“ на Пловдив.
Подарява на Етнографския музей ценни документи и реликви на рода Каблешкови, а
на Пловдивската градска община, подарява имотите си в Родопите.
Води открита борба в защита на евреите през 1943г. Изявява се като изключителен оратор.
Участва в строежа на множество паметници на съединението и загиналите в битка пловдивчани.

Не са малко и заслугите на Недко Каблешков от публицистичната трибуна, от която като виден журналист, ревностно защитава родината и разглежда нейните проблеми.
Първите творчески изяви на Недко Каблешков могат да се проследят още в далечната 1888 г., когато е сътрудник в списанието „Труд“, на Цани Гинчев.
През 1896 г.  редактира  известния вестник „Пловдив“.
През цялата си творческа кариера, Недко Каблешков публикува стотици статии в различни издания. Негово дело са книгите: „Априлското въстание“  от 1926, „Адвокатът, адвокатът-общественик и адвокатския морал“ от 1928, „Страшната народна злочестина“  от 1933, но посветена на земетресението в Южна България от 1928. „Страшната народна злочестина“ е отличена от Българската академия на науките. Каблешков предоставя всички пари от продажбата на книгата, на пострадалите от това земетресение.
„Горко на победените“ от 1937. Книга за Първата световна война и Ньойския договор, издадена е само първа част, останалите части на книгата остават в ръкопис. Запазени са още няколко недовършени книги, обхващащи обширни теми, като борбите за национално освобождение, обществените и политически проблеми. Запазени в архива, те си остават богатство, наследено от един колоритен гражданин на град Пловдив, който и днес може да ни даде своя съвет, стига да знаем как да го попитаме.
Умира през 1964 г.

Кан Кубрат

Голяма част от българите познават кан Кубрат, основно с митът за снопа пръчки. Какво обаче знаем за живота на този владетел от българската история?
Защо не го почитаме, като възкресител на една от многобройните български държави, в ранните векове на първото хилядолетие?

Около 600-605 год.сл.хр. българите били пръснати на племена, имало три големи – утигури, кутигури и уногондури. Тези племена се управлявали от големи и силни родове.
Повечето българи днес, познават две от тях, като двете династии, управлявали българския народ по времето на така наречената „Първа Българска Държава“. Това са Дуло и
Вокил. Има и други родове Угаин, Ерми, Кюригир, Чакарар, Кубиар.
Бащата на Кубрат, е кан Албури Аспар Аскал (593-602 г.) от рода Дуло (Списък на българските канове в периода V-VІІ в.)
Кан Албури в съюз с аварите, водил войни срещу Византия. Между аварите и улучите /славяните/ отново възникнали проблеми, този път за кражба на добитък. С цел помирение Кан Албури направил посещение при аварите където при недостатъчно изяснени обстоятелства умрял. Той имал двама синове Кубрат и Шамбат, които били още малолетни. Държавата се разпаднала на 60 отделни владения. Неговата съпруга, Ак-Джан, е внучка на Ел Каган Истеми и майката на Кубрат и Шамбат. Временно държавното управление поел нейният брат Органа Телес.
В началото на VII в.( около 628-629 г.) българските племена били подвластни на тюркския род Ашина. Органа, който по това време бил регент на Кубрат, въстанал заедно с две от племената – уногондурите и утигурите. След победата и обединението на българските племена, Органа се възкачва на престола под името Сибир или Шибир, наричан още Тукъй хан, което означава, че е поел управлението в годината на коня. Кубрат е поставен да управлява западните българи, до навършване на пълнолетие, след което Органа му предава властта.
Има няколко интересни момента от управлението на кан Кубрат.

Към средата на 30-те години на VII в. Кубрат успява да откъсне по-голямата част от земите на Тюркския Хаганат, населявани с български племена, като по този начин обединява българите в една силна държава, наречена от историята Стара Велика България, която се намирала на север от Черно море.
old_great_bulgaria_map
(Карта с границите на българската държава при кан Органа и кан Кубрат)
Друг интересен момент е битката му с Осман ибн Афан, халиф на Арабския Халифат, който през 648 г. преминал Кавказкия проход Дербент с 20 хилядна армия. Кубрат избива по-голямата част, а тези който се спасяват, бягат на юг от Кавказ.
20434801
(Дербентски проход)

Втората половина на кубратовото управление минава мирно. Сключва договор с Византия, според който, българската армия брани Византийската територия от племената идващи от Азия в Европа.
Кубрат управлява до 660 г. Когато според легендата, малко преди да издъхне, привикал синовете си в спалнята си и ги заклел да не се делят, а да управляват заедно, защото ако се разделят, ще бъдат слаби, а ако са заедно, са силни като сноп пръчки, който трудно се пречупват.
252551_375629275846850_2144637618_n1-1
(Клетвата на синовете на кан Кубрат)

img_3766
(Проф. Овчаров пред сегашния паметник на кан Кубрат, изграден преди 10 години на мястото, където е открита гробницата му.)

