Натовизъм 2

This is the excerpt for a placeholder post. Click the Edit link to modify or delete it, or start a new post.

„Русия може да изгуби много, ако съсипе „приятелството си“ с Турция. Анкара няма да остане търпелива пред нарушенията на турското въздушно пространство от руски самолети.“
„Всяка атака срещу Турция означава атака срещу НАТО.“
Думите на Реджеп Ердоган, звучат заплашително, но да плашиш Русия с НАТО, е като да плашиш куче с кокал!
Русия няма да изгуби нищо ако изгуби „приятелството“ си с Турция, но е много вероятно турската държава да претърпи загуби. В случай, че проектът Южен поток не се състои като проект, Анкара вероятно ще претърпи загуби от няколко милиарда годишно. Това би дестабилизирало икономиката на страната. От своя страна, Путин има алтернативи, как точно да доставя газ на Западна Европа.
Що се отнася до търпението на Анкара относно нарушаването на въздушното и пространство, то тя както и цяла Турция, трябва да знаят, че Русия търпя достатъчно окупация от страна на САЩ.
„Всяка атака срещу Турция означава атака срещу НАТО.“ Вероятно тези думи на Ердоган са верни, те важат за всяка страна членка на алианса, но атака срещу турската държава от руска страна не е имало.
Северноатлантическия съвет на НАТО, опитва да прокара стара политика, като обяви Русия и руския народ за агресор, така че всяка страна членка на съюза да се противопостави на действията на Путин.
Русия не е агресор, нито напада Турция, за сега!
НАТО не бива да пречи на Русия, а би следвало да се включи в борбата й с терористичната групировка на Ислямска държава. Това съвсем естествено, няма как да стане, защото Ислямска държава е продукт на НАТО, който цели дестабилизация на Европейските държави и в частност Германия.

Автор: Иван Иванов

Кой съм аз ли? Писател и поет, интересуващ се от всичко което ни заобикаля. Всичко онова, което можем да изпитаме в живота. Всяко чувство, всеки вик и всеки ден. Смятам живота за прекрасен, защото е труден. Никой не харесва лесните игри, защото са безинтересни. За да живеем обаче, вместо просто да съществуваме, трябва да се стремим да оставим ярка следа. Диря с която да ни запомни обществото. Защо да го правим ли? Защото не е важно как си живял, а как ще те запомнят. Паметта е нещото което трае и след смъртта. А има ли нещо по-хубаво от това, да докоснеш нечие сърце с дума или мисъл и да го превърнеш в надгробно свое слово.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s