Синовете на Кубрат не изпълняват повелята на баща си и си поделят българския народ. Наследник на престола е най-големия син на Кубрат, Баян (Безмер). Той остава в границите на Стара Велика България и брани територийте и до 671-672 г., когато пада под ударите на Хазарите.
Останалите синове на Кубрат, тръгват в различни посоки на света, и създават редица държави.
Българите на Котраг създават Волжко-Камска България, която съществува до 1240 година. Днес наследници на тези българи, са две републики в състава на Руската федерация, това са Чувашия и Татарстан, като в Татарстан има сериозно движение за смяна на името на републиката.
0706-2-728russiamap-tatarstanhuge
Българите на Аспарух пък създават Дунавска България, която е единствената държава в Европа, която не е сменяла името си от своето създаване.
123098400311805820

Ескалацията на един Американски проект.

Как започва всичко?
В края на 70-те години на XX в. САЩ съвместно със Саудитска Арабия и Пакистан се занимават с вербовка на най-жестоките, неконтролируеми мюсюлмани и араби в целия свят, които изпращат в Афганистан за борба със Съветския съюз.
По този начин разполагат с цял легион обучени и добре въоръжени фанатици, които може да бъдат използвани за сваляне на правителства и дестабилизация на всяка страна от Близкия Изток, която не се харесва на САЩ. Тази армия от бойци светът познава, като муджихидините. Организацията действа от 1979 г. до края на 1989 г. , на територията на няколко държави, като Афганистан, Ирак и Босна. Имената на лидерите са Шах Масуд, Осама бин Ладен, Исмаил-хан, Абу Катада, Абдул Али Мазари, Сигбатула Моджадади, Бурханудин Рабани, Хекматиар.
След 1989 г. организацията поизбледнява от световната сцена, за да направи път на младата организация на Ал-Каида. Организацията представлява сунитска ислямистка терористична организация, ръководена от Осама бин Ладен и Айман ал Зауахири.
Организацията води началото си от няколко по-малки групировки, създадени по време на съветската операция в Афганистан през 80-те г., когато са активно подкрепяни и обучавани от ЦРУ и Саудитска Арабия.
zbigniew-brzezinski-with-osama-bin-laden
Съветника по сигурността на президента Джими Картър – Збигнев Бжежински с Осама бин Ладен в Афганистан

Ал-Каида е отговорна за множество атентати и атаки на градове в Близкия Изток и не само.

-29 декември, 1992, Аден, Йемен – 3 хотела, често посещавани от чужденци, са взривени, загиват 2 души; смята се, че това е първата операция на групировката.
-26 февруари, 1993, Ню Йорк, САЩ – първи атентат срещу Световния търговски център, загиват 6, ранените са над 1000 души.
-11 септември, 2001, Ню Йорк и Вашингтон, САЩ – над 3000 души загиват при най-мащабната операция на организацията до ден-днешен.
-28 ноември, 2002, Момбаса, Кения – взривен е израелски хотел, при което загиват 13 души, а над 80 са ранени; минути по-късно неизвестни лица изстрелват ракети земя-въздух по самолет на израелските авиолинии, като по чудо те не улучват самолета с 271 пътници на борда.
И още много други записани и незаписани атентати, по заповед на правителствата на няколко държави, сред които и САЩ, въпреки че някои от атаките, са срещу американско население. Повечето от тях са изгодни на американското правителство и има много написано по темата и достатъчно видеоматериали.

Доказателствата за 11.09.2001 г. които показват нещата такива каквито са.

https://www.youtube.com/watch?v=Pjmktbt-F_Q – На видеото ясно се виждат бомбите за контролирано събаряне на сграда, която пада без да засегне нищо наоколо.

https://www.youtube.com/watch?v=ft2uIYucsXo – Пада право надолу, без да доскосне нищо странично.
https://www.youtube.com/watch?v=_py74le1DaI – Контролирано събаряне.

cross-cut-colums-at-ground-zero-wtc-photo-2

След този атентат, активността на Ал-Каида намалява и отстъпва влиянието си на новата армия на Ислямска Държава.
„Групировката води началото си от терористични групировки, възникнали в Ирак след войната от 2003 година, най-вече „Ал-Каида в Ирак“ (АКИ), тогава водена от Абу Мусаб ал-Заркауи. Опитите и да разпали религиозен конфликт между сунити и шиити, са прекратени с отстраняването на Ал-Заркауи от американските войски. След изтеглянето им обаче иракските служби за сигурност се оказват неспособни да спрат възраждането на групировката под формата на „Ислямска държава в Ирак“
ИДИЛ прониква в Сирия, като се включва във въоръжената опозиция срещу управлението на президента Башар ал-Асад, заедно с Джабхат ан-Нусра (сирийския клон на „Ал-Каида“), но идеологически различия предизвикват война между двете групировки. През 2013 г. групировките от Сирия и Ирак се обединяват под водачеството на Ибрахим Али ал Бадри в „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ и завладяват сирийския град ар-Ракка, областен център на едноименната мухафаза.“ – Офицялно становище на Уикипедия.
В тази организация обаче, не влизат само бойци от Близкия Изток, а от над 100 страни по целия свят. Над 22 000 бойци на ИД, са чуждоземци от всички континенти.
Групировката налага контрол над окопираните територии, чрез убийства, мъчения и атаки над местното население. Извършват бичуване, разпване на кръст, обезглавяване и масови екзекуции, като не жалят дори децата.
Голяма част от невръстните дечица, влизат в редиците на Ислямска Държава, като съвременни еничари.

За презентацията е нужен JavaScript.

Целта на ИД, е да дестабилизира Европа и Близкия Изток, така че САЩ да придобият повече влияние над тези територии.

http://thefreethoughtproject.com/isis-military-commander-blackwater/ – Командир на терористите от Ислямска Държава, се обучава в САЩ.

Накрая излиза, че Ислямска Държава е проект от 1979 г., който се контролира от САЩ и група лидери от Иран, Катар и Саудитска Арабия. Плодовете на американския труд вече се прибират. Европа е слаба, Близкия Изток под контрол, а Русия е въвлечена във войната. Всичко се развива по сценарий, но дали сметките няма да излезнат криви?

Игра на тронове

Започна новата надпревара за прзидентското кресло. Всички партии обявиха своите кандидати и получиха номерата на бюлетините си.
Кандидатът на ГЕРБ за президент, Цецка Цачева (Мама) ще бъде с номер 17,  на БСП ген. Румен Радев ще е с номер 13. Реформаторския блок ще бъде поведен в битката от Трайчо Трайков, вписан под номер 7, Красимир Каракачанов ще ръководи обединените патриоти  с номер 19, а на Ивайло Калфин от АБВ се падна номер 15.
„Движение 21“ и НДСВ с кандидат Татяна Дончева ще се състезава под номер 12.
Бившият премиер Пламен Орешарски, разглеждан като кандидат на ДПС, ще е с номер 4.
Най-позорната предизборна двойка – Димитър Маринов (Митьо Пищова) – Радослав Петров (Радо Шишарката), които сами не знаят какво всъщност правят там, а българите се питат кой ги допусна да се кандидатират, все пак ще имат своя бюлетина за срам и позор на българското общество. Номерът, под който ще бъдат вписани двамата е 22.
Освен надпреварата обаче, започна и голямото оплюване, както и голямото подмазване, които евентуално ще осигурят на кандидатите предимство. Ако искате да се позабавлявате на политически гръб, сега е момента. Наблюдавайте изказванията и празните обещания, наблюдавайте и злобата която бълват през уста  по адрес на колегите си, наблюдавайте как ще се надпреварват за вашето доверие.
Разбира се, тенденцията се спазва. Всяка година в политиката влизат все повече хора, които са за затвора а не за „Дондуков“ 2, но българинът с охота ще гласува за тях.
За учудване на всички, Слави Трифонов не се кандидатира за президент, въпреки френската анкетата, която бе проведена и която показа, че 36% българите биха гласували за него и биха избрали Трифонов за свой президент. Линк към статия на BIT: http://www.bitelevision.com/toshko-jordanov-za-prouchvaneto-spored-koeto-slavi-trifonov-pecheli-naj-mnogo-glasove-na-izbori/

Ще има две нововъведения в изборите тази година.
1. Гласуването ще бъде задължително.
2.Опцията „Не подкрепям никой“, която впрочем е най-удачна.

Да не забравяме, че освен президентски избори, ни очаква и референдум, от който може да се възползваме.
Време е за размисъл, време е за избор. Избирайте мъдро.